Стивън Боко
Воайорът (38)

38.

Няма да ви се разсърдя, ако сте останали с впечатлението, че гледам доста цинично на развлекателната индустрия. Но нали знаете какво казват хората: цинизмът, това е предаден идеализъм. Е, не мога да не призная, че опитът ме е направил донякъде циник, но същевременно искам да бъде ясно (каквото и да значи това), че наистина обичам тази индустрия. В най-добрата си разновидност тя съдържа магия, изкуство, тръпка. Да направиш добър филм или телевизионен сериал, е като да хванеш светкавица в бутилка. Дори когато се получава, не знаеш как точно е станало, знаеш само, че неколцина творци и специалисти са обединили усилията си, за да създадат нещо, което в най-добрия си вид е по-голямо от сбора на отделните части. И ако сте го изживявали някога, знаете, че това е най-великото чувство на света. Създали сте нещо или най-малкото сте били част от нещо, което е донесло на масовия зрител наслада, смях, сълзи и прозрение. Докоснали сте се до живота на хората, какво повече от това!

Точно по тази причина, когато бях на около четиринайсет-петнайсет години, исках да стана писател. Бях чел някъде, че Томас Улф е написал „Няма връщане у дома“ на ръка, в бележници голям формат, застанал до хладилника, който използвал за маса. Какъв образ! Този висок мъж пише до среднощ сам в кухнята си великия американски роман. Ето от какво са изтъкани мечтите и представех ли си, че съм писател, в съзнанието ми изникваше точно този образ. Лошото бе само, че не бях достатъчно висок и достатъчно добър.

Въпреки това и аз като всеки начинаещ млад писател си мечтаех да напиша роман. Каква ирония на съдбата, че след толкова години наистина написах нещо с дължината на роман, което звучи като белетристика, като плод на въображението. С тази разлика, че не е.

Макар и да съм измислил голяма част от диалога между главните действащи лица в разказа, съм го направил въз основа на дългите разговори, които през последната половин година съм водил с Вий, Линда, Денис, и разбира се, със самия Боби, преди да умре. И когато направите сметката, тя си излиза точно както две плюс две.

Убеден съм, че Боби е видял как Линда убива Рамон. Казва го в сценария си (същия, върху който Денис се е подписал). Убеден съм и че Боби се е промъкнал в къщата на Рамон и е откраднал записите, на които Вий и Линда правят секс с актьора.

Смятам, че е влязъл нарочно в живота на Линда и Денис, за да напише сценария си с реализъм, какъвто е могъл да постигне само ако е познавал от първа ръка душевността им. Виж, не мисля, че Боби е очаквал да се обвърже емоционално чак до такава степен с тях. Но добрите писатели правят именно това. Ходят на места, на които повечето от нас и не дръзваме да стъпим.

Смятам и че Боби е натопил Вий, защото се е напил, изревнувал е и е изпаднал в ярост, смятам и че когато Денис накрая е подредил пъзела, той е взел решението, което в крайна сметка е струвало живота на Боби.

Има един стар виц за провалил се холивудски сценарист, който една прекрасна сутрин се буди и намира върху пишещата си машина тайнствен неподписан сценарий. Творбата е блестяща, писателят изобщо не се колебае да сложи името си върху нея и я продава за цяла планина пари. След около месец се появява втори сценарий, който писателят продава още по-изгодно. Пет-шест сценария по-късно нашият човек вече живее на широка нога в Бел Еър, може по всяко време на денонощието да си повика най-красивите жени, има толкова много пари, че не знае какво да ги прави.

Една нощ чува, че някой пише на машината в кабинета му, и слиза на пръсти да провери какво става. И що да види: някакво грозно джудже блъска ли, блъска по клавишите.

— Значи ти ми оставяш сценариите! — възкликва със страхопочитание писателят и джуджето — къде ще ходи! — си признава, че е точно така. — Господи! — ахва мъжът. — На теб дължа всичко. Имам неимоверен успех. Разполагам с пари и жени, ширя се в тази хубава къща и всичко благодарение на теб. — Джуджето кимва притеснено, а писателят добавя: — Разреши ми да ти се отплатя както подобава. Ще ти дам каквото поискаш. Пари. Жени. Коли. Само кажи.

Джуджето отвръща, че тези неща не го вълнуват, но би се радвало, ако само за този сценарий писателят го пише съавтор.

Мъжът се втренчва изумен в джуджето.

— Да те пиша съавтор ли? Е, ти се оля! Що не си гледаш работата!

Разказвам този виц, защото той е показателен за онова, което се случи с Боби. Първо, Денис се досеща какво е направил той, и го използва, за да го изнудва и сценаристът да го пише съавтор. Когато накрая Боби се съгласява, Денис всъщност казва: „Е, ти се оля! Що не си гледаш работата“, и го убива, за да му задигне всичко.

Така и нямаше да се досетя какво точно е станало, ако Денис не се беше полакомил и не бе разказал на Брайън Грейзър онази история с говорещото куче. Но след като го направи, картината се изясни. Както обясних и на самия Денис, никога няма да успея да го докажа, въпреки това съм малко притеснен. Всъщност, ако искате да знаете цялата истина, съм много притеснен. Направо съм си уплашен.

Помислете само. Дори и да не успея да докажа, че Денис е убил Боби, със сигурност мога да спукам сапунения му мехур. В нашия град клюките и догадките са на голяма почит и е достатъчно да пусна партенката, та около Денис да се развони. Освен това познавам добре Вий, тя моментално ще му бие шута и ще изплюе камъчето.

Ако по рождение си бях мнителен като Денис, направо не знам как щях да живея при мисълта, че в живота ми има човек, който може да ми тегли куршума, и точно заради това написах този ръкопис. Отне ми четири месеца, дори няма да го редактирам, защото нямам намерение да го показвам на никого. Заедно с екземпляра на „Първото куче“ на Боби, който изрових от папките, ръкописът ще замине направо за сейфа ми в обществения трезор на банка „Сити Нешънъл“ — нещо като застраховка, ако щете — в случай че Денис някога се опита да ме заплашва или притиска до стената. Най-смешното е, че не само ми достави удоволствие да го пиша, но и го мисля за добър. Дори за не по-малко добър от сценария на Боби, за който Денис си сложи два милиона долара в джоба.

Въпреки това някой ще прочете какво съм написал само ако аз умра. А ако това се случи в обозримото бъдеще, можете да заложите къщата си, че е станало, защото Денис наистина се е притеснил дотолкова, че ме е убил.