Хари Харисън
Зима в рая (66)

Зоология

Бансемнила

(Metatheria: Didelphys dimidiate)

Червеникавосиво двуутробно с три въгленочерни ивици по гърба. Има хватателна опашка и гъвкави пръсти на задните си крачета. Хищник, предпочита плъховете и мишките. Саску отглеждат тези животни, за да държат настрана гризачите от хамбарите си.

 

Голям елен

(Eutheria: Alces machlis gigas)

Най-едрият сред елените. Отличава се от другите членове на семейство Cervidae по размаха на рогата си. Тану се хранят с месото му и използват кожата за своите палатки.

 

Гулаватсан

(Ranidae: Dimorphognathus mutatus)

Приложението на генното инженерство за контролирани мутации може да бъде оценено, когато разгледаме отблизо Гулаватсана — животното-звънец, което навремето е представлявало една зъбата жаба, чието мощно крякане е огласяло тропическите джунгли по време на размножителния период. Сега излъчвания звук е оглушителен в непосредствена близост.

 

Дългозъб

(Metatheria: Machaerodus neogesus)

Представител на двуутробните тигри. Голям свиреп хищник, който си служи с удължените си горни кучешки зъби, за да поваля жертвите. Някои ловци от племената каргу създават симбиотична връзка с тези зверове, които им помагат при лов.

 

Еисекол

(Eutheria: Trichechus latirostris mutatus)

Морско млекопитаещо, което в непроменената си разновидност рови по дъното в търсене на растения. Генната манипулация е увеличила значително размерите му и животното се използва за прочистване и разширяване на плавателни и напоителни канали.

 

Елиноу

(Sauhschia: Coelurosaurus compsognathus)

Дребен пъргав динозавър, обичан от илане, защото преследва и изтребва дребни млекопитаещи. Ярките цветове и покорството често му отреждат положение на домашен любимец.

 

Ентеесенат

(Sauropterygia: Elasmosaurus plesiosaurus)

Хищна морска рептилия, почти непроменена от кредния период. С малка къса глава и дълга змиеподобна шия. Приличащите на лопати плавници са същите като на морската костенурка. Селекционирани са нови разновидности с по-голям черепен обем, което позволява да бъдат дресирани, за да осигуряват храна за значително по-едрите от тях урукето (Icthyosaurus monstrosus mutatus).

 

Еретрук

(Saurischia: Tyrannosarus rex)

Най-големият и могъщ сред карнозаврите. Дълъг повече от 12 метра, зрелият мъжки екземпляр понякога тежи до 7 тона. Предните му крайници са малки, но силни. Тежестта го прави тромав, затова напада само най-едрите животни. Често си осигурява прехраната, като прогонва по-слабите хищници от плячката им.

 

Естекел

(Pterosaurs: Pterodactylus quetzalcoatlus)

Най-голямото от летящите влечуги с размах на крилата повече от 10 метра. Костите му са много леки и силни, а тежестта на огромния клюн се балансира от костен израстък в задната част на черепа. Може да се срещне в делтите на големите реки, тъй като се учат да летят само на места като тези, където големите вълни се движат срещу поривите на вятъра.

 

Исекул

(Columbae: Columba palumbus)

Тази нежна птица представлява идеален пример за практичната част от познанието на илане. Този вид използва намагнетизирани железни частици в главата си, за да се ориентира по магнитното поле на Земята. Благодарение на изкуствения подбор Исекулът вече може да се движи в избраната посока в продължение на дълъг период от време, докато не бъде объркан от жажда или глад.

 

Лодка

(Cephalopoda: Archeololigo olcostephanus mutatus)

Водното превозно средство на илане. Движението се постига с изхвърляне на силна водна струя назад. Тези твари имат само зачатъци на интелект подобно на октоподите, от които произхождат, но могат да бъдат научени на прости команди.

 

Масиндуу

(Anuva: Rana catesbiana mutatus mutatus)

Сандуу е общоприето лабораторно същество за увеличаване на изображения до 200 пъти, но му липсва удобство, тъй като може да се използва само от един наблюдател. Масиндуу е разновидност, която позволява изображението да се прожектира върху бяла повърхност, за да се наблюдава от двама или повече изследователи.

 

Мастодонт

(Eutheria: Mastodon americanus)

Едро млекопитаещо, отличаващо се с дългите си бивници. Има хватателен хобот, стигащ до земята. Опитомяването му от тану им дава възможност да изминават големи разстояния. Мастодонтите теглят тежките им носилки.

 

Наметало

(Selachii: Elasmobranchus kappe mutatus)

Илане ги използват, за да се стоплят през нощта или при лошо време. Тези същества нямат абсолютно никакъв интелект, но ако бъдат хранени добре, поддържат телесната температура около 36 градуса по Целзий.

 

Ненитеск

(Ornithischia: Triceratops elatus)

Тревоядно четириного с три рога, разположени на защитаващата го костна броня по черепа. Непроменен от кредния период досега. Размножава се със снасяне на яйца. Обемът на черепната кухина е малък, интелектът — още по-незначителен. Трицератопсът расте твърде бавно и е безполезен като източник на месо, но пък се цени като декоративно животно.

 

Окалакс

(Plateosauridia: Plateosaurus edibilus)

Един от най-големите „плоски гущери“, наречени така заради здравите им тела и масивни черепи. Въпреки че тези същества нормално ходят на всичките си четири крака, те се изправят само на задните, за да стигат върховете на дърветата. Месото им се счита за изключително вкусно.

 

Онетсенсаст

(Ornithischia: Stegosaurus variatus)

Тези огромни тревоядни динозаври са защитени от двойния ред костни плочи по гърба и врата им, както и острите шипове по опашките. Появили са се още в края на юрския период и само грижите на илане са предотвратили изчезването на тази жива вкаменелост.

 

Руутса

(Ankylosauria: Euoplocephalus)

Това гигантско същество е може би най-атрактивното от „живите вкаменелости“, грижливо запазени от илане. Покрито е с големи рогови плочки и шипове и са защитава с голяма топка на върха на опашката си. Трудно е да се повярва, че е вегетарианец и напълно безвреден като изключим случаите на самозащита. Този вид не се е променил в продължение на 100 милиона години.

 

Сандуу

(Anuva: Rana catesbiana mutatus)

Сериозните генни манипулации са променили това животно почти изцяло. Само кожата му показва следи от неговия произход. Правилното насочване на слънчевата светлина през различните органични лещи в главата му дава увеличение на разглежданите обекти до 200 пъти.

 

Сръндак

(Eutheria: Cervus mazama mazama)

Малък елен с рога като неразклонени шипове. Широко разпространен в северната умерена зона. Тану ценят тези животни и заради месото, и заради кожите им, които продъбват и изработват от тях дрехи и дребни кожени изделия (например мокасини и здрави торби).

 

Таракаст

(Ornithischia: Segnosaurus shiungisaurus mutatus)

Остроклюнест хищен динозавър, достигащ на дължина до 4 метра. Трудно се поддава на дресиране и укротяването му изисква голяма сила, но илане все пак го използват като ездитно животно.

 

Угункшаа

(Squamata: Phrynosoma fjernsyna mutatus)

Езикът на илане използва не само звуци, а и оцветяването на кожата и телесните движения, затова съхранението му в писмен вид е неосъществимо. В по-старите епохи знанията се предавали устно, а съхранението на информацията станало възможно чрез органичен течен кристал, подпомагащ визуално звуковите записи.

 

Унутах

(Cephalopoda: Deroceras agreste mutatus)

Едно от специализираните животни в технологията на илане. Този цефалопод лесно смила белтъци, особено косми и горните слоеве на епидермиса.

 

Урукето

(Ichthyopterygia: Ichthyosaurus monstrosys mutatus)

Най-големият от рибогущерите, семейството на стъписващо огромните морски динозаври. Хилядолетната генна хирургия и селекция са създали тези ихтиозаври, напълно различни от оригиналната разновидност. Над гръбнака имат просторна кухина, завършваща с отвор в тръбната перка, където се превозват и екипажът, и товарите.

 

Уруктоп

(Chelonia: Psittacosaurus montanoceratops mutatus)

Едно от най-видоизменените животни на илане. Използва се за превози по суша. Може да пренесе големи товари на дълги разстояния, защото удвояването на гените го е направило осмокрако.

 

Хезотсан

(Squamiata: Paravaranus comensualis mutatus)

Този гущер е бил подложен на такива мутации, че вече почти с нищо не напомня за вида, от който произхожда. Отделящи пара под налягане жлези от бръмбара Brachinus изстрелват острие, което се покрива с отрова при преминаването си през размножителните органи на рибата Tetradontid. Отровата е изключително силнодействаща, достатъчни са 500 молекули, за да предизвикат парализа и смърт.