Стивън Боко
Воайорът (14)

14.

Сред актрисите в купчинката снимки двайсет на двайсет и пет, получени от Ларс, има страхотна блондинка на име Вероника Уолас и макар тя да не е редовен член на Тайния сексклуб от записите на Рамон Монтевидео, нещо във фотографията й привлича Денис. Може би искрената й усмивка или лъчезарните очи — дори върху черно-бялата снимка личи, че са сини.

Денис звънва в „Артистс Груп“, агенцията, посочена отзад в творческата биография, и се свързва с някакъв малък негодник на име Ари Голдстайн, който говори като картечница. Полицаят обяснява, че се опитва да открие Вероника Уолас, и хлапакът пита:

— Във връзка с какво?

Денис уточнява, че името й е изникнало в разследване на убийство и той трябва да разговаря час по-скоро с нея.

— Ау, майко мила! — ахва Ари Голдстайн. — Заподозряна ли е?

— Само й предайте, че ще й бъда признателен, ако ми звънне — отвръща Денис и дава на Ари номера на клетъчния си телефон.

Сигурен е, че агентите винаги знаят къде да открият актрисите, затова не се учудва, когато след половин час Вероника Уолас му звънва. Няма начин думите „разследване на убийство“, свързани с името ви, да не приковат тутакси вниманието ви.

Денис обяснява по телефона, че разполага със списък на хората от курса на Рамон и разговаря с всички поред. Дали е възможно да се срещнат за кратко — когато й е удобно?

— Разбира се — отговаря Вероника, — но не знам доколко съм в състояние да ви помогна. Не познавах Рамон, само посещавах курса му.

Денис я уверява, че това няма значение, той карал по списъка и разговарял с абсолютно всички наред.

— Понякога някое случайно наблюдение, нещо, което според вас е без всякакво значение, променя из корен нещата.

Вероника му обяснява, че щяла да ходи на прослушване в „Парамаунт“. Можела да мине след това, например между три и половина и четири, дали било удобно?

— Да, разбира се — отвръща Денис и понеже знае, че повечето хора се притесняват да разговарят с ченгета, се опитва да предразположи Вероника, като я пита за каква роля се явява на прослушване, на което тя уточнява, че кастингът е за „Военна прокуратура“.

— Обзалагам се, че ще изглеждате страхотно в униформа — заявява Денис и веднага усеща, че едва след тази забележка жената се е поотпуснала.

Тя се смее и подмята:

— Дано и продуцентите са на същото мнение.

След като затваря, Денис гледа доста дълго снимката на Вероника: знае, че по фотография трудно се разбира с кого си имаш работа (освен ако тя не е на труп, разбира се), но все пак решава, че Вероника Уолас не прилича на жена, която ще убие някого в ръкопашен бой.

Когато тя най-сетне се появява и се оглежда с припряно любопитство, с каквото гледат всички, озовали се за пръв път в полицейски участък, Денис си казва: „Ау!“. Все се надяваме, че и останалото на опаковката съответства на впечатлението, с което сме останали от снимката на лицето, но обикновено оставаме излъгани. Случва се на живо актрисата да е много по-възрастна, отколкото изглежда на фотографията. Или по-пълна. Или с грозно тяло. Например краката й са „преобърнати“: тънки в бедрата и дебели в прасците, нещо, което Денис направо не понася. Но на живо Вероника Уолас напълно оправдава очакванията от снимката. Страхотно личице, страхотни очи, страхотно телце, а когато се усмихне — аууу! Дори когато изрича думите, които Денис е чувал стотици пъти: „Никога досега не съм влизала в полицейски участък!“, ги казва така, че той си дава сметка, че вече е хлътнал по нея.

— Можехме да поговорим и другаде — вметва ченгето.

— Не, исках да видя какво е.

— Е, полицейският участък в Холивуд от доста време не се е появявал в списание „Красив дом“.

Смехът й е радост за слуха и го изпълва с топлина.

— Да ви взема ли едно кафе? — предлага Денис.

— Не, благодаря.

— Заповядайте, влезте. — Той я отвежда в тесния кабинет с телевизора, където заедно с Лони е изгледал всички записи на Рамон. — Признателен съм ви, че дойдохте — добавя Денис.

— За мен е удоволствие, господин следовател.

— Наричайте ме Денис.

— Благодаря.

— Имате ли нещо против аз да ви наричам Вероника?

— Само баща ми ме е наричал така, другите ми викат Вий — пояснява жената.

Двамата сядат на канапето срещу телевизора и на Денис му допада, че Вероника не е отвратена от ужасната обстановка.

— Сега вече разбирам онова, което ми казахте за „Красив дом“ — отбелязва младата жена, но без следа от ехидство.

— Как мина прослушването? — любопитства Денис.

— Според мен добре, но човек не може да бъде сигурен, докато не му се обади агентът. Бях ужасно притеснена. Ако продуцентът е свестен, сигурно съм се справила, но ако е някой гадняр, съм се издънила. Сега трябва да чакам да ми звъннат по телефона.

Вий разказва на Денис за две-три от най-ужасните си прослушвания, включително за онзи път, когато мъжът й я вредил за кастинга на филм, на който бил сценарист: бил толкова притеснен, докато я представял на режисьора, че когато станало време да излезе от кабинета, отворил вратата и се озовал в личната му тоалетна.

— Получихте ли ролята? — пита Денис.

Вий клати глава.

— Умирах си от страх, едвам издържах до края на прослушването. Оттогава не се явявам на кастинг за филм по сценарий на мъжа ми.

— Значи сте омъжена.

— Разделени сме. Всъщност се изнесох точно в деня, когато е бил убит Рамон.

Това е знакът, който Денис е чакал, за да започне разпита.

— Добре ли го познавахте? Искам да кажа Рамон.

Вий отговаря, че го е познавала само професионално, но той бил наистина добър преподавател и симпатичен човек.

— Свалял ли ви е някога?

Вий се смее.

— Рамон сваляше всички наред. Ако подминеше някоя жена, тя се чувстваше обидена.

— Но вие не сте се хванали.

— Не.

— А познавате ли жени, които са ходили с него?

— Май не познавам жена, която да не е ходила с него. Освен мен де.

— Познавате ли Линда Полсън?

— Разбира се.

— Ами тя?

— Какво тя, дали е ходила с Рамон ли?

— Ъхъ.

— Не знам. По-възрастна е, твърде привлекателна, но е омъжена за много богат човек… Ако трябва да налучквам… — Вий свива рамене. — Не знам…

— С какво Рамон е привличал толкова силно жените?

— С него се чувствахме много секси, той не криеше намеренията си, даваше да се разбере, че става въпрос за секс и за нищо повече, а това привлича доста жени.

— Но не и вас.

— Вероятно съм друг тип — отвръща Вий и когато Денис отбелязва, че се радва за нея, тя го възнаграждава с усмивка.

— Някоя от жените в курса говорила ли е за връзката си с Рамон, разказвала ли е нещо за него?

— Какво например?

— Че е извратен, че си пада по грубия секс…

Вий клати глава.

— Не, не съм чувала такива неща. Но понякога подмятаха, че бил много надарен.

Тя раздалечава ръце на около трийсетина сантиметра, за да покаже какъв според слуховете е размерът на члена на Рамон.

Денис се усмихва и освен всичко останало младата жена разбира, че той не е обременен със завист към размера на чуждите пениси.

— А да сте доловили ревност, да сте чули за някой ревнив съпруг или приятел?

— Не, съжалявам.

— А знаете ли да е имал врагове?

Вий се смее и казва не, не знаела.

— Какво му е толкова смешното?

— Извинявайте, но изпитах чувството, че съм на прослушване за роля в „Законът и редът“, само че сега е истинско.

— Знам, не ми влиза в работата — казва Денис, — но разговарях с този ваш агент, Ари Голдстайн, и ми се видя много незрял и противен.

Вий се засмива отново.

— Такъв си е. И не ми е агент. Сътрудник на агента ми е.

Сега е ред на Денис да се засмее.

— Е, явно ме е излъгал.

— Не му е за пръв път — отбелязва младата жена.

Настъпва неловко мълчание, въпросите очевидно са се изчерпали, но и двамата не искат разговорът да приключва. Накрая Денис се изправя, с което показва, че разпитът е свършил.

— Благодаря ви, че дойдохте, Вий.

— За мен беше удоволствие — отвръща тя.

— Знам, че не е много професионално, но дали бихте излезли някой път с мен?

Вий го озарява с усмивка.

— Никога не съм излизала с полицай.

— Не се притеснявайте. Не съм съвсем недодялан.

— Какво облекчение — възкликва младата жена.

Вече след като се връщат в помещението на следователите, Денис иска телефона на Вий и тя му го пише отзад на снимката.

— Пренесла съм се при една приятелка в Холивуд, докато реша какво да правя с живота си — обяснява тя, — това е номерът на клетъчния ми телефон.

После, тъй като Денис просто не може да спре да мисли като ченге или вероятно защото вече изпитва някакви чувства към Вий и това го изнервя, той я пита дали е чувала, че Рамон е обичал да се снима, докато спи с една или друга жена.

Вий изглежда постъписана от въпроса.

— Не, за пръв път чувам. Правел ли го е?

— Поне аз не знам да го е правел — отговаря Денис.

— Само като си помисля, и тръпки ме побиват — споделя младата жена и пак го удостоява с усмивка. — Обадете се.

После си тръгва.