Емил Лазаров
Сто капки (41) (Виртуална импресия)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 11 гласа)

Информация

Форматиране
zelenkroki (2018)

Издание:

Автор: Емил Лазаров

Заглавие: Сто капки

Преводач: Александър Матев

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: чешки

Издание: първо

Издател: Георги Лесков-Гешдизайн

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: Джовани Принт

Художник на илюстрациите: Виктория Камю

Коректор: Екатерина Павлова

ISBN: 978-954-92590-1-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5946

История

  1. — Добавяне

Джени

— Егоне, здравей, как си там? Замина толкова далеко, няма ли да напишеш нещо на сестричката си? Липсват ми твоите съобщения или имейли, често ми е мъчно за теб… беше прав — аз съм другаде, ти си другаде… но веднага, след като свърша с писането, отварям архива в компютъра и имам всичко, което си писахме или телефонирахме тогава. Там усещам твоето присъствие. Пускам си диска с Пол, винаги Джени Рен, и си я тананикам, нали вече пея. Избирам си някакъв откъс и си говоря с тебе. Понякога цели часове. Чувствам се добре, разговаряме заедно по цял ден, казвам ти за новите неща. Все едно сме приятели от детинство, от малки. Искаш ли да научиш какво правих, а? Чуй сега:

Срещнах Марта. Неслучайно. Тя ми се обади и аз отидох при нея. Гледаше ме продължително: „Радвам се, че се запознахме. Исках да видя с кого Егон е бил щастлив през цялото време, докато беше с мене и заради кого се промени така, че стана визионер на новия свят. Щастлива съм, че Егон е преживял това.“ Бях много изненадана.

Сприятелихме се, помогнах й, когато се пренасяше. Искаше да напусне вашия дом. Остави ми ключа и когато съм в твоя град, отивам у вас и така съм с теб! И сега ти пиша от твоето бюро, в стаята ти. Спя в твоята спалня и нося твоите чехли, те са ми големи, много големи, Егоне!… но най харесвам твоя халат, този синия!

Адам и Ева ни поканиха да им бъдем кумове на сватбата. Не познаваш Адам, но Ева сигурно си спомняш. Има интересни мнения за света и въобще за живота, а още е толкова крехка девойка. Тя си мислеше, че съм създала пощата си само заради бизнеса. Моите гълъби ще разнесат и техните сватбени покани.

Веднъж бяхме с Ева и аз цял ден й разказвах за нас двамата — как се запознахме, как благодарение на нашата връзка открих себе си, как се научих да се обичам, да обичам живота, хората и тебе, своето семейство и работата си.

Ева е единственият човек, на когото разказах за нас. Казах й, че такова нещо като нашата връзка, като нашата прекрасна връзка може да съществува и в днешния комерсиален свят. Така, както ми казваше ти — щастието е в главите ни. Припомних си каква бях и каква станах. Тя ми разказа как е била в комуната и как е помагала на брат си.

Ева и Адам се намериха. Сега Адам работи като ръководител на екипа по твоя проект. Ще довърши това, което ти започна.

И той като Ева е наивен и чист.

Те искат да са първите хора, които ще са си верни цял живот, ще бъдат навсякъде заедно, ще бъдат искрени един към друг. Искат да са наивни мечтатели.

Адам е добър математик и на сватбените покани написа:

ДВАМА Е ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ПО ЕДНО

Моите гълъби ще ги занесат на всички, за да го знаят.

Поканиха ме за свидетел, на сватбата на новото начало:

АДАМ И ЕВА.

Нали знаеш, че в края на филма аз си измислям хепиенд, спомняш ли си, че и на това ме научи ти.

 

 

И знаеш ли какъв е хепиендът?

Обичам те… и ти ме обичаш… зная.

Това е най-важното, това е най-добрият хепиенд.

Днес вали като в деня, в който се запознахме. Гледам капките дъжд и чувствам, че си ми ги изпратил ти.

Това са капки щастие.

Трябва да го знаеш, Егоне.

Аз съм ЩАСТЛИВА!!

Лека нощ!

ОБИЧАМ ТЕ, ПИШИ МИ. ТВОЯ ДЖЕНИ.

P.S. … а бялата блузка, с твоите петна от масло, помниш ли? От твоите ръце? Тя е в твоя гардероб, знаеш ли?

… до твоя син халат.

твоя Джени…