Глен Мийд
Измамата (29)

29.

Марк се сепна, събуди се и седна в леглото. Главоболието му бе минало, но продължаваше да е замаян. Навън гърмяха гръмотевици — сигурно те го бяха събудили. Беше плувнал в пот, чак пижамата му бе мокра.

След като Келсо си бе тръгнал, сестрата му бе дала успокоително. То бе подействало и Марк би заспал неспокоен сън. Избърса потта от лицето си и опипом намери ръчния си часовник на масичката до леглото. 19:30. Беше спал повече от два часа.

Стана и като залиташе, извади дрехите си от шкафчето. Трябваше да направи нещо, за да открие Дженифър — неизвестността бе непоносима. Обу панталоните и обувките си и тъкмо се готвеше да облече ризата, когато вратата се отвори и на прага се появи Келсо.

— Да не смятате да ходите някъде, Райън?

— Какво ви интересува?

— Радвам се да установя, че вече сте по-добре.

— Писна ми, Келсо. Махам се оттук.

— И къде ще отидете?

— Ще мисля за това по-късно. — Марк навлече ризата си. — Намерихте ли вече Дженифър?

Келсо въздъхна и затвори вратата.

— Седнете, Райън. Трябва да поговорим.

— Не виждам за какво ще говорим, освен ако не сте намерили Дженифър.

— Не сме, но имам интересни новини за нашия приятел Маккоул.

Марк спря да закопчава ризата си.

— Чакам…

— Името на бащата на хлапето, загинало при прохода Фурка, наистина е Франк Маккоул. Той е пристигнал в Швейцария във вторник, за да идентифицира трупа на сина си, и изглежда, наистина е онзи, за когото се представя. Всъщност е бил детектив в нюйоркската полиция.

— Не съм чувал за него.

— Аз обаче получих с имейл негова снимка и искам да я погледнете. — Келсо седна, извади от джоба си плик и го отвори. — Това ли е мъжът, когото видяхте с Дженифър?

Марк погледна зърнистата цветна снимка, разпечатана от компютърен принтер. От нея го гледаше лицето на Маккоул. Симпатичен, мъжествен, с високи скули — точно онзи тип мъжка красота, която би привлякла повечето жени. „Би ли привлякла и Дженифър?“ Отново го прободе ревност.

— Прилича на него.

Келсо прибра снимката в плика.

— Е, поне установихме, че нищо не застрашава Дженифър в момента.

— Защо сте толкова сигурен?

— Ако реша да приема за истина онова, което научих, този Маккоул е напълно способен да се грижи за себе си. Наистина е частен детектив. Ако се вярва на нюйоркската полиция, бил много способен. Отначало помислих, че появата му тук е ненужно усложнение, но сега вече смятам, че е добре за Дженифър да се намира в компанията на мъж, който е в състояние да я защити.

— Щом така смятате — безизразно се съгласи Марк.

Ъгълчетата на устата на Келсо помръднаха в подобие на усмивка.

— Дали не усещам лека ревност?

Марк пренебрегна въпроса и продължи със закопчаването на ризата си.

— Приятно ми беше, че се запознахме, Келсо.

— И къде мислите да отидете?

— Както вече ви казах, ако не можете поне да ми подскажете за какво става дума, просто се махам.

— А Дженифър?

— Ще я намеря сам.

— Щом аз не мога да я намеря, каква надежда може да имате вие?

— И защо не можете?

Келсо посочи поройния дъжд, изливащ се зад прозорците.

— В случай че не сте забелязали, навън е отвратителна нощ. Успяхме да наемем два хеликоптера, за да ни помогнат в откриването на джипа на Маккоул, но пилотите основателно отказват да летят, докато времето не се оправи, което според прогнозата може да стане не по-рано от утре сутринта.

— Страхотно. Значи нямаме никаква надежда да я намерим?

— Не бих казал. Продължаваме да следим дали ще включи телефона си, но времето е извън моя контрол. Междувременно изпратих Фелоус в хотела на Дженифър в Симплон, в случай че тя се появи там.

— А ако не се появи?

— Бъдете разумен, Райън, правя всичко каквото мога.

Марк сграбчи сакото си и тръгна към вратата.

— Може би ако разкажа пред вестниците историята й и ако те отпечатат на първите си страници нейна снимка, това ще донесе по-бърз резултат.

Лицето на Келсо потъмня.

— Вече ви казах. Участваме в тайна операция. Не можете да го направите. Няма да го допусна.

— Опитайте се да ме спрете.

Келсо въздъхна примирено и неочаквано се отпусна на стола.

— Окей, Райън, печелите.

— Ще ми разкажете значи най-сетне за какво става дума?

— Изглежда, нямам избор. Освен това имах предвидливостта да обсъдя тази възможност с моите началници и те се съгласиха при изключителни обстоятелства да ви разкрия ограничен обем информация. Предполагам ситуацията в момента може да се разглежда като изключителна. — Келсо поклати глава. — Упорит човек сте, Райън.

— Колко ограничен?

— Достатъчно, за да знаете с какво сме се захванали. Но ви предупреждавам, че не можете да повторите нито дума от онова, което ще ви кажа. Пред никого!

— Ще го преживея някак.

Келсо изкриви уста и кимна към леглото.

— По-добре седнете.

— Добре съм си и така.

— Предложих ви да седнете, Райън, защото има сериозна вероятност онова, което ще чуете, да ви помете.