Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (61)

Глава №60
Оздравяването на Толик Прутиков

Преди да изпише Толик Прутиков от болницата, психоневропатологът Моисей Григориевич Азбарагуз прие родителите и баба му в кабинета си и заговори с доста строг глас:

— Момчето е абсолютно здраво. Нещо повече, значително е по-добре, отколкото преди заболяването. Сега се отличава с голяма съзнателност и пълно разбиране на жизнените си задължения.

— Трябва ли да го зарегистрираме? — побърза да попита майката.

— И не бих задал такъв въпрос — отговори строго Моисей Григориевич. — Момчето има нужда от постоянен научно-медицински контрол. Сега всичко зависи от вас. Ако в семейството има трудова обстановка, момчето ще израсне психически здрав.

— Извинете — промърмори майката смутено. — Има нещо, което не разбирам. По-право — нищо не разбирам. Излекувахте ли го, или не?

— Излекувах го — отговори Моисей Григориевич, — но организмът на момчето е предразположен към всички болести, свързани с мързела. Повтарям, само трудовата обстановка в семейството ще спаси Толик.

— Ще има, ще има такава обстановка! — увери го бабата. — Аз отговарям за нея!

В къщи Толик гледаше изумен как баща му шета край печката, сръчно нарежда масата, а майка му безуспешно се опитва да му помогне.

— Ще си почина ден-два — каза Толик — и всички заедно ще работим.

— Защо — всички? — учуди се майка му. — Докторът каза в семейството да има трудова обстановка. И дума не стана за това, всички да се трудят. Баща ти прекрасно се справя сам! А ти ще почнеш да се готвиш за новата учебна година под мое ръководство.

— Има време за всичко! В болницата се научих да варя супа и компот! Мога да пържа картофи със салам и да запарвам чай!

— Засега това не е нужно — увери го майка му. — Ще те възпитавам по план. Отначало ще постигнем висок успех и примерно поведение в часовете и междучасията. Оставете на мен. Имам голям опит в обучението и възпитанието на децата.

— Няма нужда повече да ме възпитавате — каза Толик, — и без това всичко разбирам, честна пионерска! Знаете ли как се измъчи с мене Моисей Григориевич. Изби от главата ми всички щуротии! — Той се разсмя. — Всички, освен една. Ще стана контраразузнавач на всяка цена!

— Пак ли старата работа? — изплаши се баба му.

— Какво говориш! Този път е вече сериозно. Казват, че всеки, който е хванал шпионин, не може вече да не ги лови. Засега ще ловя само мързеливци. Моисей Григориевич ме помоли да му помагам.

Майка му така го погледна, сякаш виждаше човек, който е на прага на смъртта и каза:

— Слушай, синко… Мързеливците… за какво са ти?

— Това е обществена задача, мамо. Разбираш ли? Изпитал съм вече мързела на гърба си. Направо можеш да умреш. А шпионите са най-подлите същества на нашата планета. Затова реших да се посветя…

— Най-напред трябва да завършиш училището.

— Двете неща не си пречат, мамо. Сега ще ловя мързеливци.