Стивън Боко
Воайорът (8)

8.

След като си облича чиста фланелка, Боби излиза на терасата с изглед към хълмовете на Холивуд (споменах ли ви, че оттам се вижда надписът „ХОЛИВУД“?).

След като купи къщата, първото, което направи, бе да се сдобие с електронен телескоп „Бушнел Екс Ар 90“. Каза на Вий, че му бил за звездобройство, и наистина, особено вечери като тази човек може да види изумителни уголемени изображения на Луната, Венера, Сатурн и Млечния път.

Но Боби се изръси с близо четири бона не за друго, а за да слага вечерно време Големия Буши (както го нарича) на терасата и да шпионира хората. Знам, защото ми го е казвал самият той. Обясни ми, че като малък в Ню Йорк е обичал да оглежда през бинокъла на баща си околните сгради, с надеждата да види как някоя жена се съблича или някакви се чукат. Сподели, че веднъж е видял как двама мъже са се опипвали дибидюс голи. Някакъв друг пък чукал гаджето си сутрин, после по цял ден се излежавал с порносписания в ръка, а вечер, щом гаджето му се приберяло от работа, пак го изчуквал. Веднъж Боби дори видял как някакъв гледа него с бинокъл. Но най-невероятното нещо, на което бил станал свидетел, бил мъжът, който правел секс с бременната си жена на дюшек, свален на пода в спалнята. Боби разказа, че не бил виждал по-секси гледка от това как мъжът докосвал и милвал нежно жена си, как разтривал корема й. Боби сподели и че се възбуждал не толкова от секса, който гледал, колкото от усещането, че без да го забележат, е проникнал едва ли не с взлом в най-съкровените мигове на близост между хората.

Според мен писателите по рождение са си воайори. Боби със сигурност е такъв и онази задушна вечер, сам и измъчван от самота и ревност, той оглежда една по една къщите в каньона долу и търси нещо, което да го разсее и да отклони погледа му от напълно разбития му живот.

И оппаа! Боби го намира.

Съзира през телескопа мокрия сън на всеки пубер: мъж и жена, които се скъсват да се чукат.

Заради жегата плъзгащата се остъклена врата на спалнята е отворена и Боби направо чува как телата на мъжа и жената се удрят едно в друго. Телескопът ги показва в изключително близък план и Боби вижда буквално капките пот по голите им тела, въпреки че къщата е на цели хиляда метра долу в каньона.

Жестоко!

Жената лежи по гръб, закрила е с дясната ръка част от лицето си, за да заглуши страстните викове, а мъжът е застанал на колене, вдигнал е бедрата й, хванал ги е като дръжките на ръчна количка и прониква все по-мощно в жената, докато накрая тя отмята ръце над главата си, впива ги в горната табла на леглото, извива се на дъга и разтваря уста от наслада.

И точно тогава — майко мила! — Боби си дава сметка, че я познава. Не се сеща за името й, но знае, че е омъжена за Марв Полсън, дебело лайно с милиарди долари в банката, което притежава няколко телевизионни канала, а добре сложеният младеж, който я чука като за световно, със сигурност не е милиардерът.

На това място Боби вижда нещо, което преобразява живота му. След като госпожа Марв Полсън изчуква мъжа, нежният им разговор става не така задушевен и малко по-разгорещен и за нула време нещата загрубяват до степен, когато и двамата скачат на крака и както са голи, започват да се карат. Боби чува в далечината звука на гневните им гласове, но още преди да стигнат до него, думите заглъхват в каньона.

Накрая жената избухва и удря мъжа. Без да се колебае, той отвръща на удара, започва да я блъска, а жената не му остава длъжна — моментално грабва статуетката от полицата и я стоварва върху главата на онзи.

Той залита като пиле с прекършен врат, после се свлича наполовина на пода, наполовина на леглото. Даже от хиляда метра изглежда мъртъв.

Докато гледа как жената на Марв Полсън се стрелка насам-натам и се облича припряно, Боби най-неочаквано се сеща името й: Линда. И покрай това изневиделица си спомня и историята й, която знае, защото Вий е ходила заедно с нея на курсове по актьорско майсторство и веднъж след занятията, когато двете попрекалили с маргаритите, Линда й е разказала цялото си страховито житие-битие.

Тя е някъде към четирийсетте, ако не се броят носът, който е на около двайсет и две, и циците, които пък са на дванайсет. Израсла е в Охайо, май в предградие на Кливланд и на шестнайсет вече била преспала с най-красивите момчета в гимназията (и с двама-трима учители), знаела, че иска да намери слава и богатство (не непременно в тази последователност) и че с външния си вид има шансове да открие и двете в Холивуд.

След като завършила гимназия, отишла с една приятелка на автостоп в Лос Анджелис — както казала на майка си, само за през лятото. Но така и не се прибрала. Хванала се да се снима в реклами за бельо на „Мей и сие“, каквито и досега ще видите в „Лос Анджелис Таймс“, и с парите се записала на актьорски курсове. После тръгнала да обикаля един по един режисьорите и привлякла вниманието на един, който ще си остане неназован: изчукала го така, както той не бил и сънувал, и получила цял низ от дребни роли в различни телевизионни сериали. Благодарение на тези ролички, които обикновено се свеждали до това Линда да се мерне в сестринска престилка и да каже: „Насам, докторе“, тя се сдобила с агент, който й обещал да я направи звезда, ако: първо, тя преспи с него, и второ, ако си направи пластична операция на носа. Линда изпълнила и двете условия. Агентът пропуснал да спомене, че талантът й (поне за актриса) е нищожен, макар че, честно казано, ако това беше задължително условие за успех, три четвърти от актрисите, които работят в телевизията, щяха да си стоят безработни.

След година и половина Линда вече си имала агент и достатъчно работа в телевизията, за да си купи хубава кола, да наеме апартамент в небостъргач на „Доуъни“, между „Сънсет“ и „Санта Моника“, и разширила мрежата от приятели и познати дотолкова, че светският й живот се превърнал в нещо като безкраен купон. Това, разбира се, ставало в началото на осемдесетте, когато кокаин имало навсякъде, и Линда срещнала първия си съпруг именно така, на купон в къща в Сънсет Плаза, където всички смъркали линийки кока.

Той бил на петдесет и шест, бил важна клечка в „Уорнър Брос“, където отговарял за новите продукции, и след седмица Линда вече се била нанесла в къщата му в Бевърли Хилс. Година по-късно двамата се оженили и всички врати се отворили пред Линда, която през шестте години брак все се надявала да се възползва от влиянието на съпруга си, за да се наложи като актриса. Това обаче така и не се случило.

Към края на брака, точно когато се вбесявала все повече, задето мъжът й не използва дебелите си връзки, за да я вреди, Линда се запознала с невероятно красив младеж, брат на една нейна позната от актьорските курсове. Бил дошъл на гости от Атланта, привличането било мигновено и двамата не си губили дълго времето да легнат заедно хоризонтално, а и всякак. Линда от малка си падала по секса (и го умеела) и всъщност точно заради това изтърпяла петдесет и шест годишния дъртофелник, за когото се била омъжила. Сега обаче на бърза ръка зарязала съпруга си: вече ходела с младеж със стегнато тяло, който споделил, че е преуспял предприемач с кабелна телевизия в Атланта, и й поискал ръката.

Омъжила се за сексапилния предприемач с кабелната телевизия и заминала заедно с него за Атланта — въобразявала си, че това ще бъде нещо като второто завръщане на Скарлет О’Хара, но се оказало, че мъжът й не бил точно онзи, за когото се представял. Наистина работел в кабелна телевизия, но частта с предприемача била силно преувеличена. Всъщност карал камион и опъвал кабелите на въпросната телевизия.

След половин година Линда се развела и тутакси се върнала в Лос Анджелис, където с последните четири бона си закупила чифт страхотни цици размер 72С и се изрусила. Както се казва, останалото е история. Марв Полсън нямал никакъв шанс.

По онова време Марв тъкмо бил прехвърлил четирийсетте, тежал двайсетина килограма в повече за ръста си от метър седемдесет и два и приличал на буре, което, докато се храни, си подпъхва в яката салфетка и плувва в пот. Състоянието му възлизало на около четвърт милиард долара.

Сред другите екзотични предпочитания на Марв бил и аналният секс. Линда откликнала тутакси. Обичал и да я гледа, докато прави любов с други жени, а той карал на петопръстната система. Тя нямала нищо против и това. Година след като се върнала в Лос Анджелис, Линда вече си живеела на широка нога и отваряла писма, адресирани до госпожа Полсън.

Повярвайте, историята й не е чак толкова необичайна за Холивуд.

Както и историята на Марв.

Той е от хората, които намразваме веднага. Издънка е на богат род, с баща, който печелел милиони от строежа на административни сгради в центъра на Лос Анджелис. Марв завършил с измама гимназия, докато следвал, не се занимавал с друго, освен да купонясва, междувременно направил бебета на две-три момичета, на които баща му платил да се разкарат, и когато един неделен следобед старецът издъхнал, докато играел голф на „Ривиера“, Марв най-неочаквано наследил близо десет милиона, които далновидно (а също така и безочливо) вложил в двайсетина-трийсет съборетини. Улучил най-добрия момент. Точно тогава в центъра на града се било разгърнало небивало строителство и Марв продал всички имоти десет пъти по-скъпо, отколкото ги бил купил, а печалбата вложил в телевизионни станции в период, когато те си били печатници за пари.

После настъпило доброто време на деветдесетте, когато поголовно всички богатеели от фондовия пазар, а Марв богатеел повече от тях. Сигурно очаквате, разбира се, че точно в този момент въжеиграч като Марв се е издънил с гръм и трясък, като се е увлякъл в борсовите спекулации и е проспал мига, когато акциите му в „Тайм Уорнър“ и „Енрон“ са се превърнали в безполезни хартийки. Но нали си е лисица, Марв се оттеглил от фондовия пазар още през март двехилядната година, точно преди котировките да паднат главоломно. Всички се хвърлили да купуват акции на ниски цени с надеждата да гушнат добра печалба, когато котировките се вдигнат, а Марв подмятал самодоволно остроумия от рода на „Фондовата борса е изтребила повече евреи, отколкото Хитлер“.

И така, когато повечето му приятели си скубели косите заради огромните загуби, Марв си купил нов ролс-ройс, гълфстрийм^[1] 4 Ес Пи, четири места на първия ред за срещите на „Лейкърс“ и разкошна къща от четиристотин и двайсет квадрата в Бел Еър. Заявявам ви най-отговорно, че ако започне ядрено изтребление на човечеството, най-безопасно е да застанете до Марв.

Лошото е, че когато си богат и гнусен като Марв Полсън, извратенящините ти стават все по-големи и Марв не прави изключение. Не знам какво можете да си купите с пари в Мънси, щата Индиана, но тук, в Лос Анджелис, можете да се сдобиете с всичко каквото ви хрумне, дори то да не е включено на трета страница в коледния каталог на „Нойман Маркъс“.

С времето апетитите на Марв ставали все по-големи и сред тях се появили малки удоволствия от рода на това да изгуби един милион на комар в Лас Вегас, после да мастурбира пред чернокожи курви и да се изсере върху тях. Чудничко, нали?

Разказвам ви всичко това, за да получите поне бегла представа какво е да си омъжена за човек като Марв — ако сте секси жена като Линда Полсън, доста бързо ще ви писне, особено при положение че където и да отидете, мъжете ви оглеждат от глава до пети и си представят как по съвършените ви гърди размер 72С се стича сапунена вода и как им духате под душа на тях, а не на Марв. Божичко, ето, и на мен започнаха да ми минават такива мисли.

В светлината на всичко това е лесно да разберете защо и Линда понякога е склонна да кръшне — колкото да не губи форма.

Ще разберете и защо, когато се оказва, че този негодник Рамон се опитва да я изнудва, като я заплашва, че ако не му даде пари, ще се раздрънка за извънбрачната й връзка, Линда го фрасва по главата с най-гордото му притежание, да не би той да я избута от живота, в който тя се е набутала с толкова бутане…