Мануел Васкес Монталбан
Южни морета (43)

Току-що бяха излезли от банята. Попитаха безгрижно дали Карвальо желае да им прави компания на закуска. Детективът отказа с жест. Мажеха с детинско възхищение препечените филийки с масло и мармалад. Пиеха кафето с мляко като еликсир на живота. И въздишаха, доволни, сред утринния въздух, който влизаше през полуотворената врата на терасата.

— А кафе няма ли да пиете?

— Едно чисто кафе, без мляко, да. Без захар, благодаря.

— От захарна болест ли страдате?

— Не. Имах младежка любов с едно момиче, което се наливаше с кафе без захар като с наркотик. Аз свикнах с това от любов и солидарност.

— Какво стана с това момиче?

— Омъжи се за австриец, който имаше частно самолетче. Сега живее в Милано с някакъв англичанин. Тя харесва англичаните и пише сюрреалистична поезия; в някои стихове споменава и мен.

— Виж ти! Какъв интересен живот има този човек!

Виладеканс широко се усмихна, с широк жест запали цигара и щедро изпълни стаята с дим, сякаш искаше да изпуши цигарата с едно-единствено всмукване.

— Често ли уговаряте срещи в три часа през нощта?

— Сметнах, че часът е подходящ. Тогава хората са се прибрали и са приключили с любовта.

— Имате прекалено точна програма. Аз обичам повече след ядене.

— И аз.

Виладеканс присъстваше на разговора, без да се намесва.

— В същност не знам защо седя тук и какво общо имам с това — каза той накрая.

— Ще разберете. Но може би всичко това в голяма степен ви засяга. Сега, след като стомасите ви са пълни, аз ще ви поставя въпроса. Господин Стюарт Педрел е бил намушкан с нож преди около три месеца в квартала Сан Махин. Бил е ранен, навярно смъртоносно, и е потърсил помощ. Набързо е премислил кои биха могли да му помогнат и накрая се е спрял на вас. Ненапразно сте имали страстна осемгодишна връзка.

— Страстна е силно казано.

— Е, някога е била страстна. Все едно. Истината е, че е избрал вас. Помолил ви е да идете да го вземете, казал ви е, че има нужда от вас, че е ранен. Вероятно сте се съгласили веднага или сте се колебали отначало. Но в крайна сметка сте отишли. И сте го потърсили. Завели сте го някъде. Тук? Може би. Навярно сте се обадили на някого да ви помогне, а може и да не се е наложило, тъй като този някой е бил вече тук. Ще сгреша ли, ако предположа, че сте били вие?

Виладеканс премигна и се усмихна.

— Абсурд.

— Ако не сте били вие, тогава е бил онзи с мотора „Харли Дейвидсън“.

— За какъв мотор говорите?

— Тя много добре знае. Така. Разбрали сте, че Стюарт Педрел умира. Тогава вие и Виладеканс, или вие и онзи с мотора отново сте занесли тялото в колата. Потърсили сте отдалечен край на града. Някое скрито място. Избрали сте строеж, където работата временно е била спряна. Строеж, за който вероятно Виладеканс е бил осведомен в качеството си на пълномощник на някои строителни операции. Отишли сте там. Качили сте тялото на зида и сте чули как пада и се търкаля надолу по наклона. Сметнали сте, че седмици наред няма да бъде открито, но още на следващия ден дребен крадец на автомобили се опитал да се скрие там, полицията го заловила и открила трупа. Стюарт е говорил, преди да умре. Допускам, че е разказал нещо, макар и несвързано, за едногодишното си изчезване. Тази година е опасна бездна от време. Дали не е казал на някого, че ще потърси помощ в дома на бившата си любовница? Момичето, с което се е срещал в Лондон, в четири часа следобед в Хайд Парк? Или в Тиволи на Копенхаген, при извора на смеха.

— Добре сте осведомен за еротичната фантазия на Карлос.

— Вече ви казах, че за вас всичко е известно. Така че е било необходимо да се разбере къде е бил Стюарт Педрел. До кои „Южни морета“ е достигнал? Вдовицата, съдружниците, вие сте искали да знаете това. Тук са замесени много интереси.

— Не аз поисках това разследване. Това бе работа на Мима. Нещо повече — считах още от началото, че това е абсурдно, но като адвокат не можех да откажа.

— Като адвокат и като замесен в случая. Няма да ви съдя, нито да ви оспорвам правото да се освобождавате от трупове. Може би не сте постъпили хуманно, но хуманността е била и ще бъде нещо относително. Все пак сте могли да направите нещо, за да спасите живота му.

— Нищо не можеше да се направи.

— Лита!

— Остави. Какъв е смисълът. Знае всичко и нищо не знае. Това е неговата дума в замяна на нашата. Напълно сте прав. Не беше онзи с мотора, беше ей този приятел тук. Бяхме заедно, в леглото по-точно, когато той се обади. Ако беше позвънил от Южните морета, сигурно нямаше да ми се стори толкова далечно и нелепо. Отказах му. Но гласът му беше тревожен. Отидохме двамата. Не искаше да го водим в болница. Предложихме му да го закараме до тях, на входа, а той да ни изчака да си идем. Не пожела. Търсеше някой приятел лекар. Кого можехме да повикаме? Но беше късно. Той умря.

— Чия беше идеята да го захвърлите там?

— Няма значение. Представихме си картината: трупът на Стюарт Педрел, открит в апартамента на любовницата му, която по това време имала връзка с неговия адвокат. Репортаж в „Интервю“ разкрива колко са покварени богатите и между другото мошеничествата в предприятията на Карлос… Нямахме избор.

— Можехте да го оставите на входа на вилата му, като че ли иска да позвъни, но не може да събере сили за това. Скитникът се завръща у дома, за да умре при близките си.

— Не се досетихме. Никога не съм имала богато въображение. И ти също, нали?

— Аз не се присъединявам към това, което каза. Не съм чул. Не приемам нищо и нищо не съм казал.

— Можеш да добавиш, че ще говориш само в присъствието на адвоката си, който си самият ти.

— Смей се, ако ти е смешно. Но остава да видим реакцията на Мима.

— Тя пък какво ще направи? Ще вдигне знамето на наранената си любов? Нея Карлос я интересуваше дори по-малко, отколкото мен.

— Как мислите, господин Карвальо? Можем ли да очакваме щастлив край?

— Струва ми се, че в същност ме питате дали можете да се надявате на край без неприятности.

— Точно така.

— Не зависи от мен. Вдовицата има последната дума.

— Все още не приемам казаното дотук, но бих искал да ви подскажа, че този случай може да се реши така, че всички да са напълно удовлетворени. Ако можете да ни зачеркнете и отпишете от тази история, аз съм готов богато да ви възнаградя за услугата.

— Аз пък няма нищо да дам. Не бъди глупав. Какво губим?

— Хонорарът ми от вдовицата ще бъде доста висок. Не се оплаквам. Освен това имах възможността да наблюдавам една назидателна история, която ме кара почти да вярвам в предопределението. Има някои противоестествени неща. Ако се опиташ да избягаш от възрастта, от общественото си положение, стигаш до трагичен край. Не забравяйте това, когато Южните морета ви помамят.

— Ако някой път отида, то ще е на екскурзия. И все пак не ме блазни. Сестра ми беше там и каза, че всичко е много хубаво, само че не можеш да потопиш и пръстите на краката си във водата. Пълно било с водни змии и акули. Предпочитам Карибско или Средиземно море. Те са единствените цивилизовани морета в света.

— Когато се срещнете с Мима, не забравяйте и моето предложение. Освен това никое жълто списание няма да ви плати толкова, колкото аз.

Адвокатът изведнъж се разбърза. Чакали го в кантората повече от час. Карвальо остана спокойно на мястото си, сякаш това изобщо не го засяга, дори когато адвокатът застана на вратата, в очакване, че той ще излезе пред него. Лита Вилардел направи знак на Виладеканс да тръгва. Карвальо гледаше властните й очи, наследени от последния европейски и първи каталонски търговец на черни роби. Постепенно ироничната усмивка изчезна от лицето на жената и тя се загледа в храстите по терасата, люшнати от внезапен повей.

— Вятърът е спасението на този град — каза тя.

Най-накрая се реши да вдигне поглед към Карвальо.

— Може би ви учудва. Но една любовница се чувства по-унижена от съпругата, когато се превърне в стара, забравена одалиска от един харем.