Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (39)

Глава №38
Фон Гаден боледува, трепери и взема важно решение

Господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрер Фон Гаден се разболя сериозно. Разболя се изведнъж, когато се върна от генерал Скрито-Покрито. Нали за първи път му се случи не той, Фон Гаден, да измами, а него, Фон Гаден, да измамят. Нали за първи път в живота му не той извърши подлост, а с него постъпиха подло и то по най-подъл начин! Дето има една дума, крадец обра крадеца, пък отгоре му се и оплези!

Фон Гаден се съгласи да бъде висок гост с нисък ръст при генерал Скрито-Покрито, защото мислеше да го изиграе и да му измъкне поне две шпиончета. Фон Гаден се надяваше да изпроси парички, а може би и орден с няколко медала, пък и да продаде своите копойчета.

А какво се получи?

Получи се смъртно задължение!

Беше му неудобно да лежи, защото санитарите от здраво по-здраво го бяха вързали с въжета за кревата. Там е работата, че като си спомнеше за неотдавнашното си посещение в „Гроб и мълния“, той така се тресеше от злоба, че падаше от кревата и дълго, до болка си биеше главата о пода и си нанасяше и други телесни повреди. А вързан се тресеше заедно с кревата, но поне не се натъртваше, а само дето нещо в главата му се разхлопваше и за известно време той ставаше направо като луд.

Сам себе си да шпионира?! Това е чудовищно, отвратително, глупаво! Сам да открадне своята секретна документация — та това е гавра! А неговите копойчета го огорчиха безкрайно. Наистина, боят не е най-важното в тяхната професия, а и шпиончетата бяха много повече — двайсет и осем бройки!

И все пак беше поражение! Значи копойчетата трябва значително да се усъвършенстват. А сега вече генерал Скрито-Покрито ще ги усъвършенства значително, или пак Фон Гаден, но за генерал Скрито-Покрито.

Тук той, тоест, господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрерът така се разтърси от яд, че преобърна кревата и се намери под него.

Трябва да се отбележи, че Фон Гаден, като всеки дребосък, обичаше да бъде заобиколен от огромни предмети и поиска креват с размери на наказателно футболно поле.

Като се видя притиснат от огромния креват, Фон Гаден веднага престана да се тресе и добре направи, иначе щеше съвсем да се сплеска. Сега поне се натъртиха само устните му и носът му се изкриви на една страна, та му беше почти невъзможно да диша. Не можеше и да повика за помощ.

Да знаете, че хора, които обичат да причиняват болка на другите, не могат самите да понасят болка. А как само Фон Гаден се беше гаврил с хората през последната голяма война! Как ги бе преследвал с кучета, тровил с газ, морил от глад и студ, и разстрелвал, и бесил. Особено много бе измъчвал децата, като отлично разбираше, че от добрите деца ще израснат чудесни хора, които ще направят на пух и прах и него, и подобните му. И правеше всичко, за да не пораснат.

Той така ненавиждаше децата, че нямаше дори свои синове и дъщери.

Лежеше, притиснат от кревата, и се чудеше, че още диша, макар да му бе почти невъзможно да диша. Дори и мисли се въртяха в главата му. Какво значение има кому служи? На това командване или на онова? Важното е да е на някакво командване, да е против хората, особено против децата. И ето че ще служи не на началника на Централхабщаба барон Овен, а на началника на „Гроб и мълния“ генерал Скрито-Покрито. Хе-хе!

Внезапно усети, че главичката му постепенно се сплесква и той започва да умира. И докато си губеше съзнанийцето, господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрерът, по прякор Чичо Сѐ-ям, яростно съжали, че без него хората ще живеят в по-голяма безопасност и че той не успя да стори на човечеството най-голямото зло.

За нещастие на човечеството, точно в този момент дойдоха санитарите, освободиха Фон Гаден и почакаха да се свести.

— Бийте ми инжекцията, та да не ме тресе! — изкрещя той, като видя в огледалото сплесканата си главичка, натъртените си устни и изкривения на една страна нос. — Бийте ми инжекция, иначе ще се пребия!

Удариха му четиринайсет инжекции и Фон Гаден се изтегна блажено в огромния креват. Вече не го тресеше, само дето крачката му току потрепваха и ушите му мърдаха ли, мърдаха.

Какво пък, ще служи на генерал Скрито-Покрито. Да предадеш началството си е също много приятно нещо. Пък работата му си остава предишната, парички ще му плащат повече и въпреки всичко ще може да напакости на човечеството.

— Но! Но! — закрещя Фон Гаден. — Ноооо!

Но и генерал Скрито-Покрито може да го предаде! Дето се казва на драго сърце и с голяма наслада! А какво трябва да направиш, та никой да не те предаде? Трябва незабавно, хе-хе, да предадеш оня, който може да те предаде!

От тая прекрасна мисъл на Фон Гаден му стана светло и радостно на душичката. Дори сплесканата му главичка за миг се завъртя от щастие. Приятна слабост се разля по жалкото му телце. И страхът му премина. Не, Фон Гаден няма намерение да умира, а — да предава!

И, като се освободи от страха, който е причина за много предателства, Фон Гаден поиска да яде. На гладен стомах, ако си спомняте, той не можеше да разсъждава. От глад той подписа дори своето смъртно задължение пред генерал Скрито-Покрито. (Ядеше много също и затова, че все още се надяваше да порасне, макар и мъничко.)

Фон Гаден лапаше и мърмореше:

— Ще пре… дам! Ще про… дам! Ще пре… про… дам!

Но в предателството, както и във всяка друга работа не е достатъчно само да желаеш, трябва и да умееш. Фон Гаден знаеше от опит, че мнозина биха дали мило и драго да предадат някого, дори знаеха кого, но не знаеха как.

И той си мислеше: как да препродаде генерал Скрито-Покрито?

В главичката на Фон Гаден възникна бавно малка мисълчица, толкова малка, че той не можеше да я улови. Мисълчицата постепенно расна, расна и след около четири часа запълни цялата му фонгадна главичка. Главичката натежа.

Фон Гаден престана да яде. Сърцето му сладко трепна от нахлулата в него свръхневероятна подлост.

— Пази се… — изсъска шепнешком господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрерът. — Ще те изям, генерал Скрито-Покрито, ще те схрускам!