Джеймс Грейди
Бесни кучета (13)

13.

— Блокирали са пътя — извиках и изгасих фаровете.

Продължих да карам само на лунна светлина, завих към аварийната лента и дръпнах ръчната, за да не се включат аварийните светлини. Гумите изсвистяха. Стояхме си без светлини край магистралата. Купето на сребристата кола замириса на гума и страх.

Въртящият се буркан на полицейската кола осветяваше безмилостно хоризонта пред нас.

— Може да е катастрофа — обади се Зейн, без сам да си вярва.

— Не може да е за нас! — присъедини се към него Хейли. — Без значение колко много иска да ни залови. Управлението си има желязно правило, което не нарушава никога: „Не казвай думичка на никого“. Няма начин да са предупредили ченгетата!

— Права си, че нашите хора няма да кажат на ченгетата истината — съгласих се. — Не и цялата истина. Надали обаче са имали време да ни обвият в пълно информационно затъмнение. Що се отнася до полицейската кола отпред… Хейли е права. Надали търсят нас. Най-вероятно търсят крадената ни кола, свързана с две убийства.

— Управителят на мотела вероятно е записал номерата — обади се отново Хейли. — Трябваше да…

— Не можем да се върнем — прошепна Ерик.

— Но можем да пробваме да ги преметнем — предложи Ръсел.

— Возим се в крадена кола, без дори да сме й сменили номерата, и нямаме шофьорска книжка — възразих. — Това са първите неща, които ще проверят ченгетата. Никакви лъжи няма да ни измъкнат.

— Да зарежем колата и да заобиколим блокадата — каза Зейн.

— Нищо няма да излезе — обади се отново Ерик. — Наоколо е само гора, блата, студ.

— Лично аз нямам нищо против студа — отвърна Зейн.

— Защо ни трябваше да вземаме кола на мъртвец? — затюхка се Ръсел. — Сега нямаше да имаме проблеми.

— Каквото сме взели, взели сме — отрязах го.

— Някой има ли смислено предложение? — попита Зейн.

Продължихме да седим в тъмната кола край пътя с пълното съзнание, че всяка следваща секунда бездействие увеличава шансовете ни да профукаме всичко.

Тогава казах:

— Джеймс Дийн^[1].

— Майната ти! — наруга ме Ръсел. — Не ни забърквай в самоубийството си.

— Ще стане.

— Да, но само на теория! — ядоса се Ръсел. — Не знаеш ли, че вече не дават на аматьори да играят Джеймс Дийн! Прекалено рисковано е да изпробваш на практика онова, което дават по филмите.

— Вече съм го пробвал.

— И? — попита Ръсел.

— Този път ще се справя по-добре.

— Джеймс Дийн е…

— Всичко, с което разполагаме.