Глен Мийд
Измамата (43)

43.

Швейцария

Фермата бе на повече от три километра от най-близкото село. Мъжът живееше там сам, ако не се брояха двата зли черни добермана, които се бутаха в краката му в мъгливата вечер, докато той доеше кравите. Когато тръгна към къщата с двете ведра мляко, кучетата започнаха да лаят и възбудено заскачаха.

— Sitz, Hans! Sitz, Ferdie!

Доберманите веднага се подчиниха на заповедта и с тихо скимтене клекнаха. Мъжът остави ведрата в кухнята и избърса ръце в сакото си. Беше здраво сложен, обут в износени гумени зелени ботуши и облечен в покрито с петна старо сако, което използваше за работа. Черният му някога перчем бе доста прошарен, а по обветреното му лице можеше да се забележат следи от измръзване. Пластичният хирург бе свършил добра работа, но въпреки всичките му усилия от върха на носа на мъжа липсваше парченце плът, а най-лошото бе, че бе загубил три пръста на лявата си ръка.

Мъжът неспокойно облиза устни, отиде да надникне през пердетата на прозорците, после се върна при масата. Там лежаха няколко вестника и бинокъл „Цайс“. Мъжът го вдигна и го насочи към главния път, който минаваше на половин километър от назъбения западен склон на Васенхорн. Нямаше следа нито от кола, нито от хора, но той знаеше, че те са някъде там и го наблюдават отдалече — беше сигурен в това. Живееше в страх от деня, в който бе прочел за открития в глетчера труп. Живееше в още по-голям страх вече трети ден, откакто бе започнал да забелязва минаващата кола, в която двама души внимателно разглеждаха имението му. Остави бинокъла и за да се успокои, бръкна в джоба на сакото си и извади автоматичен пистолет „Зиг Зауер“. Провери за стотен път, че пълнителят е пълен с деветмилиметрови патрони, и го щракна обратно в гнездото му. Оръжието бе неговата застраховка… ей така, просто в случай на нужда.

— Hans! Ferdie! Komm, meine liebchen!

Кучетата моментално скочиха и той ги потупа приятелски по главите. Доберманите можеха да убият по негова команда — страховитите им челюсти бяха в състояние да разкъсат за секунди човешко гърло.

— Ferdie! Hans! Warten sie Draussen!

Кучетата се втурнаха към вратата и се отпуснаха на предната площадка. Мъжът насочи вниманието си към ъгъла на кухнята. Там бе сложен телевизионният монитор на охранителната система, свързан към две камери, контролиращи подходите към предната и задната част на къщата. Беше инсталирал камерите, за да не го изненадат. Тази вечер на екрана нямаше нищо необичайно: една и съща застинала картина на пространството пред къщата със застлания с чакъл път, водещ до нея. Той щракна ключа на монитора и на екрана се показа картина на обора и гаража. Отново нищо особено.

Успокоен, той прибра пистолета в джоба си. Все още се страхуваше, че тайната му е разкрита заради намирането на трупа. Но беше готов да се справи с всякакви неканени посетители. Появяха ли се, щеше да ги убие, ако се наложеше.