Стивън Боко
Воайорът (27)

27.

Купували ли сте си някога билет от лотарията? Дори и да не го правите редовно, от време на време, когато джакпотът достигне няколко милиона, да речем, седемдесет — осемдесет и пет, вие сигурно си казвате: „Какво пък, дай да опитам и аз“, и докато си плащате закуската в закусвалнята в универсалния магазин, си взимате вместо ресто няколко лотарийни билета.

Твърди се, че вероятността да спечелите от лотарията е някъде едно на четирийсет милиона. По-вероятно е да ви удари гръм или някоя сутрин да се събудите и да установите, че през нощта сте се превърнали в гнусна хлебарка. Въпреки това си купувате билети от лотарията, нали така? И си мечтаете какво ще направите с парите, когато спечелите.

Дайте да видим сега… осемдесет и пет милиона, от тях махнете по-дребните печалби и ще останат някъде към петдесет и четири милиона по днешен курс, които трябва да разделите на две заради данъците, така че ви остават двайсет и седем милиона — чисти, чисти пари.

Започвате да ги харчите. Все пак сме в Лос Анджелис, затова решавате, че можете да прежалите шест-седем милиона за приличен дом, какъвто приляга на новото ви положение на мултимилионер, и още един милион за обзавеждане. После пръскате два-три милиона за разни играчки, например за ферари „Пининфарина“ купе, за подобаваща винарска изба с най-отлежалото вино на света и с битова техника последен писък на модата. Извадете от двайсет и седемте милиона, които сте имали в началото, десет и ви остават седемнайсет. Казвате си, няма да се държа като последния смотаняк. Спечелил съм от лотарията. Стига да харча разумно, мога да не работя, докато съм жив. И така, взимате останалите седемнайсет милиона и ги влагате в освободени от данъци акции с мисълта, че те ще ви осигурят приходи, с които да живеете до края на дните си, но се оказва, че това вложение е точно толкова неизгодно, както всяко друго. Знаете ли колко ще печелите на година от тези акции за седемнайсет милиона? Някъде към сто седемдесет и пет хиляди долара.

Добре, нека почнем отначало. Купили сте си два-три лотарийни билета. Колкото и да е невероятно, парашутът ви се е отворил и вие сте спечелили осемдесет и пет милиона, но дори и да не броим приятелите и роднините, които тутакси са се наредили на опашка с протегната ръка и са започнали да ви наричат скръндза само защото не искате да споделите с тях печалбата, накрая какво получавате? Хубава къща и сто седемдесет и пет хиляди на година, които едвам покриват данък „Сгради“ и поддръжката. Въобразявали сте си, че сте забогатели, а се оказва, че пак трябва да работите, за да се изхранвате.

Е, осемдесет и пет милиона вече не са онова, което бяха едно време. Въпреки това обаче вие си купувате билетите, защото, вместо да мислите какво ще правите с късмета си, когато той наистина ви се усмихне, се отдавате на мечтите си. Пак по тази причина, госпожи и господа, въпреки че вероятността щастието да им се усмихне е едно на един милиард, хората се хващат на въдицата и си въобразяват, че могат да преуспеят в Холивуд. Слава, пари, свобода, секс, власт, какво ли още не, накратко, бягство от обичайните ограничения на нормалния живот, и единственото, което се иска за всичко това, е голям късмет, голяма красота (няма да е зле да я подплатите и с големи цици) и желание (дори решимост) да прецакате приятеля си, преди той да е прецакал вас. Нали знаете какво казват хората: успехът не е тъй сладък, ако не е съпътстван от провала на някой приятел.

И така, ако си представяте Холивуд като безкрайна лотария, където вероятността да ви удари гръм е по-голяма, отколкото да пробиете, ще получите бегла представа за завистта, настървеността и неприкритата агресия, на която се натъквате, докато пълзите по корем по огромното минно поле, делящо ви от успеха, до който се домогвате със зъби и нокти.

В този сценарий талантът идва след амбициите, а нравствеността в най-добрия случай се води безследно изчезнала. Въпреки това кандидатите за слава не спират да прииждат. Може би е някакво изпитание за човешкия дух или нагледен пример за Дарвиновата представа, че оцеляват най-годните. Или може би става дума за едно и също: извинявай, но ми се разкарай от пътя, дай ми каквото искам, или аз сам ще си го взема от теб.

Почти всички, които се стичат в Холивуд с надеждата да спечелят от лотарията, така и не се докопват до играта. Но всеки, който поне за кратко се е озовал в периферията на славата и богатството, ще ви каже, че ако птичката все пак е кацнала за малко на рамото ти и ти не я уловиш, значи си най-големият, двайсет и четири каратов смотаняк.

Освен това, колкото и трудно да е да постигнеш успех, още по-трудно е да го задържиш. Пак по същата причина да имаш нравствен компас, е значително по-лесно, отколкото да го удържиш, когато те плисне потопът на алчността, покварата, ревността, завистта и като цяло нравственото падение, които са запазена марка на развлекателната индустрия в Холивуд.

Денис пръв ще ви каже, че и той не е вода ненапита. И в личен, и в професионален план е вършил неща, с които не се гордее. Заобикалял е закона, погазвал е правата на гражданите, но винаги е имал съвест, винаги е правел разлика между добро и зло и когато е вършел злини, винаги е съзнавал, че си го е позволявал от благородни подбуди. Но започнеш ли да се извиняваш с това, че целта оправдава средствата, стъпваш на доста хлъзгав терен и Денис го знае.

Покрай всичко това той се сеща как веднъж е ходил в Ню Йорк, за да прибере шестстотин хиляди долара в брой, някакъв негов приятел актьор ги бил спечелил за една събота и неделя, когато страшно му провървяло на залаганията на мачовете по американски футбол за любители и професионалисти. Приятелят се страхувал да отиде сам отчасти защото бил знаменитост, отчасти защото се притеснявал да не би да го убият заради парите. Шестстотин хиляди долара в брой, сложени в сак, не са шега работа. Хората убиват и за суми с далеч по-малко нули.

И така, за да му услужи, въпреки че съзнава рисковете, Денис се вдига и отива в Ню Йорк, където във входа на жилищен блок в Горен Уест Сайд се среща с някакъв тип на име Бого и прибира сака, като междувременно показва уж случайно деветмилиметровия глок върху колана си. Проверява дали всички пари са в сака, после, преди да поеме обратно към летището, Бого му се ухилва до уши и подмята: „Америка, а? Каква държава!“.

Наистина! Докато пътува със самолета обратно към Лос Анджелис, Денис неволно прехвърля наум всички начини да офейка с парите. Все пак са спечелени от залагания, натъпкани са в платнен сак, който той стиска между краката си. Достатъчно е да каже на приятеля си, че букмейкърът го е измамил. Или че във входа са го причакали трима бабаити. Или че някой е задигнал парите от хотелската му стая. Или може би не се налага да прави нищо повече от това да погледне приятеля си в очите и да възкликне: „Какви пари?“. И какво ще стори приятелят му? Нищо. Залаганията са забранени по закон, а Денис е ченге.

Вечерта той, разбира се, отнесъл сака, натъпкан с банкноти, на приятеля си, който му бил страшно признателен и който следващата седмица ги изгубил до последния цент на комар в Лас Вегас.

Денис се зарекъл пред себе си, че ако птичето отново кацне някога на рамото му, този път няма да си проиграва шанса.

Тези размисли върху нравствените последици на успеха и на провала са изложени пред вас, госпожи и господа, от Денис Фарентино, докато той се качва с автомобила си към къщата на Боби върху хълмовете на Холивуд, като пътем набира номера на Линет Алварес от окръжната прокуратура.

След като тя вдига, Денис й казва:

— Ти ли си, Линет, обажда се Денис… Добре съм. А ти?… Знам, затънал съм до гуша с тоя Рамон Монтевидео… Знам, на всяка цена, обещавам. Съвсем скоро. Но знаеш ли, можеш ли да уредиш нещо?

И й разказва как снощи са задържали под стража Вий, как е иззел случая от полицаите, които са намерили наркотика, защото е трябвало да разпита жената за веществените доказателства, намерени в колата й заедно с дрогата и свързани с разследването на убийството.

— Оказа се, че коката е подхвърлена — обяснява Денис, — сега отивам да го потвърдя, но междувременно държат клетото момиче в участъка в Холивуд, уплашено е до смърт, искам да уредя да я пуснат. Ще ми направиш ли тази услуга? — Денис се подсмихва. — Не, не я чукам. Щях да ти кажа, ако я чуках, кълна ти се. Ще го уредиш ли? Ти се заеми с документите, а аз ще помоля Лони да я хвърли до тях. Страхотна си.

Вече е спрял пред къщата на Боби.

Когато той му отваря, Денис се взира в еднодневната му брада и подпухналите, кървясали очи.

— Изглеждаш ужасно — отбелязва той. — И смърдиш още по-ужасно.

— И аз те обичам — отвръща Боби и влиза обратно в къщата, където си сипва кафе.

— Налей си и ти — подканя той Денис.

— Тази сутрин сме в страхотно настроение.

— Що не си таковаш таковата. Какво искаш?

На Денис не му е до шегички и увъртания, все пак не е мигнал цяла нощ и Вий е още на топло.

— Къде беше снощи? — пита той без недомлъвки.

— Вкъщи си бях, писах и пих, после само пих, заспал съм и ето ме сега. А ти къде беше? — натъртва Боби.

Денис долавя, че той ще се държи гадно, а не е в настроение за такива изпълнения.

— Имам теория. Искаш ли да я чуеш?

— Обичам хубавите теории — отвръща другият мъж.

— Та теорията ми е, че след като Вий те е напуснала, си излязъл вкиснат на терасата и си почнал да шпионираш с телескопа съседите, после по една случайност си станал свидетел на убийството на Рамон Монтевидео, откъдето и знаеш, че той е бил пречукан със собствената си награда „Алма“, нещо, което не беше разгласено. И вместо да съобщиш в полицията, си решил да напишеш сценарий. Обаче добрият сценарист трябва да познава героите си, какви са подбудите им и така нататък. Затова си отишъл у Рамон, проникнал си в спалнята през вратата откъм басейна и си намерил тайното му съкровище от видеозаписи, както и касетата във видеото, на която Рамон се чука с който го е убил, а това, предполагам, е сегашната ти тръпка Линда Полсън. — Денис вече е привлякъл цялото внимание на Боби и съвсем се увлича в разказа си. — След това претърсваш стаята, намираш тъпото тефтерче на Рамон с името на жена ти в него, тършуваш, докато откриваш и нейния запис, онзи, на който тя прави свирка на Рамон, и се изнасяш заедно с черното тефтерче, записа с жена ти и най-важно, с касетата, на която се вижда как Линда Полсън пречуква Рамон. Знаел си, че си длъжен да се обадиш в полицията, но е по-забавно да го опишеш, отколкото да го съобщиш. Затова започваш връзка с Линда. Вече знаеш, че тя постоянно слага рога на Марв, е, то всеки в града го знае — сприятеляваш се и с мен, за да чуеш какво мисли едно ченге, а после, когато вече ти се струва, че си спечелил от лотарията, вие с жена ти се изпокарвате жестоко в кабинета на адвоката й, защото ти настояваш Вий да се върне при теб, а тя не иска и да чуе, заради което ти хрумва да й дадеш малък урок, като я натопиш за убийството на Рамон. Подхвърляш в колата й кокаин, подпалваш я и когато пожарникарите намират дрогата, те се обаждат на ченгетата, които пък откриват записа и черното тефтерче, и бинго! — кокаинът е само началото. А джакпотът е, че жена ти е задържана под стража за убийство… Добре измислено, а?

Боби клати глава.

— Изумително — възкликва той. — Наистина си изумителен. А искаш ли да чуеш моята теория?

Денис свива рамене.

— Защо пък не!

— Добре тогава. Ето я. Във връзка с разследването разпитваш жена ми. Тя се прави на вода ненапита, мига ти сладко с дълги мигли, както прави с всеки мъж, изпречил й се на пътя, а ти си си голям мераклия, казваш си, защо пък да не опиташ. Защо да не я заведеш на вечеря, да не й изиграеш тъпия си номер с Коломбо, да й разкажеш някой и друг случай, да я отведеш у вас и да я изчукаш. Когато отивате пред блока, наоколо гъмжи от пожарникари и полицаи, те искат да задържат Вий под стража заради кокаина, който са намерили на седалката в колата й, но междувременно се натъкват и на тефтерчето на Рамон, както и на видеозаписа, на който Вий се скъсва да се чука. Рамон й е писал пет плюс за свирката и ти ще се пръснеш от яд, ако също не пробваш и може би да сравниш мнението си с неговото. Затова притискаш Вий, тя отрича всичко, кълне ти се, че мъжът й е подхвърлил дрогата в автомобила, освен това се е чукала с Джаред Акселрод, да си проверял, вечерта на убийството е била с него, кълняла се, умолявала те да й повярваш, дрън-дрън-дрън… Дотук добре ли се справям?

— Дотук се справяш така, че нищо чудно да те задържа под стража.

— За какво?

— За укриване на веществени доказателства. За възпрепятстване на правосъдието и на полицейското разследване.

— Това не ти е епизод на „Коломбо“, Денис. Трябва да го докажеш, а според мен не можеш.

— Ами ако ти донеса заповед за конфискация на компютъра? Нима твърдиш, че сценарият, който пишеш, няма да ми даде доказателствата, които търся?

„Мамка му! Сценарият!“

— Затова ти предлагам да се разберем по мъжки — заявява Денис. — Първо, искам една четвърт от парите, които ще ти броят за сценария, освен това ще ме пишеш съавтор. Второ, ще ми разкажеш всичко, ама всичко от начало до край: кого си видял, какво си взел, всичко. Не го ли направиш, ще се постарая да те тикнат зад решетките за двайсет години и тогава наистина ще имаш за какво да пишеш, най-малкото когато задникът не те боли чак толкова и си в състояние да седнеш.

— Добре — съгласява се след две-три секунди Боби. — Ще ти дам една четвърт в замяна на това, че няма да ме закачаш и да посочваш името ми. Но колкото до съавторството, първо трябва да ми покажеш, че наистина можеш да пишеш и си нещо повече от ченге с няколко тъпи историйки, които обичаш да разказваш на халба бира пред туристите. И докато не докажеш противното, си оставаш кукла на конци, а аз съм човекът, който ти е бръкнал отзад и ти мърда устните.

Денис изведнъж усеща ужасна умора, затова казва, добре де, от мен да мине.

Боби му носи записа, на който Линда чука Рамон и после го халосва с двукилограмовата „Алма“, и си признава, че наистина има връзка с нея, та, както се е изразил и Денис, да надзърне за малко в главата й. Дори разказва на Денис за срещата в кабинета на адвоката, който Вий е наела, и как едва след като тя го е пратила по дяволите, му е хрумнало да я натопи за убийството, но само колкото да й натрие носа и да й е за урок. Никога е нямало да допусне наистина да изкарат нея виновна.

След това предупреждава Денис за Вий.

— Видял си я на записа с Рамон, приискало ти се е и на теб да я изчукаш, да видиш за какво става въпрос и после да я зарежеш. Но с Вий нещата не стават точно така. Тя е много хитра. Ще те изчука, а после и ще те прецака, както направи с мен.

— Не ми се слушат тъпотии — отсича Денис и очите му стават ледени.

Боби може би е вкиснат, задето Денис е хвърлил око на жена му, или просто не си дава сметка, че полицаят наистина му крои шапка, но не се спира въпреки предупреждението.

— Единственото, което ти казвам, е, че представите на Вий за бляскава кариера не включват двама малки сополанковци в Нортридж и ченге, което се мисли за много умно и се навърта в периферията на шоубизнеса. Не бих го нарекъл трамплин към славата, която тя винаги е гонела. Затова ти казвам, не си хаби патроните. А ако е по-силно от теб, после да не ми ревнеш, че не съм те предупредил.