Стивън Боко
Воайорът (15)

15.

Лично аз не съм голям поклонник на кинопремиерите и на грамадните партита след тях. Първо, те струват сигурно към един милион, луди пари, добавяни към и бездруго чудовищните суми, които се пръскат по високобюджетните филми. Освен това човек не може да оправдае цената дори като част от рекламната кампания. Самата премиера с цялата навалица от почитатели, телевизионни камери, прожектори и папараци осигурява достатъчно медиен шум. Партито след това не е нищо повече от изхвърляне, с което сами си правите четки. И накрая — направо си е тъпо. Така де, да се изръсиш с един милион за парти, е като да си поръчаш в ресторант бутилка вино за един бон. Сигурно ще привлечеш всеобщото внимание, но колкото и да е качествено виното, след шест часа вече ще се е превърнало в пикня.

Или може би просто съм циник. Истината е, че хората, които са в киноиндустрията или се домогват да проникнат в нея, си падат по такива партита. Те ви осигуряват възможност да завържете връзки за чужда сметка. Дават ви шанс да получите поне някаква възвръщаемост на парите, с които сте се охарчили за нови цици. И както на всички мероприятия в киноиндустрията, ви позволяват да се изкарате велик, тоест да излъжете. Няма как да усвоите добре нещо, ако не се упражнявате.

Разказвам ви всичко това, защото макар и без желание, се озовах на премиерата на най-новия филм с Том Ханкс, както и на партито веднага след нея, организирано в огромно шапито на една пресечка от киното в Уестууд. Бях там, защото съм агент на един от шестимата сценаристи, изброени в титрите, Боби Нюман, и по тази причина мога да ви разкажа следващата част от историята с увереността, че нищо в нея не е измислица.

Но преди да стигна дотам, вероятно се питате как така съм се озовал заедно с Боби, при положение че съм го разкарал от клиентите си. Озовах се, защото два-три дни след убийството на Рамон Боби ми звънна да се извини. Давал си сметка в какъв ужасен тъпанар се е превърнал, как е гледал на любовта на Вий и на моето приятелство и подкрепа като на нещо, което се разбира от само себе си, как с това пиене си е съсипал брака, да не говорим пък, че е секнал потокът на творческото му вдъхновение. Освен това сподели, че след като Вий го е напуснала и точно тогава и аз съм се отказал от него, това го е разтърсило и го е изтръгнало от унеса — сега отново си бил стъпил на краката. Щял да направи всичко по силите си, за да покаже на Вий, че е нов човек, и се надявал тя да му даде още един шанс. Обеща до края на седмицата да приключи и с поръчката на Брайън Грейзър. Работел буквално денонощно, освен това за пръв път от години му била хрумнала идея за оригинален сценарий, който според него бил абсолютен трепач.

Попитах го за какво е сценарият и Боби отвърна, че нямало да ми каже: когато говорел, вече не можел да пише и нямал намерение да отклонява творческите си сили, като обсъжда идеята дори с мен.

Мислете си каквото искате. Познавам Боби от доста време и ако знам нещо със сигурност, то е кога ме баламосва и кога казва истината — сега долових от гласа му, че не ме лъже. Затова го разуволних и да ви призная, съм доволен. И бездруго ме мъчеха угризения на съвестта. Не защото смятах, че не съм постъпил правилно, а защото не избрах най-подходящия момент. Човекът гледаше как кариерата му отива на кино, жена му го заряза, а аз да взема точно в същия ден да го уволня!

Вече бях убеден, че съм постъпил много гадно, затова, когато Боби ми се обади и заговори толкова обнадеждено за себе си, аз на драго сърце махнах примката от врата и на двамата и така се озовах заедно с него на партито след премиерата на филма с Том Ханкс, по който Боби наистина бе поработил добре.

И така, стоим двамата с него на опашката и чакаме да си вземем нещо за пиене, когато той зърва Линда Полсън в компанията на мъжа й Марв.

— Линда! — крещи Боби, за да надвика врявата.

Тя го вижда и се усмихва не защото го е познала — не, не го е познала — и не непременно защото Боби е доста хубав мъж, макар че той наистина е хубав. Линда се усмихва, защото, когато се придвижваш из шапито с размери два акра, сред хиляда сновящи напред-назад хора (звездите, продуцентите, режисьорът и шефовете на киностудията са със запазени места, а ние останалите се мотаем като мухи без глави), когато изглеждаш като Линда Полсън (страхотно) и си хванал месестата потна ръка на тип, който изглежда като Марв (тоест като свиня), всичко, което би могло да отклони вниманието ти, си заслужава да бъде проучено с усмивка.

Теглейки след себе си Марв, Линда извиква на Боби едно гръмогласно „Здрасти“ и го млясва по бузата, а Боби, нали не е новак в това тънко изкуство, да се представиш на някого, когото не познаваш и който не те познава, отвръща:

— Изглеждаш страхотно. — След което веднага протяга ръка на Марв. — Здравей, Марв, аз съм Боби Нюман. Сценарист на филма. Жените ни посещаваха един и същи курс по актьорско майсторство.

Направо блестящо. Помислете само. Боби й казва името си, без да се издава, че тя всъщност не го знае („Здравей, Марв, аз съм Боби Нюман“). Но и се представя като човек, който съвсем не е случаен и с когото си заслужава Линда да поприказва („Сценарист на филма“). После обезврежда естествената подозрителност на Марв към всеки мъж, на когото жена му се усмихва, като заявява, че и той е женен и познава Линда съвсем бегло, покрай законната си съпруга („Жените ни посещаваха един и същи курс по актьорско майсторство“). Най-блестящото в този гамбит е, че Марв тутакси губи интерес към Боби и след като той ни е запознал, това старо куче Марв вече се озърта с надеждата да види някого, с когото ще му бъде по-интересно да разговаря.

Точно тогава съглежда един от приятелите си, с когото играе покер и който е дошъл на партито с две проститутки, и казва на Линда да чакала на опашката и да му вземела и на него нещо за пиене.

— Радвам се, че се запознахме, момчета — подмята Марв и се отдалечава: дебел бял хищник, поел към по-дълбоки води, без врагове на хоризонта.

— Как е жена ти? — любопитства Линда, макар че няма и представа за кого пита.

— Вий ли? Много е добре — отговаря Боби и Линда вече разполага с име, което да се опита да свърже със съответното лице.

— Тя тук ли е?

Боби отвръща:

— Не съм я видял, но и да е тук, не е с мен.

Това е последната плочка от пъзела, който той поднася много изкусно, и сега Линда е наясно, че Боби е играч от класа.

След около две минути вече бях нужен на разговора точно толкова, колкото виме на бик.

— Филмът наистина ми хареса — хвали Линда сценария на Боби. — Знам, че би трябвало да съм наясно, но сценариите на кои други филми си написал?

Боби й изброява заглавията в творческата си биография, които не са никак малко и наистина будят възхищение, и Линда знае, че той не лъже, защото ако лъжеше, нямаше да се престраши да ги посочва точно пред агента си.

После Боби възкликва:

— Това с Рамон е голяма трагедия, нали?

Линда успява да се просълзи и споделя с него колко изумена и натъжена е била от вестта. Боби я пита дали вече е разговаряла с ченгетата и тя си признава, че да, но те ходели при всички, които са присъствали някога на курсовете му.

— Сигурно ще разпитат и жена ти.

— И да я разпитат, няма да разбера — уточнява Боби. — Всъщност Вий ме напусна точно в деня, когато убиха Рамон.

С други думи, казва на Линда, че е сам, но че не той е изоставил Вий, а тя него.

— Какво ужасно съвпадение — възкликва Линда.

През това време вече сме стигнали при масата с напитките и Боби поръчва и за двамата шардоне, а аз си взимам светла бира — да се връзва с неприветливото му държане.

— А Марв? — пита Боби Линда, докато й подава чашата, и тя отговаря, че той сам щял да се погрижи за себе си.

Сега двамата са се впуснали да обикалят в орбита около двойните звезди: убийството на Рамон и съсипания брак на Боби, и Боби трябва да свърши още само едно нещо, преди да започне маневрите по скачването.

— Познавам доста от следователите в отдел „Убийства“ в полицейския участък на Холивуд. Кой е поел случая?

— Не знам кой го е поел — отвръща жената, — но мен ме разпитва някой си Фарентино.

— Как върви разследването, каза ли? — любопитства Боби. — Издирват ли конкретен човек?

— Според мен не. Поне аз не останах с такова впечатление.

— Знаеш ли, че ако до четирийсет и осем часа не заловят убиеца, той си остава неразкрит?

— Така ли?

Боби се впуска дай разказва за всички криминалета, които е написал, и за проекта, върху който работи в момента и който му се искало да обсъдят по-подробно някой път с Линда, защото в него имало роля точно като за нея. Скачването предстои всеки момент, не след дълго ще се осъществи и съвкупяването.

— Дали да не се срещнем на кафе? Ще ти разкажа всичко за филма — предлага Боби.

— Обикновено обядвам в „Айви“ на Робъртсън — уточнява Линда, — защо не наминеш утре?

Боби отвръща, че щял да отиде на всяка цена, защото умирал за печеното им пиле.

— Е, разбрахме се — отсъжда Линда и се ръкува и с двамата.

После ни казва с пленителна усмивка, че ще отиде да потърси Марв, докато не й го е отмъкнала някоя по-млада съперница.

Гледаме я как тръгва да издирва Марв: отзад изглежда точно толкова добре, колкото и отпред.

— За мъж, който вехне от мъка по жена си, се справи блестящо — хваля аз Боби и съм искрен.