Мануел Васкес Монталбан
Южни морета (16)

Беше гола, сякаш се появяваше от морето на нощта. Бавна, нерешителна, тя нервно прибра косите си зад ушите, после реши отново да бръкне в чантичката си, извади огледалце и малко пакетче, увито в хартия. Протегна ръка към него, сякаш да предложи или поиска нещо, но дори и не го погледна. Излезе от стаята с леки подскоци, като че се боеше да не стъпи на нещо остро или на огън, и се върна с един нож. Карвальо се покри с чаршаф, а момичето седна пред малката масичка, отрупана с листа и забравени предмети. Направи си място, постави огледалцето като свещен съд и след това бавно разгъна пакетчето, откъдето извади нещо, подобно на малко парченце тебешир. Изстърга кокаина с ножа, докато се превърна в прах върху огледалцето.

— Имаш ли сламка?

— Не.

— А химикалка?

Без да изчака отговор, отново потърси чантата си и извади евтина химикалка от прозрачна пластмаса. Махна пълнителя и опря стъкловидната тръбичка в огледалцето. Изтича до леглото, хвана Карвальо за ръка и усмихната го задърпа, заставяйки го да излезе изпод чаршафа. Карвальо се оказа седнал, гол до нея, също гола, надвесена над огледалцето, където, облян от ярката светлина на метална лампа, кокаинът образуваше малко хълмче. Йес затисна едната си ноздра с пръст и вкара в другата тръбичката от химикалката, за да вдиша кокаина. След това предложи приспособлението на Карвальо. Усмихна се бавно при отказа му и отново смръкна кокаин. Карвальо отиде за вино и чаша, докато тя привършваше порцията бял прах с голямата съсредоточеност на специалист в тази област.

— Често ли взимаш от това нещо?

— Не. Много е скъпо. Искаш ли? Останало ми е още малко.

— Имам си свои опиати.

— Дай ми малко вино.

— Ще ти стане лошо.

Затвори очи и се усмихна, сякаш изживяваше красив сън, хвана ръцете му, изправи го и притисна тялото си до учудената кожа на мъжа, потърка бузата си о рамото му, после по гърдите, след това главата, по цялото му тяло, докато ръцете изследваха гърба на Карвальо като плахи гълъбици. Карвальо си внуши желанието, а тя замаяно се подчини на еротичните повели на своя партньор. Целуна го инстинктивно, привлечена от устата му, проследи с устни пътеката на гърдите и корема, когато Карвальо леко наведе главата й надолу. Променяше стойката си при най-малкото му движение; всичките й задръжки и страсти бяха победени; кожата и волята й бяха инструмент. Любиха се в раздалечени орбити и едва когато можаха отново да видят тавана, тя сякаш се отърси от омаята си, за да сграбчи френетично ръката на Карвальо и да му каже, че го обича и че не иска да си отива. Карвальо се почувства задължен и изпита неудобство пред самия себе си.

— Всеки път ли като спиш с някого, трябва да вземаш наркотик?

— Чувствам се много добре с теб. Не ме плашиш. Винаги ме е страх. С теб не се страхувах.

Карвальо скочи от леглото, потърси в нощното шкафче кутия „Кондал номер 6“, запали пура и седна на ръба на леглото. Нейното мълчание го накара да се обърне. Спеше. Зави я с чаршафа и одеялото, измъкна пижамата, облече се, излезе от стаята, отново си пусна плочата на Малер, засили огъня в камината и се излегна на канапето, с пурата в едната ръка и виното в обсега на другата. Бледа дремеше до огъня, сякаш беше най-доверчивото животно на света, а Йес спеше в стаята на мълчалив и самотен мъж, който изгаря дните и годините като тежки и неизбежни пороци. Скочи от канапето. Бледа се събуди, смутена в съня си; тя мърдаше изпитателно уши и очи към Карвальо, който се бе запътил към кухнята, сякаш дочул неумолимия звук на там-там. Разпери ръце по безброй вратички и шкафове и строи върху плота от мрамор цяла гвардия от разнообразни продукти. Наряза три сини домата на резени от по един сантиметър и ги осоли. В един тиган сложи олио и чесън, който запържи почти до зачервяване. В същата мазнина обърна няколко глави от скариди, докато белеше опашките и режеше шунка на кубчета. Извади главите скариди и ги сложи да се варят в малко бульон, после обезсоли патладжаните с вода и ги изсуши парче по парче в кърпа. В мазнината, където запържи чесъна и главите на скаридите, изпържи патладжаните и след това ги прецеди през гевгир, за да се изцеди олиото. После в същата мазнина превържи накълцан лук и лъжица брашно и се захвана със соса бешамел с мляко и бульона от варените скаридени глави. Нареди патладжаните на пластове в тава, посипа ги с дъжд от обелени опашки на скариди, кубчета шунка и всичко това обля с бешамел. От пръстите му се посипа сняг от стъргано сирене върху загорелия бял цвят на бешамела и той сложи съда във фурната, за да се гретенира. Събори с лакти всичко, натрупано върху кухненската маса, и на белия плот разположи два прибора и бутилка розе „Хумиля“, което извади от килерчето до кухнята. Върна се в стаята. Йес спеше с лице към стената, с отвит гръб. Карвальо я разтърси, за да я събуди, изправи я и почти на ръце я занесе в кухнята и я настани пред чиния, в която падна парче патладжани огретен със скариди и шунка.

— Признавам, че е необичайно блюдо. Обикновено се прави с химически чист бешамел и с по-малко скариди. Но аз имам първичен вкус.

Йес гледаше чинията и Карвальо, без да смее да каже каквото и да било, или може би още сънлива. Мушна вилицата в препечената магма и я изтегли, облепена с димящ мръсен памук. Сложи го в уста. Сдъвка го, замислена.

— Много е вкусно. Консерва ли е?