Глен Мийд
Измамата (54)

54.

Хайнрих Фогел изчегърта калта от ботушите си с кухненския нож и отиде до монитора на охранителната система. На екрана нямаше нищо особено — все същата пуста картина откъм предната страна на къщата. Взе бинокъла и застана до прозореца. Над земята се стелеше лека мъгла, валмата й се въртяха над ливадите с пасящите крави, но величествените върхове на Алпите се виждаха в далечината и над всички се издигаше Васенхорн. Фогел огледа пътя — нямаше нито коли, нито хора. Но той чувстваше, че са някъде там. Остави бинокъла и си наля чаша шнапс за успокоение на нервите.

„Знаех си.“

Знаел бе, че си играе с огъня, когато се бе забъркал в тази отвратителна история, винаги бе знаел, че тя ще му донесе само неприятности. Алчността му щеше да го довърши. Все пак бе съумял да опази тайната си в продължение на цели две години и ако нещата бяха останали така и зависеше само от него, така щеше да е до края на живота му. Отпи глътка шнапс — питието опари гърлото му — после стовари чашата на масата и избърса устата си с ръка.

Погледна към площадката пред вратата, където стояха на стража доберманите. Нямаше никакви следи от пришълци, но те щяха да дойдат, това беше въпрос само на време.

„Да идват.“

Пистолетът бе в джоба му и нямаше да се поколебае да го използва. Внезапно доберманите изскимтяха и Фогел се напрегна. Кучетата имаха изключително остри сетива и можеха да доловят присъствието на натрапник от поне четвърт километър, много преди да го улови камерата. Дали бяха усетили нещо?

— Ferdie! Hans! Sitzen sie da!

Кучетата се подчиниха и останаха по местата си като вкаменени. Фогел чу шума на приближаваща кола и застана на прозореца.

От Мурнау навлязоха в невероятно красива алпийска местност и след два километра стигнаха до тесен черен път.

Маккоул погледна указанията, които си бе записал.

— Завий наляво.

Дженифър пое по пътя. Безпокойството й се засилваше. След около километър стигнаха до отворена порта с метална пощенска кутия отстрани. Надписът върху нея беше „Берг Еделвайс“. В далечината през ранната утринна мъгла се виждаше голяма традиционна швейцарска ферма. Дженифър спря.

— И какво ще правим сега?

— Знаеш малко немски, така че ще те оставя ти да говориш. — Маккоул извади беретата и прегледа пълнителя. — Но по-спокойно, окей? Може да се окаже, че сме били път напразно.

— А ако не се окаже?

Маккоул прибра пистолета в джоба си.

— Останали са ми само два патрона, така че моли се да нямаме истински неприятности.