Стивън Боко
Воайорът (28)

28.

По-късно същата сутрин Денис се обажда по телефона на Линда Полсън и я пита дали има нещо против днес следобед да намине за кратък разговор в полицейския участък на Холивуд, били възникнали два-три свързани с Рамон въпроса, които той би искал да й зададе. Спешно ли е, пробва почвата Линда, или може да почака? Денис отвръща, че не би го определил точно като спешно, но че му се иска да приключи с тази част от разследването и да продължи нататък — нещо, което не можел да стори, докато не съпоставел някои от фактите с нейния разказ.

По линията настъпва кратко мълчание, после:

— Имам ли причини да се притеснявам, господин следовател? Трябва ли ми адвокат?

Денис я уверява, че е излишно да се притеснява и не й трябвал адвокат. Линда споделя, че никога досега не е влизала в полицейски участък, вероятно е любопитно. Денис обещава да я разведе, както се развежда ВИП гостенка, и Линда му съобщава, че щяла да намине по някое време следобед.

В три без нещо тя се появява в полицейския участък на Холивуд и да го вземат мътните, наистина изглежда страхотно. Има жени, които са най-хубави малко преди да навършат двайсет или година-две след това, а после започват бавното дълго спускане към ада. Има обаче и жени като Линда Полсън, които и без пластични операции стават с възрастта все по-секси и все по-красиви. (Лично аз все повтарям на жена ми, че ако хлътна някога, то няма да е по някое девойче. Но това е друга опера.)

И така, дори в участъка на Холивуд, където ченгетата са се нагледали на какви ли не хубавици, всички се обръщат да видят Линда Полсън.

Горе в помещението на следователите Денис я запознава с Лони, колегата, с когото работи в екип, после я отвежда в стаята с телевизора.

— Наистина съм ви признателен, че се отзовахте толкова бързо — казва й той.

— Стори ми се важно — отвръща Линда, докато оглежда продъненото канапе, столовете и масата в средата на помещението.

— Да, защото ви попитах дали познавате Рамон и вие отговорихте, че съвсем бегло — започва направо Денис.

— Точно така.

Той си проверява бележките.

— Казахте, чакайте да видя… казахте, че ви се е сторило забавно да присъствате на курса му, за да пораздвижите актьорските си мускули…

— Да.

— Но не споменахте, че с Рамон сте раздвижвали не само актьорските си мускули.

Линда внезапно се вцепенява.

— За какво намеквате, господин следовател?

Денис грабва дистанционното и пуска видеото. На екрана се появява образът на Линда, която се чука с Рамон, чуват се и приглушени страстни звуци: горната табла на леглото, която се удря ритмично в стената точно като щора, която при ураганен вятър се блъска в прозореца, все по-силните стонове на Линда: „О, да, о, да, скъпи, о, боже!“, глухото шляпане на потните им тела, докато Рамон ту прониква в Линда, ту излиза от нея.

Денис е гледал записа достатъчно пъти и сега му е по-интересно да наблюдава Линда — наистина е възхитен, че тя дори не трепва или не свежда засрамена очи. От израза й човек може да остане с впечатлението, че гледа телевизионен филм, където изпълнява главната роля. Всъщност, като се замисля, си е почти така, въпреки че се съмнявам да прочета точно за този епизод в „Не пропускайте по телевизията“.

Денис спира записа точно преди Линда и Рамон да стигнат до основното събитие.

— Откъде го взехте? — пита тихо Линда.

Денис й обяснява, че Рамон е снимал любовните си похождения с камера, скрита в шкафа срещу леглото, което не е съвсем пряк отговор на въпроса й, но при тези обстоятелства това става неоспорено.

— Защо ли не съм изненадана? — възкликва жената и сега, след като е привлякъл изцяло вниманието й, Денис отново пуска касетата и Линда вижда как разговорът след любенето загрубява, после прераства в насилие и накрая в убийство.

Денис изключва видеото.

— Май споменахте, че не ми трябва адвокат — напомня Линда.

— Наистина не ви трябва — потвърждава той. — Поне засега. В момента ви трябва приятел.

— И от мен се очаква да повярвам, че това сте вие.

Тонът е риторичен, ала Денис предпочита да отговори буквално.

— Първо ме изслушайте и после ще решите сама. Ако и след това продължавате да настоявате за адвокат, няма да ви разубеждавам.

Той изчаква Линда да проумее, че светът й внезапно се е променил, после нанася съкрушителния удар.

— Аз съм ченге. Повярвайте, виждал съм много по-страшни неща от това тук — натъртва Денис, като сочи видеото. — Пък и разбирам малко от човешка природа и не осъждам начина ви на живот. Казвам ви това, защото ми се иска да ми повярвате, че сте ми симпатична. Умна сте, изглеждате страхотно, имате чувство за хумор, освен това предполагам, че да си жена на Марв Полсън, не е от най-забавните неща в увеселителния парк, колкото и пари да има той. Накратко, нямам намерение да ви пращам в затвора за убийство, за което може да се докаже, че е извършено при самозащита. И така, единственото, което остава да обсъдим, е дали ще упражните правото си на адвокат, или първо ще направите самопризнания?

— И какво ще спечеля от това? — интересува се Линда.

— Добре. Да предположим, че повикате адвокат. Той ще ви накара да мълчите. Тогава аз няма да имам друг избор, освен да ви задържа под стража и така системата ще се задейства. Ще ви предявят обвинение, жълтата преса и телевизията ще разгласят новината и докато чакате да ви пуснат под гаранция — ако съдията изобщо се съгласи да ви пусне — ще се наложи да лежите в окръжния арест. И не си правете илюзии, единствената причина да ви се случи всичко това е, че го иска адвокатът ви. А как иначе, нали трябва да смъкне от вас тлъст хонорар. Да се поперчи пред камерите. Да дръпне защитна пледоария пред претъпканата съдебна зала. Междувременно обаче, ако съдебните заседатели ви осъдят, не той ще лежи в затвора. И не той ще бере срама, след като пуснат видеозаписа пред всички в съда.

Изведнъж Линда си представя как Боби седи в съдебната зала и гледа записа, на който тя е с Рамон. Сърцето й се свива при мисълта, че след като го изгледа, той ще стане и ще си излезе от залата, а и от живота й.

Денис й сипва чаша вода.

— Има и друг сценарий. Вие ми казвате защо сте се скарали с Рамон. Казвате ми как се е стигнало до насилието. Казвате ми, че сте знаели достатъчно за него, знаели сте, че преди да се преобрази в преуспял актьор, той е лежал в затвора за проникване с взлом и за изнасилване. Заявявате, че сте се страхували за живота си и просто сте се опитвали да се защитите. После, след като получа самопризнанията ви, аз отивам при окръжния прокурор и му обяснявам, че по мое мнение казвате истината, че сте оказали пълно съдействие на разследването и вместо да ви задържим под стража и да ви предявим обвинение, трябва да насрочим заседание на разширения състав от съдебни заседатели, който вероятно ще ви оправдае. Междувременно, след като направите самопризнания, вие ще си тръгнете оттук и ще вечеряте у дома, вместо в женското отделение на предварителния арест.

— А какво става във вашия сценарий с видеозаписа? — пита Линда.

— Ако разширеният състав на съдебните заседатели ви обяви за невинна, веществените доказателства няма да се разглеждат. Но ако ви предяви обвинения, нещата вече стават по-обезпокоителни за вас.

Линда си поема дълбоко въздух.

— Рамон ме изнудваше, искаше да му дам един милион долара, за да регистрирал продуцентска фирма, заплашваше, че ако не му броя парите, щял да каже на мъжа ми за връзката ни. Отговорих му, че това няма да стане никога. Той дори вдигна телефона и почна да звъни на Марв. Точно тогава го ударих по бузата. Той също ме удари и когато ме подгони, стоварих върху главата му тъпата статуетка.

— Защото сте се страхували за живота си — притичва й се на помощ Денис.

— Точно така.

— А ако увеличим звука на записа, той ще потвърди ли думите ви, че Рамон се е опитвал да ви изнудва?

— Да.

— Добре, госпожо Полсън. Сега ще повикаме окръжния прокурор и ще стенографираме казаното от вас.

Линда му се усмихва за пръв път, откакто е влязла в помещението.

— Не мислите ли, че след като изгледахме заедно записа, можете да ме наричате Линда?