Стивън Боко
Воайорът (25)

25.

Доста след полунощ е, когато Денис идва да смени следователя от нощната смяна, който е пазил Вий. Очите й вече са подпухнали и червени от плач и сега отново се пълнят със сълзи.

— Загазила си не на шега — казва й Денис.

— Знам, че звучи налудничаво — отвръща тя, — но според мен Боби ми е подхвърлил наркотика в колата.

— Защо ще го прави? — учудва се Денис.

— Защото днес се скарахме лошо.

— Защо?

— Той дойде при адвоката ми. Беше предвидено като помирителна среща, но Боби не искаше да чуе за друго, настоя да сме се съберели отново, а аз отвърнах, че това няма да стане. Той се ядоса, после аз също си изпуснах нервите, започнахме да си крещим и да се обиждаме и аз си тръгнах. Той е, опитва се да ме натопи, сигурна съм.

— Остави ги наркотиците — казва Денис. — Те не са ти проблем.

Вий внезапно се вцепенява от безизразния му глас, гласа на ченгето, който дотогава не е чувала нито веднъж.

— В смисъл?

— В жабката на автомобила ти са намерили и тефтерче на Рамон Монтевидео, в него той е изброил жените, с които е спал последните година-две, заедно с описание какво са правили и как са се представили. Теб също те има: свирка, пет плюс, пищи.

Вий инстинктивно си запушва устата с ръка и го зяпва. Ето, пак опираме до тайните. До същата онази тайна, за която на Вий и през ум не й е минавало, че накрая ще я захапе отзад и че сега единственият въпрос, който тя може да си задава, е доколко силна е отровата.

— Освен това — продължава Денис — са намерили този видеозапис.

И той го вади от лъскавата мукавена кутийка.

— О, господи, не! — простенва Вий — чак сега разбира, че Денис не току-така я е попитал дали е чувала, че Рамон тайно е записвал любовните си похождения.

Той включва телевизора и пъха касетата във видеото.

— Моля те, недей — проронва Вий. — Моля те.

Въпреки това Денис го включва и ето, Вий се е надвесила над Рамон: това е най-унизителното нещо, което е виждала през живота си. Плисва я срам, заслепена е от сълзите, избили в очите й, и безсилна да гледа повече, тя отпуска глава.

Денис се смилява над нея и спира записа, после го вади от машината и го прибира в кутийката. Подава й хартиени салфетки и казва:

— И така, изяснихме нещата. Имала си връзка с този тип…

— Не беше връзка. Правили сме го само веднъж.

— Няма значение. Спала си с него. Той те е записал. После го откриват мъртъв на пода в спалнята му, а в жабката на автомобила ти намират видеозаписа и това черно тефтерче.

— Кълна ти се, Денис, повярвай ми. Спала съм с него само този път. И аз не знам защо. Вероятно ме е било яд на Боби. Рамон правеше така, че да се чувствам привлекателна… Постъпих глупаво, не биваше да го върша, и тогава се срамувах от себе си, а сега си нямаш и представа колко ме е срам и колко съм притеснена. Но не съм убивала Рамон. Не съм и подозирала, че съществува такъв запис, за пръв път виждам и черното тефтерче. Повярвай ми. Моля те. Кълна ти се. — Макар и разплакана, Вий поглежда право в лицето Денис. — Знам, че съм загазила. Знам, че ти вероятно няма да поискаш да ме видиш повече. Но те моля, повярвай ми. Не съм наркоманка. Не съм убила Рамон. Нямам представа как всички тези неща са се озовали в колата ми.

— Чуй ме, Вий — подхваща Денис. — Положението ти наистина не е никак розово. И няма никакво значение дали аз ти вярвам. Тук има достатъчно веществени доказателства, за да те обвинят в убийство, освен това нямаш алиби.

— Имам — отсича Вий, забравила, че е била унизена и че не може и да очаква Денис да я помисли за друго освен за долнопробна холивудска пачавра, която се опитва да пробие с чукане, а не с качества.

Затова му разказва за връзката си с Джаред Акселрод, за следобедите в „Пенинсюла“, дори Боби щял да потвърди, защото ги бил засякъл случайно пред хотела и именно това било дало повод за караницата, заради която Вий е решила да сложи край на брака си. Тя обяснява, че вечерта, когато Рамон е бил убит, е била с Акселрод в апартамента му в хотел „Пенинсюла“ и по очевидни причини не го е споделила с Денис. Когато ти се струва, че се влюбваш в някого, не му разказваш за връзката, която имаш с друг. Освен това Акселрод е женен, има деца и Вий е искала да предпази от злепоставяне него и семейството му.

— Още ли се срещаш с него? — пита Денис.

— Не — отговаря Вий. — Всичко приключи.

— Вярвам ти — натъртва той. — Но докато не проверя, не мога да те пусна.

— В затвора ли ще ме вкарат? — пита Вий.

— Не. Не мога да те пусна да си отидеш у вас, но мога засега да те задържа тук. И ако наистина ми казваш истината, ще поговоря с прокурора, ще видя какво мога да направя, за да не ти предявяват обвинение за кокаина.

— Благодаря ти, Денис. И ужасно съжалявам.

— Чуй ме, Вий. Аз съм ченге. Нагледал съм се и съм се наслушал на много по-големи страхотии. Всички правим неща, от които се срамуваме. И аз не съм ангел. Разбра ли?

Денис забелязва признателната й усмивка и й казва да стои тук и да кротува. И за пръв път от няколко часа страхът и срамът на Вий се попритъпяват и тя си дава сметка, че Денис вероятно е от малцината мъже, които могат не само да те разберат, но и да ти простят.