Емил Лазаров
Сто капки (24) (Виртуална импресия)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 11 гласа)

Информация

Форматиране
zelenkroki (2018)

Издание:

Автор: Емил Лазаров

Заглавие: Сто капки

Преводач: Александър Матев

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: чешки

Издание: първо

Издател: Георги Лесков-Гешдизайн

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: Джовани Принт

Художник на илюстрациите: Виктория Камю

Коректор: Екатерина Павлова

ISBN: 978-954-92590-1-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5946

История

  1. — Добавяне

Джени

Върнах се в родното градче. Вкъщи казах, че конкурсът не се е състоял. Съпругът ми не прояви интерес, а синът ми веднага започна ентусиазирано да се грижи за птичето.

Мислех си за следобедния разговор с Егон и макар че говорихме с часове, исках още толкова да му кажа. Никому не съм се доверявала така, само на мама и сестра ми, но не до такива подробности. Чувствах го много близък, взех веднага мобилния си телефон и исках да му напиша:

КАК СИ? КАКВО ПРАВИШ? МИСЛЯ ЗА ТЕБ, ДЖЕНИ,

на екрана вече беше изписано:

КАК СИ? КАКВО ПРАВИШ? МИСЛЯ ЗА ТЕБ. ЕГОН.

Изненада ме. Пишех си с много мъже. Това е моят начин да общувам, да се забавлявам и да живея. Със съпруга ми не излизаме никъде, нямаме познати. Вместо това си намирах мъже от сайтовете за запознанства. Няколко от мъжете държах в състояние на готовност — да си мислят, че им е ред и имат шанс. Те имаха интерес, пишеха ми и ми се обаждаха. Всички бяха женени, недоволни от семейния живот мъже, които търсеха развлечение, флирт или секс. Като мен. Признавах пред себе си, че всъщност ние сме еднакви, и в този смисъл аз съм като мъжа — ловец. Така че съобщение или обаждане от мъж, и изрази като:

… Какво правиш, пиленце?… Не искаш ли да се видим, да дойда при теб?… Изобщо не бяха нещо ново или необичайно за мене.

Изненада ме това, че съобщението, което исках да изпратя на Егон, в същия момент получих от него, и то със същите думи. Отговорих му така:

НЯМА ДА ПОВЯРВАШ, НО АЗ ТИ БЯХ НАПИСАЛА СЪЩОТО СЪОБЩЕНИЕ, КОЕТО ПОЛУЧИХ ПРЕДИ МИГ ОТ ТЕБ. КАК ТАКА?

СИГУРНО СМЕ СВЪРЗАНИ, СЕСТРИЧКЕ, получих моментален отговор. Пък аз си мислех, че той е някъде в Африка и няма никакво време, дори и да си помисли за мен. От това, което ми каза, знаех, че върши много важна и сложна работа.

Исках да му изпратя есемес за птичето:

ПТИЧЕТО СЕ ЧУВСТВУВА ДОБРЕ, ЛЕКУВА СЕ И АКО НЕ ЗАПЕЕ,

СИГУРНО ЩЕ ЛЕТИ!, и докато натисна клавиша за изпращане, на екрана на мобилния се появи съобщение: КАКВО ПРАВИ ПТИЧЕТО, ДОБРЕ ЛИ Е? ЩЕ ПЕЕ ЛИ? НАУЧИ ГО ПОНЕ ДА ЛЕТИ, РАЗЧИТАМ НА ТЕБ!

Имах приятното чувство, че някой мисли като мен и заедно с мен.

Намерих ли своята сродна душа?