Емил Лазаров
Сто капки (11) (Виртуална импресия)

Алис

Моят Адам не я харесва тая Марта. Само веднъж я е виждал и му стига. Той е добро момче, аз съм на двадесет, а той на деветнадесет, нашата връзка е безпроблемна. Казваме си всичко и това май е грешка. Казах му за шефа (но не, че продава оръжие, за това ще ме убият, това не бива да казвам. Всички си мислят, че като знам чужди езици и работя в маркетингова фирма се занимаваме с търговия, но каква? — това е търговска тайна. И баста!); казах му, че си има любовница.

Адам е израснал с интернет, сърфира всеки ден, поглъща всичко, каквото види там и факта, че шефа си има любовница, въобще не го изненада. Изненада се, че тайно давам на жена му снимките на любовницата и че слушам съветите й за живота.

Поиска да се запознае с нея, и след като я видя ми написа есемес, че не се учудва на шефа за любовницата, но му се чуди как изобщо е взел тая грозница за жена.

Аз обаче си я обичам по свой начин. Адам твърди, че тя ме разваля, ама защо, та тя споделя с мен само своя опит. Казва, че е като в моята служба — всичко от стъкло, прозрачни стени, прозрачна била и моята глава и през нея се вижда главата на Марта, която също е прозрачна и той вижда всичките й мисли.

Разбрах, че за да стана добра жена ще трябва да премина от състоянието на добро момиче, в което съм сега, през много изпитания и опит. Но кой да ти каже? Родителите? Не. Те се грижеха за моите оценки в училище, за моята работа и да съм добре с шефа. Ако знаеха какви ги върша зад гърба му… Приятелките? Не. Те са ми конкурентки, в службата и в живота, най-много да ми отнемат Адам, така ми го завиждат. Аз? От книгите ли? Там всичко е теория, а не истинския живот.

Реалността е Марта. Казва ми, че е добре да бъда с Адам, но кой ли има само една книга в библиотеката си? Да я препрочита много пъти и непрекъснато? Не, там трябва да имаш много книжки, от всяка взимаш най-важното, прочиташ я веднъж и я изхвърляш. А пък доброто момиче трябва да е в осем часа в леглото, за да си бъде в десет часа вкъщи.

Е, как да я харесва Адам, ясно е, че няма. Обича да си пийваме заедно в ресторанта, и да говорим за работата му — той е елитен програмист, хвали се пред приятелите си с мен — била съм красива. Той е такъв, момчешки, неразвален и незрял, казва Марта. Все търси доброто момиче, което да остане завинаги нежна девойка, но къде ще я намери? Има мен, но аз искам да стана добра жена, все пак! А какво е добрата жена? Да готви, поне два пъти дневно, но и да работи, да прави кариера, да пере, да глади, да се грижи за съпруга си, за децата и за кучето.

Глади, готви, пери и Мария Кюри стани!

И секса! Най-малко три пъти седмично… Сега съм на двадесет, надявам се половия ми живот да продължи до шестдесет (не като майка ми, която приключи на четиридесет и пет, защото татко бил надебелял! Надебеля, но си намери една Барбара, с тридесет килограма и с двадесет години по-лека от мама). Така, че ако имам още около четиридесет години полов живот това означава около 6000 сексуални игрички и 500 менструации! И като знам, че от началото на моя полов живот досега за тези четири години съм получила към 300 оргазми, имам още много хубави очаквания.

По-лошо е с готвенето, което изобщо не ми е интересно, и до осемдесетте си години ще трябва да готвя още около 40000 пъти, а досега, за целия си живот — през октомври навърших двадесет, съм готвила около десет пъти, но самичка, чакай, сама може би — ама съвсем сама ли?? — ами четири пъти. Ами това е моят дълъг път до добрата жена, няма да е лесно.

Не знам как се справят другите жени. Работата ми е добра, правя кафе, унищожавам документи, понякога провеждам разговори на чужд език. Сега например правим конкурс, явиха се доста кандидатки, оглеждах ги, четох автобиографиите им: всички те са звезди, които умеят всичко — Меги, Маги, Ани, Стефи, Джаки, Дебора, Естер, Стела, Мери, Елен, Джени.

Имат деца, любовници, менструация, съпрузи, оргазми, конкурси, готвят, знаят езици, ми не им е лесно.

Дали те вече са добри жени?