Емил Лазаров
Сто капки (6) (Виртуална импресия)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 11 гласа)

Информация

Форматиране
zelenkroki (2018)

Издание:

Автор: Емил Лазаров

Заглавие: Сто капки

Преводач: Александър Матев

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: чешки

Издание: първо

Издател: Георги Лесков-Гешдизайн

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: Джовани Принт

Художник на илюстрациите: Виктория Камю

Коректор: Екатерина Павлова

ISBN: 978-954-92590-1-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5946

История

  1. — Добавяне

Рената

Аре, пак на бачкане. Не ме кефи, щото е рутина, добре поне, че е в центъра, но всеки път е едно и също. У дома по цял следобед съм пред компютъра. Кеф, кикотим се там с компанията като луди. Тука има едни чатове, както им казват на английски, стаи, дето се събираме и се майтапим, нали си чат. С кой да си говориш днеска? И за к’во?

Отивам при сестрата, а тя ми вика: не’ам мангизи. Нейничкият пак пътува с камиона на майната си, без да й остави нито грош. Малкият син с хрема, голямата дъщеря тръгнала по курвалък, на тринаисе вече има гадже. А гаджето, не’къв старец, най-малко на шеисе, щял да й купува жилище, да я гледа и да бъде с нея цял живот, дрън-дрън. Нищо няма да й купи, най-много да я дрънне, и после да заспи. Викам на сестрата — споко, да помислим, щерката ще обучим, ще я научим, тя е златна мина, супер е тя, а като остареем — аз наближавам четир’сетака, сестрата също, но тя е глупава, омъжи се — нали си чат, и като остареем, ще си гледаме живота, няма да бачкаме до безкрай, докат’ станеме стари кобили, хи-хи-хи. Пък сега к’ви възможности ти дават тия компютри, това е супер, мега, екстра, върха, разбираш ли.

Аз не че нещо, ама винаги съм обичала пенисите, ама много си ги обичкам.

Как яко звучи само, нали? Пенис? Когат’ е мъничък, например като на сина на сестрата, дето сега е с хремата, чат ли си, неговото не е пенис. Т’ва е пискюлче, както казва баба. Или камбанка. Най-много звънче. Да, ама като си го представя малкия на сестрата след дваисе години, някъде в чата на нета или кой знае къде ще бъде тогава тоя интернет, то и сега е много отворен, нали си чат, и как някоя се кефи на неговата камбанка и му казва, че има хубав пенис и би искала да си го вкара, изкара, подържи, извади, провре, оближе, глътне, задържи, напр’ао ми става кофти!

Да, ама на мен, като го видя на камерата в интернет, веднага ми се приисква! Фенка съм на пенисите, обичкам си ги!

Пък и добре си изкарвам хляба от т’ва, не кат сестрата, на нея все тре’а да й уреждам нещо. Тоа, нейният пръч кара камион и веднъж кат’ я засече на магистралата, такъв бой й дръпна, че майка не можа да я познае! Добре, че ме държаха тогава, щях да му дам да разбере! Как така ще й посяга, и шо ше ми спира той на та’а магистрала? Свирка му се е приискало, не пълна програма, само свирчица, щот’ го чака дълга нощ, чат ли си, и то баш на т’ва място — сестрата. Нали съм я уредила с място на магистралата. Качва се тя в кабината, гепи го и гледа — познатия пенис, у дома неизползваем, нали си чат, у дома е мек като мекица, а тука — хубав, голям, ама с познатата миризма, отврат!

Вонята и на мене най-много ми пречи в работата, за т’ва трябва да получаваме вредни за лоши трудови условия, нали, хи-хи-хи.

А тя, патка загубена, в тъмното, му вика — аз у нас ти правя свирки без пари и ти пак не щеш и ми се криеш и ми бягаш и го правиш с мен веднъж годишно, а тука си готов веднага, ми поне да си го беше измил! И да видиш после к’во стана, цял месец тя бе на легло у дома. К’во пра’и оня? Той може да се кефи, а тя не, нали си чат, има ли демокрация или не, питам, мамка му? Т’ва ли са правата на жените? Ми кат’ нема секс дома, къде да го намери? Любовници? Само те нерват, а с приятелите? Няма такива, а ако ги имаше, оня ревнивец ще им разбие мутрата, разбираш ли. Та тя отиде да се изкефи на магистралата, аз я посъветвах, там спират само лъскави камиони, а в тях — чистички, ухаещи пениси, здраво надървени от пътуването, но че там ще дойде баш оня, нейния, т’ва не можех да предвидя. Тя даже не за пари, искаше само да си изкара гот, патка такава, и още първия — тоа неговия, смрад. Щеше да оправя по седем на смяна, аз да прибирам парите, а тя да се кефи, сестрата, нали си чат?

Вече не ходя често на магистралата, не съм кат’ преди. Имам си компютър, к’во? Там си ги хващам, разбираме се, плащат ми половината път и дават ми и хонорар. Отиваме в някой мотел, един час им е стига, ако ли не, дават за два часа, нали, но аз съм добричка, не искам по-висок хонорар, те да си платят хотела, ако искат и за три часа, ама искам да ми се плати и пътя в едната посока, нали си чат. А ако ми дадат за бакшиш и за пътя в двете посоки — т’ва е върха, мега!

Довечера тре’а да съм в клуба. Обличам си вечерни дрехи. Нали знаеш, че аз знам чужди езици? Бях омъжена, нали си чат, за един, дето беше не’къв грък ли или к’во. Добряк, цуни гуни, нали, не’ам нищо против, в оная работа беше добър, но не ме оставяше на мира — айде сега учи и прави нещо, а сега немски, после италиански, а сега на опера, айде на театър, нали си чат, та сега т’ва ми помага в професията, аз единствена знам езици. Той бачкаше по цял ден, а аз — лежачка, чат ли си, гледах си кефа, по цял ден с компютъра, в чата, така се живее и сто години! Обаче моя, Петър се казваше, голям ревнивец, мегаревнивец днес къв’то не си виждал. Поканих си вкъщи един моряк, супер ти казвам, половин година не виждал женско, загорял и мощен, да си направим тройчица, що па не? Не го правя зад гърба му, предлагам му тройка, нали си чат? К’во па, сега т’ва е модерно, а тоа моя — фучи, пак тия неговите приказчици за морал и не знам к’во си, абе к’ъв морал, бе, ми т’ва е секс? Вкарваш, изкарваш, задържаш, измъкваш, провираш, облизваш, възсядаш, к’ъв ти морал, т’ва е гимнастика, разкош, нали? Интелигент!

Чувствам болки в ставите сега, мисля си, че е от възрастта, хи-хи-хи, наближавам четир’сетака и както ми казваше една приятелка, ако сутрин се събудиш и нищо не те боли, сигур’ си мъртва, такива вицове си разправяме в работата, нали си чат. Ходих на докторка, а тя ми вика: хламидии или нещо такова, а аз се хиля, и викам на докторката, а тебе нищо ли не те боли? А тя ми вика, че не, пък аз казвам: аз ако имам хламидии и ти също тре’а да имаш, щото те се пренасят, а вчера бях със твоа в мотела цял час! Абе таа побесня и ме изгони, хи-хи-хи!

Сега тичам към клуба, тре’а да се облека така, че да съм готова за разсъбличане, бързам, чао.

И не забравяй да ми заредиш ваучера, нали? Аре, чао, чаф. Чус, бус.