Мануел Васкес Монталбан
Южни морета (11)

Планас му беше определил среща в „Central Cervecera“^[1], едно от предприятията, в които беше вложил капиталите си. Там щяло да се проведе съвещание на Управителния съвет. След съвещанието можел да му отдели четвърт час, максимум двадесет минути. После трябвало да се прибере, за да подготви встъпителната си реч като нов заместник-председател на Конфедерацията на предприемачите.

— Изборите са днес следобед и аз ще спечеля. Със сигурност.

Карвальо не се нуждаеше от такава самоувереност по телефона, но беше благодарен за сведението и се приготви за срещата с един от съдружниците на Стюарт Педрел, сякаш щеше да играе тенис със съперник, който иска да спечели в два сета с по шест на две. Карвальо се появи навреме и провали намерението на Планас да разобличи с часовника очакваното закъснение на Карвальо.

— Вие сте точен. Цяло чудо.

И си отбеляза нещо в бележник, който извади от задния джоб на панталона си.

— Всеки път, когато се срещам с точен човек, си записвам в бележника. Виждате ли? Записвам името ви и датата. Много е удобно. Така ако някой път имам нужда от частен детектив, първото нещо, което ще имам пред вид, е дали го познавам, второто е — дали е дошъл навреме, а останалото не е важно. Имате ли нещо против да поговорим по пътя? Така ще се пораздвижа между две съвещания. Трябва да се погрижа и за едни рекламни филмчета за моя град-градина „Алтурас де Мелмато“.

С нито грам излишна тлъстинка по това тяло на римлянин, с почти избръснат череп, за да се предвари неизбежното оплешивяване, Планас вървеше до Карвальо с ръце отзад и поглед, забит в земята, като обмисляше отговорите. Никакви финансови разочарования в живота на Стюарт Педрел. Бизнесът вървял много добре. Наблегна на това, че никога не били сключвани рисковани сделки. Били добре осигурени със солидно поръчителство за полиците. По-голямата част от основния капитал не бил нито на Стюарт Педрел, нито негов, а на маркиз Мунт.

— Не сте ли говорили още с него? Странен тип, голяма личност е този Алфредо.

В същност най-мащабното дело било кварталът Сан Махин, изцяло нов строеж, до последната улична лампа. Били години, когато било лесно, не както сега. Сякаш капитализмът е грях, а капиталистът — обществен враг. Защо си бе отишъл Стюарт Педрел?

— Не е могъл да преодолее травмата на петдесетте години. Трудно преживя и четиридесетте, и четиридесет и петте си години. Но като стигна до петдесетте, рухна. Всичко възприемаше като в романите. И работата си също превърна в пародия. Отчужди се прекадено, като две души в едно тяло: едната мечтаеше, другата работеше. Малко отдалечаване е полезно, но такова пълно откъсване — не. Защото човек се превръща в нихилист, а собственикът нихилист не е собственик. Един добър бизнесмен трябва да бъде суров, твърд, да не обръща внимание на глупостите, в противен случай доникъде не стига, нито пък е полезен за другите.

— Но Стюарт Педрел беше богат.

— Много богат. По рождение. Не колкото Алфредо Мунт, но беше богат. Съвсем различен случай от моя. Семейството ми не беше зле финансово, но в четиридесетте години баща ми фалира. Беше много шумен банкрут. Искаше да открие банка с Бускетсите, а пропаднаха. Баща ми плати седемдесет милиона песети на кредиторите, повтарям, седемдесет милиона през четиридесетте години, представяте ли си, и остана без пукната пара. Тогава учех в университета. Напълно съзнавах трагедията на разорението. Какво беше вашето детство, господин Карвальо?

Детективът повдигна рамене.

— Моето беше тъжно, много тъжно — сподели Планас, загледан в неравния асфалт на двора на фабриката за бира, където се разхождаха с Карвальо. — Стюарт се опираше на нас — на сигурността и икономическия гръб на Мунт и на моята работоспособност. Той даваше „идеите“. Така и не можах да разбера какво искаше да каже с тези „идеи“, но беше убеден, че допринася с нещо важно. Имаше достатъчно време, за да се възхищава на себе си и да обикаля нагоре-надолу с жени. А аз не съм ползувал отпуск от 1948. Съвсем точно ви казвам. От време на време някое пътуване заради съпругата ми. А, да, всяка година през май ходя в една немска клиника в Марбеля. Лечение за дезинтоксикация. Един ден на плодова диета, след това един литър отвратителен пургатив и оттук започва мъчението — почти пълен глад в продължение на петнадесет дни. И през ден ми правят безконечни промивки. Но, приятелю, когато вече ми се струва, че свършвам — хоп! Енергията започва да блика отвсякъде. Играеш тенис. Екскурзии из планините. Чувстваш се супермен. От пет години ходя и винаги след това се чувствам олекнал, сякаш ще литна във въздуха.

Доближи се до Карвальо и опипа сенките под очите му.

— Какви тъмни сенки! Черният ви дроб не е в ред.

Мина напред и закрачи към един кабинет в горната част на склада. Поиска от секретарката адреса на клиниката на Бучингер и го даде на Карвальо. С енергично поглеждане към часовника подкани Карвальо да го последва в двора.

— Трябва да се стараем да остаряваме с достойнство. Вие сте по-млад от мен, но не много. А не изглеждате никак добре. Мислех си, че частните детективи играят гимнастика, жиу-жицу. Аз практикувам footing всяка сутрин около къщата ми в Педралбес. Тръгвам по една пътечка и хоп, хоп, хоп, хоп, нагоре по хълма към Валвидрера.

— В колко часа?

— В седем сутринта.

— По това време аз ставам и си правя две пържени яйца със салам.

— Хубава работа! И какво ви разправях? Хоп, хоп нагоре и после хоп, хоп надолу. Два пъти седмично подводен масаж. Опитвали ли сте? Разкошно е. Това е нещо като водна трошачка, която удря по цялото тяло. Ей такава струя, с огромно налягане. След това хубав шотландски душ. Заставаш ей така пред масажиста, като че ли ще те застрелва. Застанете както аз бях застанал.

Планас се отдалечи три метра и се прицели в Карвальо с въображаема струя в ръка.

— От такова разстояние те удрят със струя хладка вода точно там, където трябва да отслабнеш. Много е полезно за кръвта. А доброто кръвообращение улеснява стопяването на мазнините. Вие имате чудесна фигура, но на места личат тлъстини, които трябва да ликвидирате. На кръста и стомаха. Тук. Тук боли. Една хубава струя, шурррр. Постоянство. Това е ключът. Освен това да не се прекалява с напитките. По дяволите! Два часът… Тия от рекламата ме чакат… Има ли друго?

— По време на загадъчното си изчезване Стюарт Педрел не се ли опита да се свърже с вас?

— Никога. От търговска гледна точка не беше необходимо. Той всичко беше изяснил с Виладеканс. След това Мима започна да работи, и то отлично, много по-добре от мъжа си.

— А някакви лични контакти поддържахте ли?

— Никога не сме намирали кой знае какво да си кажем. Може би най-дългият ни разговор беше първият, преди двадесет и пет години, когато решихме да станем съдружници. След това сме се виждали хиляди пъти, но така да разговаряме, да си приказваме — никога. Мунт имаше по-различни отношения с него. Питайте Мунт.

Сбогува се, сякаш стреляше в ръката му и същевременно му поднасяше съболезнования.

— Не забравяйте клиниката. Няма нищо по-здравословно от едно добро промиване.

„Сбогом, Планас — помисли Карвальо, — дано имаш здравословна смърт.“