Глен Мийд
Измамата (1)

1.

В три през нощта Дженифър Марч се събуди. Беше сигурна, че в спалнята й има някой.

Вилнееше буря, светкавици раздираха мрака зад прозорците й, дъждът плющеше, сякаш небето се бе продънило. Тя отвори очи, бе изплашена. И внезапно с кристална яснота осъзна две неща: рева на бурята отвън и ужасяващото усещане, че наблизо има някой. По лицето й изби пот, тя се задъха. Отметна завивките и видя над себе си облечен в черно мъж.

— Не мърдай! — заповяда той.

Изпадналата в паника Дженифър не го послуша и той я зашлеви. Шамарът я зашемети.

— Мирувай!

Блесна поредната светкавица и в ослепителната светлина тя зърна лицето му.

Но той нямаше лице!

Носеше черна скиорска шапка с прорези — от тях я пронизваше погледът на тъмните му очи. Ръката му — в кожена ръкавица — стискаше дълъг нож. Дженифър отвори уста да изпищи, но мъжът я затисна. Тя ахна задавено, сви се от страх и хавлията се вдигна над коленете й. Мъжът остави ножа на нощното шкафче, плъзна ръка между краката й, разтвори ги насила и Дженифър усети да я полазват ледени тръпки.

— Кротко или ще ти прережа гърлото!

Но Дженифър и без това беше като вкаменена. Мъжът разкопча панталона си и проникна в нея с дива сила. Болката беше неописуема. Дженифър беше ужасена. Онова, което правеше мъжът, беше животинско и отблъскващо, но тя бе толкова уплашена, че не смееше да помръдне. Бурята навън вилнееше, а мъжът глухо сумтеше, явно от наслаждение.

И изведнъж всичко свърши. Мъжът стана, махна ръката си от устата й — само че Дженифър бе прекалено травматизирана, за да изкрещи — и взе ножа от нощното шкафче. Окървавената стомана проблесна в полумрака.

— Какво… какво ще правиш? — изхълца тя.

— Ще те убия.

И този път Дженифър вече изпищя.