Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Web of Deceit, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Златарски, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Глен Мийд
Заглавие: Измамата
Преводач: Иван Златарски
Година на превод: 2005
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 954-585-678-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1033
История
- — Добавяне
25.
Италия
Половин час след като излязоха от Осория, Дженифър и Маккоул вече бяха в покрайнините на село Биела. Вече се бе смрачило и в небето се събираха тежки дъждовни облаци. Няколкостотин метра преди да навлязат в селото, Маккоул отби от пътя. Дървена портичка водеше към горска поляна, осеяна с маси за пикник и скамейки и оградена от високи борове. Той спря и извади от жабката туристическа карта и фенерче.
— Не трябва ли да продължим?
— Докъде, Дженифър? Не можем да кръстосваме страната безцелно. Първата ни работа е да разберем къде, за бога, се намираме.
Дженифър продължаваше да трепери, но си наложи да слезе от джипа и да застане до Маккоул, който разтвори картата на една от грубо скованите маси.
— Имал съм странни случаи, но този печели наградата за първо място.
— Защо… защо са убили Карузо?
Маккоул я погледна.
— Има една-единствена причина, за която се сещам: за да бъде спряно разследването в зародиш. Първо, унищожава се трупът. После изчезва документацията, след това е убит водещият детектив. Според мен някой полага отчаяни усилия да спре разследването, преди да е стигнало до някакви отговори, дори с цената на масово клане.
Дженифър разбираше, че съображенията на Маккоул са основателни. И тя самата не можеше да измисли друго логично обяснение, но работата бе там, че не можеше да се сети кой би искал да спре разследването.
— Добре, но защо?
— Е, тук вече ме хвана натясно. Струва ми се, че отговорът се крие в миналото на баща ти. От какъвто и ъгъл да погледнем нещата, всичко се фокусира върху него. Убийствата не стават просто така. Винаги има някакъв мотив. Трябва да има нещо в неговото минало, а защо не и в това на майка ти, което да сочи в правилната посока.
— Какво искаш да знаеш?
— Всичко, Дженифър. Всичко, което можеш да си спомниш.
И тя разказа на Маккоул за нощта, когато убиецът се бе вмъкнал в дома им, както и за живота си преди и след трагедията. Когато свърши, той сложи ръка върху раменете й.
— Сега разбирам какво си преживяла.
— Споменът се върна, когато видях Карузо и жена му.
— Какво знаеш за фирмата на баща си?
— Почти нищо, с изключение на факта, че се е занимавала с частни инвестиции. Той никога не говореше за работата си. Полицията разпита колегите му, но и те бяха озадачени, че е изчезнал. После полицаите казаха, че не били разкрили нищо, което да подсказва, че може да е имал служебни неприятности, които да се го накарали да се скрие.
— А пътувал ли е някога по служба до Швейцария или Италия?
— О, да — често. Той много пътуваше.
— Колко време работи за „Прайм“?
— Седемнайсет години.
— Компанията съществува ли още?
— Не, прекрати работа миналата година.
— Защо?
— Не зная.
Маккоул се замисли за момент, после тихо каза:
— Онова, което си намерила на тавана за онзи… Джозеф Делгадо. Какво според теб се е случило с тези неща?
— Наистина нямам представа.
— Не би ли могъл баща ти да е скрил документите някъде?
— Не съм се замисляла за това. В живота ми се случваха много други неща, които ми се струваха по-важни, а след смъртта на мама се посветих на Боби.
— Онази касета, която си видяла в кабинета му… Сещаш ли се за някое място, където баща ти би могъл да я скрие? Може би в някоя банка, където с майка ти са имали депозитен сейф?
Дженифър поклати глава.
— Май допускаш, че документите за Делгадо или нещата в касетата могат да имат някакво отношение към изчезването на баща ми, така ли?
— Не знам, Дженифър. Може и да се ловя за сламки, но се опитвам да открия нещо, което поне би открехнало вратата на тази загадка. Така че опитай да се сетиш още нещо, моля те!
Дженифър се замисли.
— Изобщо не мога да се сетя за някакво специално място, където баща ми би могъл да скрие нещо. А дори да е съществувало такова, той едва ли би го споделил с мен, че да се напъвам да си спомня.
Маккоул въздъхна разочаровано.
— Така няма да стигнем доникъде. Окей, в такъв случай да резюмираме какво ни е известно. Човек, използвал паспорта на баща ти, се е качил на глетчера. Дали е било с цел да пресече границата нелегално, не знаем със сигурност, но това изглежда най-вероятната причина. Там обаче се е надигнала снежна буря и мъжът или е пропаднал в пукнатината на глетчера, или — както предположи Карузо — е бил бутнат в нея от своя съучастник, който е пробутал паспорта си в него. Карузо вероятно е прав за едно нещо… Ако баща ти се е криел от властите, последното, което би искал, е да го заловят и намерят в него документ, издаващ истинската му самоличност.
Дженифър пламна, като чу това обвинение.
— Баща ми никога не би убил човек. Той не беше убиец.
— Не го защитавай, аз не казвам, че го е направил. Но не можем да отхвърляме с лека ръка едно толкова правдоподобно обяснение. Ако някога тялото бъде намерено — както стана — щяло да изглежда, сякаш мъртвецът в пукнатината е Пол Марч, издирван по подозрение в убийство. Мен обаче ме озадачава какво са търсили двама души горе в планината! Познавали ли са се? Приятели ли са били? Познати? И къде, по дяволите, са отивали? — Маккоул спря и започна да разтрива слепоочията си, сякаш изморен от собствените си въпроси. — Скоро съвсем ще се стъмни. Не можем да висим тук цяла нощ. Трябва ни хотел. — Той разгледа картата с помощта на фенерчето. — Недалеч оттук, на петнайсетина километра, има град.
— Докато бяхме на Васенхорн с Антон, спряхме по пътя да разгледаме един малък бергхаус.
— Какво? — не я разбра Маккоул.
— Планинска хижа, заслон за катерачи. — Дженифър показа приблизително мястото на картата. — Ето тук, откъм италианската страна на границата, видях стар манастир — „Трънена корона“. Антон каза, че съществувал от векове и често бил използван от застигнати от лошото време в планината туристи.
— И какво?
— Когато спомена това, се замислих. Който и да е опитвал да пресече Васенхорн онази нощ, е вървял най-общо в посока на Варцо и манастирът е първото място, покрай което се минава.
— Какво искаш да кажеш?
— Знам, че е малко вероятно, но някой там може да си спомни дали някой не е потърсил онази нощ подслон. Ще стигнем в манастира за по-малко от час, след което можем да потърсим място за нощуване във Варцо.
Изведнъж видяха по шосето да профучава бял фиат със синя маркировка — карабинери. Маккоул изчака колата да се скрие и стана. В същия момент изтрещя светкавица и заръмя.
— Окей, ще опитаме. Предполагам, че манастирът е единствената ни материална следа, другото са само маса въпроси. Един от тях обаче ме поразява: какво, по дяволите, е изплашило някой толкова силно, че е готов да убива, за да спре полицейско разследване? — Маккоул сгъна картата, прибра фенерчето в джоба си и изгледа Дженифър. — Мен ако питаш, това може да означава само, че някой някъде има една голяма проклета тайна, която иска да погребе завинаги.