Стивън Боко
Воайорът (6)

6.

По-късно същата вечер в Бевърли Хилс все още е към трийсетина градуса заради нажежения като в пещ въздух, който нахлува от пустинята към океана и заради който Холивуд е заприличал на напечен проблясващ скъпоценен камък под трепкащото, осеяно със звезди небе. Боби обикаля напред-назад из къщата бос, по боксерки и тениска, все още зашеметен от най-ужасния ден в съзнателния си живот.

Можете да бъдете сигурни, че доста мъже се отдават на щастливи мечти, че са зарязали законните си съпруги, живеят си сами като волни птици и избират от неизчерпаемите запаси красиви жени, които си умират да бъдат поне за кратко с тях. Истината обаче е, че Боби никога не е живял сам, а без Вий, която да й вдъхва живот, къщата изглежда не само празна, но и изоставена.

Боби хем я мрази за това, хем тъгува за нея, надява се, че тя ще му звънне отнякъде, макар и да знае, че това няма да се случи никога, и от яд, че дори не знае къде е отишла, накрая тръгва да рови с гняв и ревност из чекмеджетата и гардероба й, дано намери някакви улики за извънбрачната й връзка. Няма сили да се спре и да не се самоизтезава, отново и отново си представя как Вий е коленичила на пода отзад в мерцедеса на Акселрод, спрян някъде на Мълхоланд Драйв, как е заровила в тъмнината лице между голите му крака и смуче ли смуче топките му, а после му казва, че я възбуждал ужасно и го желаела неудържимо.

В живот, в който е имало доста възходи и падения, напоследък главно падения, по-страшни и от главоломните спадове на индекса Дау Джоунс, Боби е навлязъл в най-мрачния си период: едвам успява да се добере до тоалетната, преди да е издрайфал виното, с което се налива на празен стомах.