Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Web of Deceit, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Глен Мийд

Заглавие: Измамата

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585-678-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1033

История

  1. — Добавяне

53.

Граймс — нервно се разхождаше по тротоара пред „Амбасадор“ — изтича към колата веднага щом я видя да се приближава.

— Дежурната каза, че уредили сметката преди половин час и отишли да наемат кола.

— Това не е възможно — възрази Келсо. — Райън не е свалял поглед от офиса на „Херц“.

— Не става дума за „Херц“, а за малка местна фирма, която хотелът предпочита да препоръчва на гостите си.

— Мамка му!

— Офисът им е съвсем наблизо. Фелоус вече им се обади и техният служител му съобщи, че са заминали с тъмносин „Фолксваген Голф“ преди по-малко от петнайсет минути. Фелоус е взел регистрационния им номер. Поискали са да разберат как се стига до населено място на име Мурнау, на три километра оттук.

— Сигурен ли си? — попита Марк.

— Служителят дори показал на Фелоус на картата къде се намира Мурнау.

— А споменали ли са защо искат да отидат точно там?

— Не, какво я интересува това агенцията?

— Къде е Фелоус?

— Идва насам.

— Качвай се в колата — извика нетърпеливо Келсо. — Ще го пресрещнем по пътя.

 

 

Дженифър пое по главния път, излизащ от Бриг. Скоро видяха табелата за Мурнау и продължиха по тесен път през изумително красива местност. Около тях пасяха крави и ги заобикаляха планини със заснежени върхове.

След десет минути вече бяха в Мурнау — селце с няколко мотела и множество скиорски хижи. Кметството бе стара сграда, облицована с варовикови плочи, към която имаше съвсем модерно изглеждаща пристройка от метал и стъкло. Паркираха, влязоха в сградата през двойна стъклена врата и се озоваха пред бюро, зад което седеше швейцарец на средна възраст. Английският му бе много слаб и той повика своя колежка.

— С какво мога да ви помогна? — вежливо попита младата жена.

Дженифър обясни какво ги е довело тук.

— Имате ли адреса във вашия регистър?

— Ein moment. — Жената се отдалечи, за да въведе нещо в компютъра на бюрото, записа си резултата на листче и се върна. — Хер Хюберт Фогел живее на Бауерщрасе, до площада на стария пазар, съвсем наблизо е. Той е пенсиониран полицай. Вторият, хер Хайнрих Фогел, живее във ферма на три километра от Мурнау. Декларираната му професия, която сме записали при нас, е планински водач и инструктор по катерене. Възможно ли е един от тях да е лицето, което търсите?

— Може би. Имате ли телефонните им номера?

— Ja.

Жената пак отиде при компютъра, записа номерата и когато им подаде листчето, Дженифър трепна — последните три цифри в номера на Хайнрих Фогел бяха 705.

— Как можем да научим адреса на Хайнрих Фогел?

Жената погледна бележките си.

— Имението не е далеч, на десетина минути път с кола. Но е на доста усамотено място, в подножието на северните склонове на Васенхорн. Ще ви обясня как да стигнете дотам, лесно е. Фермата се нарича „Берг Еделвайс“.