Глен Мийд
Измамата (32)

32.

— Коя е най-голямата дългосрочна заплаха пред националната сигурност на Съединените щати, Райън?

В болничната стая бе тихо. Марк седеше на стола пред Келсо.

— Вие ми кажете.

— Тероризмът? Варварска държава с програма за разработване на ядрено оръжие, която има зъб на Америка? — Келсо поклати глава. — Не, това е организираната престъпност. Или за да съм по-конкретен — руската организирана престъпност. Червената мафия.

— Не схващам.

— Искате ли да знаете защо? Защото те имат пръст във всяко мислимо престъпление и този списък е дълъг като слонски хуй: международен наркотрафик, изнудване, проституция, банкови измами, контрабанда, поръчкови убийства — кажете каквото и да било, и те са в него. По оценки на ЦРУ през последните пет години Червената мафия има световен оборот от порядъка на петдесет милиарда долара и това е занижената оценка. Глобални престъпления, ето за това говорим, само че тези момчета са толкова добре организирани и брутални в престъпната си дейност, че пред тях италианската мафия изглежда като групичка несръчни бойскаути. — Келсо отиде при прозореца и дръпна завесата. — Може би ще ви е интересно да научите, че съвсем недалеч оттук, точно на швейцарската граница, има училище. Не какво да е, а най-скъпото частно училище на света. Годишната такса за обучение на един ученик е сто хиляди долара. И знаете ли какво? Една четвърт от учениците в него са деца на руски мафиоти.

— Благодаря ви за лекцията, Келсо. Но какво общо има това с Пол Марч?

Келсо пусна завесата.

— Ще стигна и до това… Руската мафия купува с изпрани пари недвижима собственост, акции на компании и законен бизнес. Мафиотите получават контрол над този законен бизнес по една основна причина — за да изпират незаконните си доходи, защото законният бизнес е най-добрата перачница на мръсни пари. Няма да преувелича, ако кажа, че най-голямата заплаха пред западния свят днес са милиардите долари, спечелени от руската мафия. Защото можете ли да се досетите къде инвестират те по-голямата част от парите си? В Съединените щати. В нашите компании, в нашите фондови борси, в нашето недвижимо имущество, в нашите банки и по пътя на престъпно завземане на законни компании.

— Схващам картината. Каква е ролята на Марч?

— Знаете, че той е работил за компанията „Прайм Интернешънъл Секюритис“, нали?

— Естествено.

— Компанията тихомълком закри дейността си преди година и това изобщо не се разбра. Само че до онзи момент по всички външни признаци това си беше напълно законна инвестиционна банка. С разликата, че бе собственост на руската мафия. По една много основателна причина — тя переше огромни суми мръсни пари за компанията собственик, която я управляваше от Каймановите острови. Всичко бе част от деликатно разработена международна операция, която все още продължава и която е по-голяма от целия бизнес на Пабло Ескобар, но е под контрола на група престъпници, за които едва ли някога сте чували — кланът Моская.

— Не съм чувал. Кои са те?

— Това са най-гадните плъхове в кенефа и са хора, които е най-добре по никакъв начин да не дразните. Защото осмелите ли се, те ще ви похарчат ей така. — Келсо щракна с пръсти. — А ако имате жена и деца, ще убият и тях, без да им мигне окото.

— И как така не съм чувал за тях?

— Моская работят зад параван от офшорни банки и компании, които полагат големи усилия да останат изолирани зад бариера от бюрокрация. Тяхното първо правило е никога да не си цапат ръцете — това се случва само на дребните риби, работещи за тях, хората в дъното на йерархията. Преди четири дни например вие разследвахте един инцидент на летище „Кенеди“. Мъртво бебе, използвано, за да се внесе наркотик от Москва.

— Откъде знаете?

— Когато това стана, вече имах група, която следеше Дженифър, с цел да осигури безопасността й. Смайващо е, че някой може да използва толкова отвратителна схема като тази на летището. Само че това са именно онези гадни престъпления, които са запазена марка на клана Моская. Почти е сигурно, че е замесена точно тяхната организация. На тях не им пука какви злодейски престъпления трябва да извършат и кого трябва да убият, за да реализират поне някаква печалба.

— Защо е била закрита „Прайм“?

— Защото се приближихме опасно близко до тях. Нашият отдел „Престъпления и наркотици“ в сътрудничество с ФБР и Агенцията за борба с наркотиците държеше под око трансконтиненталните им операции. Моская върти бизнес като този на „Прайм“ чрез холдингови компании в Швейцария и на Каймановите острови.

— Но какво общо има всичко това с бащата на Дженифър Марч?

— Екипът ми вложи четири години в опит да натрупа достатъчно уличаващ материал срещу Моская. Нарекохме това „Операция Паяжина“. Част от тази операция бе контрол над незаконните им банкови сметки, подслушване на телефоните им, следене на техните шефове в пътуванията им по света — обичайните неща. Само че Червената мафия спазва абсолютна конспирация и не се добрахме до нищо съществено. Така стигнахме до мисълта, че ни трябва вътрешен информатор в някоя от компаниите на Моская, човек, който да ни помогне в събирането на доказателства. Пол Марч бе един от висшите мениджъри на „Прайм“, идеалният за нас човек, и преценихме, че с негова помощ ще можем да стигнем до секретните файлове на компанията, които пазят в компютрите си в Ню Йорк.

— Искате да кажете, че той е знаел с какво се занимава „Прайм“?

— Честно казано, така и не можах да реша дали имаше някакви подозрения, а той отричаше да е имал, но имам усещането, че знаеше някои неща, когато се свързахме с него и му направихме предложение, на което не можеше да откаже.

— Какво предложение?

— За хората Марч бе възпитан човек и почтен гражданин. Само че ние бяхме проучили миналото на всички шефове на „Прайм“. Когато не открихме нищо нередно в предишния живот на Пол Марч, разровихме по-дълбоко и… бинго! Оказа се, че на младини е излежал присъда за сериозни престъпления, за които Дженифър няма представа.

Главата на Марк се замая. Не можеше да повярва на думите, които чуваше. Какво щеше да помисли Дженифър, когато научеше, че баща й, който за нея бе идол, е осъждан престъпник? Това щеше да я съсипе.

— За какви престъпления става дума?

— Например непредумишлено убийство. Истинското му име е Джозеф Делгадо, сирак от десетгодишна възраст, хлапе, поело по наклонената плоскост, прекарало детските си години в домове на осиновители, с няколко присъди като малолетен за дребни кражби. Когато обаче навършил деветнайсет, нещата загрубели. Още първият му работодател го обвинил в злоупотреба. Това му докарало едногодишна присъда, но след като излязъл от затвора, убил човек с нож при свада пред бар, някъде във Финикс. Заявил, че бил съзнателно провокиран, и се отървал с четиригодишна присъда за непредумишлено убийство. Този път се държал добре в затвора, избягвал лудориите, след излизането си сменил името по законен път, дипломирал се в колеж и се преселил в Ню Йорк. Бил умен и амбициозен, направил завой на 180 градуса и скоро започнал да гради кариера. След няколко години преминал на работа в „Прайм“. След четири години „Прайм“ била изкупена от холдинг на Моская, малко след като Марч бил повишен във финансов контрольор на компанията. Запазил поста си и след изкупуването.

Марк продължаваше да се бори с недоверието си относно разкритията за Пол Марч и беше толкова ядосан заради Дженифър от очернения образ на баща й, че насочи гнева си към Келсо.

— А вие какво направихте? Предложихте ли му да се включи в програмата за защита на свидетели? Обещахте ли му, че ще запазите миналото му в тайна, ако се съгласи да сътрудничи?

Келсо отговори с твърд глас:

— Бях готов да използвам всякакви средства, за да закова онези кучи синове. На Марч бе обещана сумата половин милион долара и защита като свидетел за него и семейството му, ако ни помогне да уличим клана Моская в дейността му на американска територия и на Кайманите. Той прие предложението с готовност и постави само едно искане, на което държеше да се съглася.

— И какво беше то?

— Настояваше да бъдат унищожени всички следи от живота му като Джозеф Делгадо, в това число затворническото му досие, съдебните архиви и всеки отделен документ, който сочи към миналото му съществуване. Такава бе сделката.

— Защо?

— Казваше, че миналото му го преследва, че жена му знае за него, но че той самият винаги е живял в страх, че един ден истината ще изплува и децата му ще я научат. Казваше, че доказателство за тази възможност е фактът, че ЦРУ е научило тайната му. Предполагам, че е изпитвал дълбока психологическа нужда да започне на чисто. Каквито и да са били съображенията му, моите началници се съгласиха да направят нужното. Затворническото му досие, делата в съдебния архив и всичко останало, имало някакво отношение към съществуването на Джозеф Делгадо, бяха унищожени от публичния регистър.

„Затова Гаруда не успя да намери никаква следа за миналото на Марч.“

— И какво по-конкретно искаше ЦРУ от него?

— Да кажем, че измислихме схема, позволяваща да тикнем с помощта на Пол Марч главатарите на Моская зад решетките. Само че нещата не се развиха, както ги бяхме планирали.

— Защо?

— Защото, Райън, се случи нещо странно и всичко отиде по дяволите.