Стивън Боко
Воайорът (34)

34.

През следващите три-четири месеца Денис ми се обажда по телефона един-два пъти седмично, за да пита как съм и да ми съобщи докъде е стигнал. Вдъхновяван от Боби, пишел всяка вечер след работа, в края на третия месец вече бил готов с цял сценарий, който бил озаглавил „Убийствата на Холивуд“ и както ми бил споменал още в началото, бил посветил на убийството на Рамон Монтевидео. Но в сценария се разказвало не само за него. Той бил своеобразен поклон пред паметта на Боби, който бил главен герой на филма.

Сега мога да ви призная, че докато четях сценария, бях изумен колко е добър, колко силно се долавят стилът и чувствителността на Боби, сякаш духът му е бдял над Денис, докато той го е писал. Направо ме побиха тръпки.

Виж, не включих, че върху титулната страница трябва да пише не „Автор Денис Фарентино“, а „Крадец — Денис Фарентино“, и това вероятно издава колко наивен и лековерен съм. Чак след време ми хрумна, че Денис пробутва за свой последния сценарий на Боби. Но дори и след като ми светна за какво става въпрос, пак не подозирах, че Денис всъщност е убил Боби, за да му вземе компютъра. Но нека не изпреварвам събитията.

Една седмица след като прочетох „Убийствата на Холивуд“, двамата с Денис седим в кабинета на Джаред Акселрод заедно с изпълнителната му продуцентка, Лейни Гинзбърг със страхотното стегнато дупе, а самият Джаред превъзнася сценария. Твърди, че е един от най-добрите, които някога е чел.

— Има си всичко. Страхотен сюжет, много секс, черен хумор, който ми харесва — отбелязва Акселрод и точно като футболен съдия, вдига над главата си обърнати една към друга длани. — Удар в десетката.

Допълва, че вече виждал Мел Гибсън или може би Брад Пит в ролята на ченгето, а Кевин Спейси бил идеален за ролята на сценариста.

— А какво ще кажете да поверим на госпожа Пит ролята на жената на сценариста? — И пак вдига ръце и крещи: — Удар в десетката!

Мисля си: „Ама че тъпанар! — Но в същото време си мисля и: — Днес ще спечелим някой и друг долар“.

— Е, Джаред — бързам аз да приключим с пазарлъците, — как ще се споразумеем?

— Все пак е пръв сценарий — подхваща хитрецът му с хитрец.

Денис става от канапето и протяга ръка на Акселрод.

— Беше ми приятно да си поговорим, Джаред — казва той. После на мен: — Хайде, Еди. Да си тръгваме.

— Чакайте, чакайте, чакайте — възкликва Акселрод. — Още не съм се доизказал. Това е най-добрият пръв сценарий, който някога съм чел, и съм готов да ви предложа един милион долара.

Денис отново сяда на канапето.

— Вече отказахме да подпишем с „Парамаунт“, въпреки че предлагаха милион и двеста и петдесет хиляди плюс пет процента от цената на всички продадени билети — лъжа аз като циганин.

— Добре де, притиснали сте ме до стената. Сценарият ми хареса, искам го — хленчи Акселрод. — Ще ви дам милион и половина плюс седем на сто от цената на билетите.

— Знаете ли — отвръща Денис още преди да съм отворил уста. — Не разбирам нищо от вашия бизнес и не че не ви вярвам, момчета, но какво ще кажете, дайте да се разберем за два милиона в брой и да забравим за процента от билетите.

Ръцете на Акселрод отново дават знак за отбелязан гол.

— Споразумяхме се.

И така, Денис продава сценария за два милиона и тъй като холивудските продуценти са като хиените и много внимават да не изпуснат нещо, Акселрод подмята:

— Така и така сте ми дошли на крака, я ми кажете какво още имате в задния си джоб?

— Замислил съм телевизионен сериал, който ще озаглавя „Сляпо правосъдие“ — за ченге, което при престрелка ослепява, но остава в полицията.

— Това ми харесва — отсича Акселрод. — Но защо първо да не го направим на филм, а после да мислим за сериал!

— Е, вие сте специалистът. Аз съм само сценарист — ухилва се Денис.

Така излизаме от кабинета на Акселрод с два договора. Когато влязохме, Денис беше ченге, което изкарва годишно осемдесет и пет бона. А когато излязохме, той вече бе мултимилионер.

Това разкрива в съвсем нова светлина кражбата на интелектуална собственост, нали?

На излизане от кабинета на Акселрод Денис спира и показва полицейската си значка на Силвия, секретарката с лице като на съсел.

— Арестувана сте за подмяна на самоличността и за това, че се представяте за човешко същество. Имате право да не говорите. Имате право на адвокат. Всичко, което кажете, може да се използва в съда срещу вас.

После й се ухилва дяволито и понеже най-неочаквано е станал звезда, старата кучка е очарована и му се усмихва истински, а аз се изнасям на пожар, за да не прихна на глас.