Емил Лазаров
Сто капки (26) (Виртуална импресия)

Джени

Наричаше този процес детоксикация. Детоксикация на мен самата. Казваше, че трябва да се върна към своето „аз“, каквато съм била някога, когато нямах съпруг и деца, когато бях срамежливо, добро момиче, което помагаше на всички, плачеше на всеки романтичен филм и беше влюбена в Сандокан. Да се изчистят слоевете, натрупани през живота, които потискаха доброто у мен, надълбоко, и аз дори не знаех коя съм и къде отивам. Вярвам му, уважавам го и го обичам по свой начин. Никой никога, освен нашите, не се е грижил така за мен, беше ми мило, понякога и странно, голяма радост беше за мен да сме виртуално заедно.

В действителност не сме били заедно, видяхме се за пръв път на онзи кастинг и половин година след това си пишехме съобщения всеки ден. По цял ден, през нощта, през деня, сутрин, вечер, обяснявахме си нещата, радвахме се, сближавахме се, карахме се и се сдобрявахме и си казвахме само истината, въпреки че това понякога причиняваше болка. Исках да измина този път, това пречистване, и да вървя към себе си. Беленето на главата лук понякога е придружено и с плач.

Разбрах много неща — как съм се отдалечила от себе си, когато веднага след сватбата си намерих любовник, как сама потиснах своето „аз“ в себе си, как открих свободния секс и дълго време не можах да го съчетая с чувства, как не се колебаех да рискувам в търсенето на случайното щастие или как пиех и пушех и мислех, че светът е настроен срещу мен, и се самосъжалявах и затъвах все повече и повече.

Спомних си момента, в който отказах цигарите и като малко дете очаквах Егон да ме похвали и когато това се случи, бях безкрайно щастлива. Не можех да заспя, докато не получех съобщението, с което ми пожелава лека нощ. Всяка сутрин отговарях, че вече съм будна, а на екрана на телефона ми имаше пожелание за хубав ден. Животът ми започна да има смисъл, започнах да живея за себе си, да разбирам, че съм някой, че умея много неща, че знам коя съм.

Обичах се.

Наистина се обичах. За това съм благодарна на Егон. Той се грижеше толкова за мен, че понякога се страхувах да не би това опекунство да ме задуши, но то имаше ефект, защото аз достигнах върха и си повярвах, че ще остана на него. Получавах снимките и съобщенията му от всяко място, където е бил. Искаше и от мен да му изпращам снимки, къде съм и какво правя, наричаше това „да снимаш своите дни“. Беше първият мъж в живота ми, който се интересуваше от всичко около мен, при това бяхме се виждали само веднъж и не сме правили секс.

Струваше ми се, че живеем заедно или че сме любовници, нашата връзка ми помагаше и бе причина за моето раждане отново. Не можех никому да го кажа, нито да го обясня. Сигурно никой нямаше да ми повярва, защото дори не мога да го опиша. Никой няма да го разбере. Днес отношенията са повърхностни, комерсиални или сексуални, а аз преживявах своето ново раждане — понякога леко и с майтап, друг път беше много тежко, но нали все пак намирах себе си. Егон беше в сърцето ми, с него ми беше чудесно и съвсем честно днес вечерта му написах:

МНОГО СИ ТЕ ОБИЧКАМ, ЕГОНЕ, СЪНУВАЙ СЛАДКИ СЪНИЩА И ЛЕКА НОЩ! И докато изпратя съобщението, на моя телефон се появи:

ОБИЧАМ ТЕ, ТИ СИ ЧАСТ ОТ МЕН, ЛЕКА НОЩ!

Това беше моето специално братче, най-добрият приятел и партньор същевременно, бяхме една душа, две тела.

Крилата на птичето вече оздравяха. Пусках го навън, летя няколко пъти, но все още нямаше сила, често падаше на земята. В калта, както и предполагах. Така че го държах у дома.

Искам да се грижа за птичето, както за себе си и своите близки.

С любов.