Стивън Боко
Воайорът (29)

29.

Линда прави пълни самопризнания, че именно тя е убила (при самозащита) Рамон, и от окръжната прокуратура оповестяват, че случаят ще се гледа от разширен състав на съдебните заседатели, а след това започва медийна треска, която ни най-малко не стихва заради отсъствието на строго установени факти. Обратното, оскъдната информация само отприщва кален водопад от слухове, мълви и догадки, а всички жълти вестничета и клюкарски телевизионни програми предлагат луди пари и за най-дребните сведения.

Линда наема адвокат по наказателни дела от тежката артилерия на име Арлън Гилис, натоварен да опровергава и преиначава информацията, която неизбежно изтича, и цели две седмици се вихри медиен цирк, достигнал връхната си точка в основното събитие, самото заседание на съдебните заседатели в разширен състав, които след съответното умуване отсъждат, че както е предсказал и Денис, Линда е невинна.

При обичайни обстоятелства всичко щеше да приключи дотук. Заседанията на разширения състав протичат при закрити врати, стенограмата се запечатва и ако решението на съдебните заседатели е, че обвиняемата е невинна, веществените доказателства изобщо не се разглеждат. Лошото в случая е, че обстоятелствата не са обичайни. Красива жена на холивудски милиардер е обвинена, че е убила своя любовник в будоара му сред хълмовете на Холивуд. Така де. Просто е изключено пресата да не гръмне и да не се възползва. Кой няма да се възползва?

През цялото това време Боби се е снишил и щастливо залутан из Зоната, работи върху своя сценарий.

Когато си в Зоната, времето или най-малкото представата за него се променя из корен. Ако си писател и си попаднал в нея, някаква съзидателна сила извън властта ти те тласка да работиш като обезумял по цял ден, а понякога и по цяла нощ, без да забелязваш отлитащото време, докато пълното изтощение буквално не те изтръгне от компютъра. После, дори след като си се отскубнал, мозъкът ти продължава да щрака. Почти не чуваш какво ти говорят, защото в главата ти кънтят гласове, които настояват да бъдат изслушани. Вечерно време, а понякога и призори заспиваш заслушан в тях, колкото да се будиш десетина пъти и пак да продължиш да мислиш, сякаш сънят изобщо не пречи на творческия процес. Излизаш изпод душа и както си мокър, се хвърляш да записваш нещо в бележника, който държиш за всеки случай подръка. Мозъкът ти е като Международното летище в Лос Анджелис в деня преди Коледа, идеите са наблъскани в него като пристигащи самолети, които кръжат ли, кръжат и чакат да кацнат, така че друг да заеме мястото им в небето. Като тръпка и вълнение нищо не може да се мери с това.

Но точно когато Боби наближава финала и е на път да завърши най-доброто, което според него някога е писал, се случват две неща: първото е, че поне засега той забравя договора с дявола, който е сключил с Денис. Второто е, че най-неочаквано се натъква на стена. Буйният поток на вдъхновението изневиделица пресъхва и се превръща в ручейче. Онова, което Боби е правил без усилие, сега му струва доста мъки. Писането вече не му спори и времето, което в Зоната сякаш не е съществувало, надвисва над Боби със страшна сила, а той се притеснява, че магията го е изоставила.

Точно когато Боби се оказва в задънена улица, Линда без всякакви усилия е оставила времето да направи своята магия и да излекува раните й. Но точно когато шумотевицата започва да стихва, лайната вече наистина се удрят във вентилатора: тайно изнесеният запис как Линда Полсън се чука с Рамон Монтевидео става най-търсената в Холивуд видеокасета от времето, когато из града се е разпространявал записът с Памела Андерсън, която прави на яхтата свирка на съпруга си, онзи скандалджия Томи Лий.

След броени дни всички, от които зависи нещо в Холивуд, вече са гледали касетата с Линда и Рамон или поне са чували за нея и ако човек можеше да я вземе от видеотеките, опашките щяха да се вият чак до тротоара. Онова, което се е превърнало в тлеещ огън с едва мъждукаща жарава, отново лумва в нещо като пожар.

Както може да се очаква, Марв Полсън (който досега си е затварял очите, всъщност дори е изпитвал наслада от мисълта, че жена му се чука с Рамон) отказва да преглътне унижението, че всичките му приятели, всички, с които върти бизнес, всички жени, с които се среща, всички проститутки, върху които се облекчава, са видели на записа как Линда е яхнала Рамон, сякаш той е расов жребец.

При така създалото се положение Боби изобщо не е учуден, когато четирийсет и осем часа след появата на касетата Линда пристига в дома му леко зашеметена от удара, но и странно възбудена.

— Как си? — пита я Боби.

— Добре съм, ако не броим това, че съм притеснена и ядосана и не проумявам защо Денис Фарентино ми причинява това.

— Откъде си толкова сигурна, че е Денис?

— Никой друг няма достъп до записа.

— До записа достъп имат още десет ченгета — възразява Боби. — Както и ония в окръжната прокуратура. Чиновничките в съда, които предоставят веществените доказателства на разширения състав от съдебни заседатели. Господи, и адвокатът ти има достъп до записа. Всеки от тях е могъл да го продаде за стотина бона на жълтата преса.

— Кажи ми истината — подканя Линда. — Ти гледал ли си го?

— Не — отвръща Боби.

— Обещай ми, че няма да го гледаш никога.

— Обещавам.

— Дойдох да ти кажа, че Марв иска развод.

— На теб това пречи ли ти? — пита той.

— Точно обратното — признава тя, докато Боби й налива чаша вино. — По-важното е дали пречи на теб.

— В смисъл?

— В смисъл че до вчера си имал спокойна връзка с омъжена жена, а днес заедно с всички останали научаваш, че тя е убила предишния си любовник. И сякаш това не е достатъчно скандално, целият град е хукнал да гледа видеозапис с последния път, когато те са правели секс, и ще прощаваш за израза, но след същинския оргазъм следва втора кулминация, самото убийство.

— Е, какво от това? — повдига рамене Боби. — Никой не е съвършен.

— И точно когато вероятно си мислиш, че е за предпочитане да изриташ тази жена от живота си, тя ти цъфва на вратата, заявява, че мъжът й я е изгонил, и пита дали може да пренощува при теб.

— Да — отвръща Боби.

— Какво да, може да ме изриташ от живота си, или може да пренощувам при теб?

— Да, няма да те изритам от живота си и да, можеш да пренощуваш при мен.

— Благодаря — казва Линда и за пръв път, откакто цялата тази каша се е стоварила върху главата й, се разплаква.

Боби я прегръща, притиска я до себе си и я оставя да си поплаче, после я хваща за ръката и я отвежда в спалнята, където тя му позволява да я съблече.

— Мен няма да ме убиваш, нали? — пита Боби и така изтръгва от Линда една усмивка.

— Не, няма, освен ако не получиш инфаркт, докато те скъсвам от чукане — шегува се тя и това е последното, което двамата казват в продължение на доста време.

Боби оцелява жив и здрав от чукането и след като са изпили по чаша вино, пита Линда какво смята да прави оттук нататък. Тя отговаря, че като начало щяла да наеме апартамент в хотел „Бел Еър“. После щяла да потърси някой от най-добрите адвокати по бракоразводни дела. Имала горе-долу представа на колко възлиза състоянието на Марв и при всичките му недостатъци той бил доста богат. Освен това знаела малките му мръсни тайни и Марв едва ли щял да го удари на пазарлък. Щом страстите се поуспокоели, Линда щяла да успее да се договори най-малко за сто милиона, които, стига да внимавала, щели да й бъдат предостатъчни.

— Поне докато си намеря друг богат съпруг — уточнява тя.

— А беден няма ли да вземеш? — вметва Боби.

— Мислех, че никога няма да попиташ — отвръща Линда и отново се разплаква, този път от щастие.

Боби не би могъл да го напише по-добре.