Джеймс Грейди
Бесни кучета (6)

6.

— Супер — каза Ръсел. — Но ще трябва да вземем доктора с нас.

— Та той е мъртъв! — изкрещях.

— Никога не изоставяме другарите си — отвърна Зейн.

— Ти луд ли си?

— Ами — включи се Хейли, — строго погледнато — да.

— Приеми го като проява на поетическо изкуство — аргументира се Ръсел. — Не виждаш ли колко поезия има в цялата работа. Не можеш да се откажеш от нещо просто защото ти е неудобно.

— Или пък като стратегически план — подкрепи го Зейн. — Ако го вземем с нас, ще объркаме сметките на лошите. Хрумва ли ти нещо по-хитро?

— Или пък просто като забавление — допълни Ръсел.

Хейли въздъхна.

— Вик, постави се на мястото на доктора. Ако ти лежеше на пода, какво щеше да искаш да направим за теб?

В един миг ми просветна и казах:

— Няма значение. Прави сте. Вземаме доктор Фридман с нас. Трябва да минем покрай охраната.

Казах им как ще го направим. После завърших:

— Вземайте си аптечките и след петнайсет минути се чакаме тук.

— Задръж — обади се Ръсел.

— Сега пък какво има?

— Забравяш нещо. — Зейн посочи тавана с очи. Ерик кимна, а Хейли обясни:

— Учтивите хора винаги казват довиждане.