Глен Мийд
Измамата (59)

59.

Марк натисна газта. Летяха по шосето източно от Мурнау и Келсо трескаво разглеждаше картата. Граймс и Фелоус ги следваха. От двете им страни се отклоняваха различни черни пътища, но всички изглеждаха еднакви. Марк се чувстваше безнадеждно изгубен.

— Сега по кой път?

— Първата отбивка наляво.

Марк рязко зави на следващото отклонение и колата заподскача по кален път. Скоро спряха пред стена от високи борове, които блокираха пътя им.

— Не виждам нито къща, нито имение наблизо, Келсо. Сигурен ли сте, че сме на прав път?

Келсо отново провери картата.

— Мамка му!

— Загубихме се, така ли?

— Фермата трябва да е някъде наблизо! Върнете се по пътя, по който дойдохме.

Бяха заклещени и нямаше как да се измъкнат.

— Има ли друг изход оттук? — прошепна Дженифър.

— Ако имаше, вече щяхме да сме го използвали — с треперещ глас отговори Фогел. — С нас е свършено, не разбирате ли? Какъв шанс имаме срещу картечни пистолети?

— Застанете до стената и не издавайте нито звук! — нареди Маккоул.

— Какво ще правиш?

— Просто изпълнявай каквото ти казвам, Дженифър. — Маккоул извади почти изтощеното фенерче от джоба си, запали го, отиде до лампата, надигна се на пръсти, смъкна единия си ръкав и я развинти малко. Стаята потъна в тъмнина с изключение на слабата светлина на фенерчето — беше достатъчна обаче да се ориентират.

Дженифър и Фогел опряха гърбове до стената, а Маккоул взе една дебела цепеница, застана до вратата и изгаси фенерчето.

Горе се чуха стъпки, после два гласа. След секунда вратата със скърцане се открехна. Нахлу слаба светлина и се подаде дулото на оръжие. Вратата се отвори по-широко и през нея се вмъкна приведен единият от нападателите, стиснал картечен пистолет. В същия миг вратата на горната площадка хлопна и нападателят обезпокоено погледна нагоре и подвикна:

— Дмитрий?

Маккоул замахна с все сила и го удари с цепеницата по ръката. Мъжът извика, изпусна картечния пистолет и Маккоул го удари пак, този път по врата. Мъжът изохка и се свлече на пода.

В мига, в който Маккоул сграбчи картечния пистолет, се появи и блондинът. Фогел изпадна в паника, хвърли се към другата врата покрай Дженифър и отчаяно завика:

— Моля ви, не ме убивайте!

Вече беше стигнал до вратата, когато блондинът стреля и го улучи в гърба. Маккоул вдигна картечния пистолет и изстреля къс откос, който надупчи мазилката по стените на площадката. Блондинът явно беше в по-неизгодна позиция и се опита да излезе заднешком от вратата, но Маккоул стреля пак, целеше се над главата му.

— Хвърли пистолета! — изкрещя Маккоул.

Русият убиец се подчини. Маккоул изскочи на стълбището, хвана го за яката и го блъсна надолу по стълбите. Блондинът се спъна и се свлече на пода на мазето. Маккоул се изправи над него.

— Стани!

Убиецът се изправи и Маккоул го претърси за скрито оръжие. Другият нападател продължаваше да лежи в безсъзнание. Силна миризма на кордит изпълваше мазето. Фогел лежеше неподвижно на пода.

Дженифър отиде при Фогел да провери пулса му. Нямаше пулс.

Маккоул извъртя пленника към стълбите.

— Не знам кой, по дяволите, си ти, приятелче, но ще трябва да отговориш на доста въпроси. Сега започни да се качваш бавно, стъпало по стъпало.

Маккоул бутна блондина да седне на един стол.

— Да започнем с това кой точно си ти, Дмитрий.

— Я се шибай! — отговори младият мъж.

— Защо се опитваше да ни убиеш? — намеси се Дженифър.

— Ако наистина исках, можех да съм ви убил много преди да стигнете дотук, тъпа кучко.

— За кого работиш и какво искаш от мен? — настоя Дженифър.

Мъжът се озъби на Маккоул:

— Хайде, стреляй, и без това нищо няма да научиш от мен.

Маккоул го сграбчи грубо за реверите и го вдигна от стола.

— Попитаха те нещо!

Но блондинът предизвикателно мълчеше и Маккоул изпусна нервите си. Удари го в челюстта, след това втори път, без да го щади. Готвеше се да нанесе и трети удар, но Дженифър го хвана за ръката.

— Не, Франк!

Маккоул го пусна и той рухна на стола, почти в несвяст; главата му клюмна на една страна, от устата му потече кръв.

— Този тип няма да проговори. Губим си времето.

Претърси джобовете на убиеца, намери мобилен телефон и ключове за кола, след това отиде до стената и изтръгна жиците на телефона на Фогел.

— Защо правиш това?

— Искам да съм сигурен, че нашият приятел няма да може да повика помощ, когато се свести. — Маккоул я хвана за ръката и я поведе към мазето, където претърси джобовете на втория нападател, който продължаваше да е в безсъзнание. Взе портфейла му, напъха го в чантата на Дженифър, свали му колана и завърза ръцете му на гърба. Чак след това отиде при Фогел. Очите на швейцареца бяха изцъклени. Маккоул ги затвори и въздъхна:

— Бедният нещастник… Добре, нямаме повече работа тук.

След десетина минути блондинът се свести и залитайки отиде до прозореца. Видя, че фолксвагенът е потеглил, и откри, че ключовете му ги няма. Тръгна с подгъващи се крака по стълбите за мазето, излезе през вратата и отиде при мерцедеса в гаража. Ключовете му бяха в запалването, така че запали колата и излезе на заден ход от гаража. Върна се в мазето, развърза партньора си, който още не беше дошъл в съзнание, и го намести на задната седалка на мерцедеса. После пое към Мурнау. Докато пътуваше кротко с шейсет километра в час, дори не обърна внимание на опела и фолксвагена, които профучаха покрай него в обратна посока.