Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (22)

Глава №21
„Хайде да водим преговори в рамките на подлостта“ — предлага агентът Хипупутам на полковник Егоров

Следствието по делото на диверсантската група „Плод-зеленчук“ продължаваше. Агентите нищо не скриваха, нищо не премълчаваха, защото нямаше никакъв смисъл: ЪХ-000 беше издал всичко, а той знаеше най-много.

Полковник Егоров предлагаше на всеки агент да се върне в „Тигри-видри“ със задача. Шпионите категорично отказваха: страшно е, ужасно е, опасно е, безсмислено е. По-добре тука да си получат заслуженото, отколкото у дома да пострадат за тоя дето духа. (Ще отбележа в скоби, че полковник Егоров нямаше нужда от услугите на Хипупутама, Канарчето и Мяу, а имаше друга цел, която ще научим като му дойде времето.)

Веднъж полковник Егоров неочаквано извика шпионите в кабинета си и каза:

— Имам да ви съобщя много интересна новина. Организацията „Тигри-видри“ вече не съществува. Създадена е нова организация с название „Гроб и мълния“. Генерал Мишмашен е разжалван в редник. За началник на „Гроб и мълния“ е назначен генерал Скрито-Покрито.

Агентите, дето има една дума, си глътнаха езиците.

Само ЪХ-000 остана невъзмутим. Той най-спокойно каза:

— Това трябваше да се очаква. Отдавна Скрито-Покрито е истинският ръководител на „Тигри-видри“. Чакаше само удобен случай да си разчисти сметките с Мишмашен и да се отърве от него.

— Това не трябваше да става! — изпищя Канарчето. — Трябваше полковник Скрито-Покрито да разжалват. Нали той отговаряше за нашата диверсантска операция!

— Във всеки случай — продума мрачно Хипупутама, — това не ни грее.

— Напоследък Мишмашен страшно оглупя и взе да мързелува — каза ЪХ-000. — А стана глупав, защото го мързеше да мисли.

— Тогава защо вашето командване му се доверяваше? — учуди се полковник Егоров.

— Той обичаше и умееше да пише доноси — отговори Мяу. — Пишеше доноси по всяко време и против всички.

— Доносите бяха толкова много — добави Канарчето, — че едновременно работеха по седем, осем, девет комисии. А господин генерал Мишмашен все клеветеше и клеветеше безспир. Комисиите не смогваха да проверят анонимните му доноси. И годините минаваха.

— Глупак беше нашият генерал и туйто — каза мрачно Хипупутама. — Все ме наричаше Носорог, макар всички да знаеха, че аз съм Хипупутам и по документи.

— Какво представлява новият генерал?

— Забележителен човек! — изписка възторжено Канарчето.

— Ще си вземете белята с него — продума ЪХ-000. — Той има грандиозна идея. Мечтае да предаде всички хора. Целият си живот е посветил на това. Имайте предвид, че той е завършил задочно седем института и два факултета в два университета. И вероятно са го назначили генерал заради това, че е предложил плана на новата операция, който се е харесал на Най-Висшето Най-Върховното Главнокомандване. Той отдавна мечтае за някаква невиждана операция, но никого не посвещава в своите кроежи.

— Ще разберем това — каза полковник Егоров.

— Едва ли ще го направите своевременно. Не е като генерал Мишмашен. Според мене, нашият нов шеф е забележителна личност. Може би дори гениална личност. Той е роден подлец и новатор. За него работи армия от учени. Той толкова мрази хората, че от него може да се очаква най-подлата подлост. — ЪХ-000 дълго мълча. — Умът му е опасен. Работоспособността — чудовищна.

— Мда… — с неопределена интонация произнесе полковник Егоров. — Почти всичко е ясно. Е, щом генерал Скрито-Покрито е решил да предаде всички хора, ние пък ще се постараем да ги спасим. Още веднъж ви предлагам сътрудничество с нас. Съгласието, макар на един от вас ще облекчи значително участта на всички ви.

— Ама работа — промърмори мрачно Хипупутама. — Да рискувам кожата си за смекчаване участта на предателя ЪХ-000.

— Трябва час по-скоро да научим плана на операцията „Гроб и мълния“ — отговори полковник Егоров, като наблюдаваше внимателно ЪХ-000. — Става ясно, че новата операция ще причини голямо зло. Нима никой от вас не иска да помогне на хората?

— Какво трябва да се направи? — изпищя жално Канарчето.

— Не сме обучавани за такова нещо — призна си Мяу.

— В шпионското училище не преподават такива работи — добави Канарчето.

— Затова пък сме способни на всякаква подлост — продума мрачно Хипупутама. — Хайде да водим преговори в рамките на подлостта. Ще поставим въпроса така: да се скрои някоя подлост на генерал Скрито-Покрито.

— А къде е гаранцията, че в рамките на подлостта вие няма да предадете и нас? — усмихна се полковник Егоров.

— Такава гаранция не даваме — изпищя Канарчето. — Нашата подлост е безгранична.

— Та вие не сте само шпиони — каза полковник Егоров, — вие сте и хора.

— Господин полковник — примоли се неочаквано Хипупутама. — Не сме деца, а възрастни хора! Какво искате от нас? Та вие прекрасно знаете, че всеки от нас би ви предал с най-голямо удоволствие. Ние просто не можем да не предаваме!

— Специално са ни обучавали на тоя занаят! — изпищя Канарчето.

— И то професори и доценти! — добави гордо Мяу.

Край на четвърта част