Стивън Боко
Воайорът (7)

7.

Точно когато Боби Нюман си чисти бълвоча и си слага чисти дрехи, в огромната спалня в къща съвсем наблизо надолу по каньона двама души правят секс. Мъжът е красив актьор от латиноамерикански произход на име Рамон, добре сложен, някъде на трийсет и пет-шест, а ако се съди от начина, по който се хлъзга нагоре-надолу по твърдия член на Рамон, жената — Линда — красива брюнетка с бяло личице и невероятно тяло, очевидно разбира от секс. Рамон също си е доста печен и ако чукането беше спорт, тези двамата щяха да съберат цяла тълпа запалянковци.

Ако не броим това, че винаги си е интересно да гледаш как двама красиви души се чукат, любопитното в случая е, че този негодник Рамон тайно записва срещата с видеокамера, скрита в шкафа срещу леглото.

Вероятно ще се замислите за какво му е на Рамон да записва такива сексуални срещи, аз обаче знам със сигурност, че поне в случая с Линда една от причините да го прави е, че ако се стигне дотам, той смята да я изнудва за пари. Опитва се да я убеди да му „даде назаем“ един милион, с който да регистрира продуцентска фирма, а тя все увърта, казва, че трябвало да го обсъди с мъжа си Марв, истината обаче е, че Линда няма никакво намерение да го обсъжда с когото и да било, защото знае, че Рамон си е негодник, и се интересува от него единствено от кръста надолу.

И така тази вечер след един час особено атлетичен секс Рамон отново излага молбата си за парите, този път обаче по-войнствено отпреди, а Линда му отвръща не по-малко войнствено да не я занимава с глупости и че тя не обича да я притискат.

— Последния час — час и нещо нямаше нищо против да те притискам, сладурче — отговаря Рамон в опит да го обърне на шега, но на Линда й е писнало от такива шегички.

— Добър актьор си, Рамон. Добър преподавател си. И си страхотен в леглото. Но нещо не си представям Марв да се навие да снесе един милион, за да можеш ти да се правиш на поредното латиноамериканско величие. Просто няма да стане.

Рамон заявява възможно най-мило, че не иска да се карат, и дали самият той да не поговорел с Марв?

— Заплашваш ли ме, Рей?

— Не те заплашвам, скъпа. Просто се питам.

— И какво се питаш, дали ако не ти броя един милион долара, да не кажеш за нас на Марв ли?

— Не е нужно да се стига чак дотам, сладурче — мърка Рамон. — Само казвам, че за Марв един милион са джобни пари. Ще ти ги даде веднага, само мир да има.

— А ако откажа?

— Не ми дръж такъв тон. Само ти казвам.

— Какво ми казваш, Рей? — Сега вече Линда наистина започва да му държи тон. — Криви са ти сметките, ако си въобразяваш, че можеш да ме изнудваш и да изкараш с чукане един милион, като ме заплашваш да кажеш за нас на мъжа ми.

Сега вече тя му подвиква в лицето — нещо, което латиноамериканците никак не обичат, както личи и от факта, че Рамон сочи гневно с пръст вече нейното лице и заявява:

— А ти какво си въобразяваш, че можеш да се чукаш с мен и да ме разиграваш само защото си някаква богата кучка, омъжена за някакъв пиклив милиардер ли? Че можеш да ми се навираш в ръцете, да ми посещаваш курса, да ми събуеш гащите ей така, безплатно? А, без тия. Щом си се хванала, ще плащаш.

Линда става от леглото, намира на пода прашките и ги обува.

— Виж какво, Рамон — подвиква тя. — Беше забавно. Но ти се полакоми за парите ми. Всичко приключи.

Рамон грабва телефона до леглото и започва да набира някакъв номер.

— Дали да не се обадя още сега на Марв, какво ще кажеш, пачавро такава?

Линда го удря с все сила и без да се колебае, Рамон отвръща с още по-силен удар, от който тя залита назад и почти губи равновесие, а Рамон, който вече се е разгорещил и дори ентусиазирал, й се нахвърля, сграбчва я за косата и тъкмо да я фрасне отново, когато жената взима от полицата позлатена статуетка и го удря с основата малко над слепоочието. Двукилограмовата фигурка с тежест, съсредоточена главно в основата, бързо ще те откаже от желанието да се биеш и Рамон не прави изключение: залита като обезумял и се свлича на леглото.