Глен Мийд
Измамата (73)

73.

— Работя в ЦРУ.

Дженифър изгледа мъжа, нарекъл се Ник Стейвс.

— Какво?!

— Централното разузнавателно управление в Лангли, щат Вирджиния.

— Знам какво означава ЦРУ. Но какво се е случило с истинския Франк Маккоул?

— Изтеглихме го на сигурно място, докато използвам самоличността му.

— Къде сте го изтеглили?

— За Маккоул се грижат в специална квартира на ЦРУ, намираща се извън Ню Йорк. Искаме да го извадим от контакт с други хора, докато тази история не приключи. Вярваш ли ми вече, Дженифър?

— Не знам… наистина не мога да реша. Кой иска да ме убие?

— Джак Келсо. Казал ти е, че е бил приятел на баща ти, но това не е истина.

Дженифър беше изумена.

— Какво?! Как така?

— Понеже разбрах, че не знаеш какво означава „Паяжина“, нека започна оттам. Келсо работи за ЦРУ и преди две години със санкцията на управлението проведе тайна операция под това кодово име. Обект на операцията беше „Прайм Интернешънъл Секюритис“.

— Защо?

— „Прайм“ беше собственост на офшорна компания, управлявана от Моская, руски мафиотски клан. Състоянието им е инвестирано в Щатите през различни незаконни офшорни сметки, което привлече вниманието на ЦРУ и стана повод за тази разработка. „Паяжина“ имаше за цел да сложи окончателно край на този им бизнес.

— „Прайм“ е била собственост на руската мафия?

Стейвс кимна.

— Използвали са я, за да перат мръсните си пари. Баща ти не е имал представа, че компанията, за която работи, е била забъркана в престъпна дейност. Но се появил Келсо, разказал му истината и го убедил да помогне със събирането на документални доказателства, за да може ЦРУ да закове собствениците на „Прайм“.

— Как е могъл баща ми да се съгласи на това?

— На първо място, Келсо е знаел, че баща ти има страшна тайна. — И през следващите няколко минути Стейвс й разказа за миналото на баща й и за затворническото му досие. — Част от сделката е било унищожаването на всички документи с негово име в архивите на съда и системата на затворите. Трябвало да се направи така, че да изглежда, сякаш Джозеф Делгадо никога не е съществувал. Това обяснява защо полицията се е натъквала на стена, когато е търсела нещо за човек с това име.

Мислите в главата на Дженифър се въртяха с бясна скорост. Беше съкрушена да научи за престъпното минало на баща си. Но въпреки ужаса усещаше със сърцето си, че той е бил добър човек, който просто е бил тласнат от обстоятелствата да прави лоши неща. Споменаването на Джозеф Делгадо й помогна да осъзнае какво бе накарало баща й да я удари при онзи случай. По бузите й потекоха сълзи и тя се насили да ги спре.

— Какво е правил баща ми в Швейцария?

— Имал е инструкции да изтегли петдесет милиона долара от цюрихска банка, използвана от „Прайм“, и да ги предаде на един гангстер от Моская, Карл Лазар. Само че всичко е било нагласена. Келсо е изплел своя собствена паяжина на измамата.

— Не разбирам.

— Той и неколцина негови корумпирани приятели в ЦРУ сключили тайна сделка с Карл Лазар да откраднат петдесетте милиона, да си ги разделят и да натопят баща ти за кражбата. Това означавало да го убият, да се отърват от тялото му и да направят да изглежда така, сякаш той е избягал и изчезнал безследно, като по този начин вината падне изцяло върху Пол Марч.

— Но защо?

— Толкова ли е трудно да се разбере — от алчност. Най-обикновена алчност. Ако планът бе успял, те са щели да забогатеят. Карл Лазар е щял да принуди със заплаха баща ти да пресече с него Васенхорн, където е било замислено да го убие заедно с братята Фогел, да бутне телата им в някоя пукнатина и по-късно да раздели парите с Келсо и приятелите му. Само че непредвидено се разразява снежна буря и целият им план отива по дяволите. Останалото ти е известно.

— Но защо… защо не ми каза това по-рано? Защо трябваше да изживея всичко, което се случи?

— Имах заповеди от ЦРУ. Колкото по-малко знаеше, толкова по-добре, най-малкото докато не намерехме дискетата и не уличахме Келсо. ЦРУ бе санкционирало сегашната му операция, но имахме съмнения относно почтеността му. Естествено, беше немислимо да дадем на екипа на Келсо да заподозре нещо, а това означаваше в истината да бъдат посветени минимум хора. При това, честно казано, някои от нас научиха пълната истина едва през последните дни.

— „От нас“? Обясни.

— Онзи, който ни помогна да се измъкнем на летището, е един от моя екип. Имаме и други хора, на които е наредено да останат в сянка, докато не стане необходимо да се намесят, но те са на едно телефонно обаждане разстояние.

Дженифър не знаеше какво да мисли. В главата й продължаваха да се въртят толкова много въпроси — и всички чакаха отговор.

— Кой уби майка ми?

— Келсо. Идеята е била атаката срещу семейството ви да изглежда като план на баща ти, за да може ефективно да изчезне, но направено така, че да насочат деликатно подозренията върху него.

— А какво… какво се е случило с баща ми?

— Вероятно е загинал в нощта на бурята и тялото му е някъде там горе. Това е най-реалната вероятност, Дженифър, не можем да избягаме от нея.

— Но някой е оцелял…

— Не знаем това със сигурност. Пристигналият в манастира човек може да е всеки.

— Бил е баща ми. Кой друг може да е?

— Не се самоизмъчвай, Дженифър. Баща ти не може да е оцелял. Не и в такава буря.

Обхвана я печал, толкова силна скръб, че не можеше да се съсредоточи върху пътя. Отби и отпусна глава върху волана. Тялото й се разтресе от ридания. Стейвс внимателно сложи ръка на гърба й.

— Съжалявам. Представям си какво чувстваш…

— Не, не можеш. Изобщо не можеш…

— Вярваш ли ми, Дженифър?

Тя избърса очите си.

— Точно в този момент не знам на какво да вярвам.

— Това е напълно разбираемо. Толкова много неща ти се струпаха на главата изведнъж. — Стейвс дръпна ръката си, бръкна в джоба си, извади карта и я отвори. Дженифър видя от едната страна логото на ЦРУ и фотографията му на другата. Картата потвърждаваше, че името му е Николас Стейвс. Документът изглеждаше автентичен.

— Искам да ми повярваш. Чула си предостатъчно лъжи от устата на Келсо.

Дженифър — трепереше — му върна картата.

— Иска ми се да ти повярвам.

— В такъв случай да тръгваме. После ще ти обясня какъв е бил планът на Марк Райън и Келсо.

— Марк ли? План?! Какви ги говориш?

— Нека ти разкажа какво ми е известно…