Хари Харисън
Зима в рая (60)

Обкръжаваща среда

В морето има много повече живи същества, отколкото на сушата — и много повече видове. Животът е започнал в морето и всички големи групи животни имат много представители, които все още живеят там. В основата на цялата продуктивност на откритото море са плаващите едноклетъчни водорасли. Тези микроскопични растения живеят само в горните няколко метра на водата, където могат да получават енергия пряко от слънцето. Съществуват около 600 разпространени вида водорасли, които формират основата на хранителната верига. Най-напред те биват изядени от дребни планктонни животни, най-разпространените от които са главоногите ракообразни от рода Calanus. (Най-разпространените животни на Земята, както по брой, така и по общо тегло.) Те на свой ред биват изядени от по-големи ракообразни, подобни на скариди, а също и от много други животни — медузи, морски червеи, малки рибки, много ларви на мекотели и главоноги и дори от по-големи дънни ракообразни като крабове и морски раци.

Продуктът на цялата тази активност е бавен дъжд от мъртви тела и екскрети, който потъва надолу към бактериите на океанското дъно. Необходимите хранителни вещества, особено азот и калий, произвеждани от бактериите, се разнасят от дълбоките океански течения. Те са първичният източник на богатия живот в полярните океани. Въпреки ниската температура и липсата на светлина продуктивността им е висока и почти непрестанна, тъй като студът наистина е източник на съставките, които подхранват живота. Температурата на водата на повърхността е хладните четири градуса по Целзий, докато топлите течения от юг варират между пет и осем градуса. По-топлата вода се издига през студената, по-плътна вода, и подхранва изобилния живот на повърхността.

Едно необичайно качество на ледниковия слой е кунгулекът, който запълва екологична ниша, празна в света, който ние познаваме. Студената екосистема на кунгулека не прилича на никоя друга в океана. Вкоренено в леда, огромното ветрило зелени ластари се простира навътре в морето, поемайки хранителни вещества от водата и енергия от слънцето. Тази северна ливада я пасе уларуакът, най-голямото живо същество на света. Той къса ивиците водорасло с дебелите си мускулести устни, поемайки храна и живот от кунгулека. Уларуакът е напълно зависим от този единствен източник на храна. С придвижването на юг на арктичната ледена шапка океанските течения се променят и се появяват по на запад. Уларуакът последва кунгулека, и парамутаните на свой ред трябва да последват уларуака. Всяко звено в хранителната верига зависи от звеното преди него.