Стивън Боко
Воайорът (4)

4.

На другата сутрин се събужда на канапето обезводнен и измъчван от махмурлук, сдъвква три аспирина и тъкмо си взима горещ душ, когато Вий тръгва да излиза и от вратата му съобщава с леден като задника на гробокопач глас, че отивала на прослушване в „Парамаунт“.

И тъй като писателите обичат да се самоизтезават, Боби се облича на бърза ръка, отива с колата при „Пенинсюла“, спира до отсрещния тротоар, чака час и половина и накрая вижда как жена му излиза от хотела заедно с онзи тип от предишния ден и как двамата се целуват и се опипват за довиждане по задниците.

Най-гадното в това да разбереш, че жена ти ти изневерява, е, че не можеш да си избиеш гледката от главата. Постоянно си представяш как двамата правят секс, как жена ти — онази гадинка, проклетата ти жена! — се разкрачва, за да поеме члена му, как му нашепва в ухото разни нежни неща, как го докосва по тялото, докосва го по члена и прави с него неща, каквито вече отказва да прави с теб. Или може би не е правила никога.

Представяш си как той я докосва, как слага ръце по нея и вътре в нея, навсякъде, и ти нахлува в територията. И докато всеки натрапчив образ ти се присмива, обижда те и те насилва, те плисва онова, което хората обикновено наричат пристъп на ревност и гняв, и ти си даваш сметка, че в този миг направо си способен на убийство. Навремето са му викали престъпление от страст и стига обстоятелствата да не са против теб, няма по света състав от съдебни заседатели, който да те осъди.

Така например преди доста години някакъв тип на име Дженингс Ланг, обигран агент на знаменитости в Ем Си Ей (по-късно превърнал се в „Юнивърсъл Стюдиос“, преди студията да се преобрази в многонационален развлекателен конгломерат), въртял любов с една от клиентките си, красива кинозвезда на име Джоан Бенет, жена на продуцента Уолтър Уогнър. Уогнър научил отнякъде за връзката, хванал ги двамата на калъп и ако се вярва на хората, извадил патлака и прострелял една от топките на Дженингс.

Излишно е да уточнявам, че за злодеянието не е лежал и ден зад решетките, а човекът, който ми разказа случката, режисьор на име Джак Смайт, ми се кълнеше, че от този ден нататък вече викал на Дженингс Дженинг^[1].

И така, Боби продължава да подклажда обсебващата ревност и гняв, чуди се как да убие времето до срещата с Джаред Акселрод в два и половина, накрая се промушва през барикадите на охраната на входа на „Туентиът Сенчъри Фокс“, спира някъде в средата на паркинга и после започва да търси с поглед павилиона на Акселрод. И кой според вас се оказва той?

Ако сте се досетили, че това е същият мъж, който чука жената на Боби в хотел „Пенинсюла“, не сте сгрешили. Ако сте се досетили и че срещата се е издънила с гръм и трясък, и този път не сте сгрешили.

Вече ви изредих всички причини Боби да не разговаря откровено, без недомлъвки с Вий и пак по същите причини той не разговаря без недомлъвки и с Акселрод, особено пък пред неговата асистентка, млада привлекателна жена на име Лейни Гинзбърг.

След няколко минути на обтегнати любезности, през които асистентката носи на всички минерална вода „Евиан“, Акселрод си идва на думата.

— Е! Какво мислите за сценария?

Както би могло да се очаква, Боби започва да си реже клона, на който седи. Обяснява на Акселрод, че самата идея на филма е сбъркана и кинозрителите ще се възмутят, задето старият коцкар прелъстява младата си доведена дъщеря. Боби предлага сценарият да се преработи така, че да се получи не толкова усложнен емоционален пейзаж и вдовецът да прояви интерес към малко по-младата сестра на покойната си съпруга.

Е, дори аз съм наясно, че идеята е ужасна, а трябва да защитавам интересите на Боби. Но заложената бомба няма нищо общо с идеите му за сценария на Акселрод, били те добри или лоши. Бомбата цъка, защото Акселрод чука жена му. Боби го знае, Лейни Гинзбърг сигурно също знае и дори и Акселрод да не знае със сигурност дали Боби знае, сценаристът излъчва невероятна враждебност и Акселрод се усъмнява, че той наистина знае. И така, без да проявява пълно неуважение (по очевидни причини), Акселрод отхвърля възможно най-любезно идеята на Боби и казва, че може би щели да работят заедно по някой друг проект, голям почитател съм на сценариите ви, дрън-дрън-дрън.

Боби, разбира се, вероятно чува нещо от рода на: „Чукам жена ти, импотентен треторазреден драскачо. А сега ми се разкарай от кабинета, за да ти се посмея на воля зад гърба“.

На вратата Лейни Гинзбърг подава на Боби ръка и му казва, че и тя се възхищавала отдавна от творчеството му. На Боби му иде да й каже: що не си го натикаш това мое творчество отзад в стегнатия еврейски задник, но вместо това й се усмихва престорено и се изнася на пожар.

Сигурно вече се питате защо просто не е фраснал онзи по устата. Не мога да ви отговоря на този въпрос. Вероятно го е дострашало да си разваля отношенията с човек, за когото всички са наясно, че до пет години ще оглави някоя студия. Или може би просто го е било срам и не е искал да се разчува, че жена му се чука зад гърба му с кинопродуцент, който отказва да му възложи редакцията дори на някакъв тъп сценарий.

При всички положения, когато Боби се прибира, първото, което Вий му казва възможно най-нехайно, е:

— Как мина срещата?

— Срещата мина страхотно — отговаря Боби. — Попитах го как предпочита да те чука, дали отзад, за да гледа как членът му влиза и излиза, или легнал по гръб, за да гледа как циците ти се клатушкат нагоре-надолу.

Вий скача като ужилена и удря Боби през лицето толкова силно, че прозвучава като оръдеен изстрел. Оттук нататък екват страшни врясъци. Боби нарича жена си евтина курва, тя пък му заявява, че е нещастник, импотентен пияница, който след чаша вино не може да напише и ред. Той й казва, че му иде да я хвърли от терасата зад къщата (откъдето между другото се вижда надписът „ХОЛИВУД“).

— Замислял ли си се някога кой всъщност е виновен да имам извънбрачна връзка? — крещи Вий. — Помниш ли кога за последен път сме ходили да вечеряме навън и не сме се скарали? Или си ме целунал, или сме правили любов, без да те моля? Помниш ли изобщо кога за последен път не си бил пиян? Защото аз не помня. Накрая вече не издържах, чувствах се толкова самотна, че щях да се изчукам и с градинаря, ако имахме такъв.

— Щом си толкова нещастна — пищи Боби, — защо не си събереш партакешите и не се изнесеш от дома ми?

А това прозвучава като затваряне на вратата на конюшнята, след като конят е избягал, защото Вий вече е започнала да мята нещата си в малък сак и крещи, че още преди няколко месеца е трябвало да си тръгне.

Гледката как тя най-неочаквано е започнала да си събира багажа разбива сърцето на Боби и на него внезапно му се отщява да се кара.

— Не си отивай, Вий, моля те — простенва той.

Дори обещава, че ще отиде с нея на психоаналитик, но е позакъснял и пообеднял. Колкото и уплашена да е била Вий, сега, когато тайната вече е излязла наяве, тя се чувства свободна. Страховете, разпалени от гнева, са се превърнали в смелост, а еуфорията издува платната й и я отнася през вратата, оставяйки подире й нейния разбит брак и Боби, нещастен и раздиран от угризения.

Знам всичко това, защото по едно съвпадение звъннах на Боби, за да го поканя да пийнем по нещо след работа. Бях научил от Джаред Акселрод как е минала срещата и да ви призная, колкото и да ми беше неприятно, си дадох сметка, че ще се наложи да се отърва от Боби като клиент.