Поздравявам читателите за вчерашния Ден на музиката и поезията с тази книжка!
Пол не ги разбира тези работи, той само пее с китарката своята измислена с негов си текст и мелодия песничка на Джени. Рядко се случва музикално произведение, текстът и тъгата, породени от изпълнението да са сигурен мотив за раждането на нова творба. Струва ми се, тук случаят е точно такъв. Един музикант е повлиян от друг музикант. Приятно четене на онези, които сега ще се срещнат с историята:
— Нали не сте маркетингова фирма?
…
Ако сега имаше някой от секретна секция, отдавна да съм мъртъв продавач на оръжие. Тя ме гледаше, не беше обезпокоена. Беше интуитивна и бързо се ориентираше в обстановката, след което търсеше и намираше решение, погледна ме и се засмя. Усмивката й беше хубава, ако го беше направила по-рано, сигурно бих й разказал всичко и за любовниците си.
— Жената, с която разговаряхте преди малко, нали не е вашата съпруга, а любовница?
— Това птиче никога няма да пее. Както казва Пол, само ако света се оправи. Светът никога няма да се оправи, знам това, и на мен също не ми харесва.
То никога няма да пее, защото е от такъв вид, Пол не ги разбира тези работи. Ти си го намерил в калта, но когато крилото му оздравее и отново полети, ще видиш, че пак ще падне в калта, това е неговият свят. Попадне ли веднъж в калта, ще падне пак, такива са законите на природата.
— Какво ти става днес, какво правеше с онова птиче?
— Нищо особено, исках само да го науча да пее — отвърна ми той.
— … сестра ми казва, че това птиче не може да пее и каквото и да правя отново ще падне в калта. Не умее да пее, защото света не му позволява, за това пее в песента си Пол.
— Ти откога имаш сестра? — попитах хладно аз.
— От днес — отвърна сериозно той и май не се майтапеше.
https://www.youtube.com/watch?v=VXXh_VCcRT8
Защо поздравът ми е на патерици? — За да се сетите да си пестите времето и да не закъснявате. Днес и утре. И вдругиден.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.