Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (34)

Глава №33
Велик ден в живота на генерал Скрито-Покрито. Одобряване плана на операцията „Братче-готованче“

Заседателната зала на Най-Висшето Най-Върховното Главнокомандване беше препълнена. Тук бяха събрани само генерали и адмирали и дори стенографките нямаха по-ниско звание от мадам майор.

Маршалите не ходеха на отговорните заседания, за да не сбъркат нещо и да си загубят авторитета. Двамата останали живи фелдмаршали отдавна се преструваха на глухи и само четяха протоколите от заседанията, а след това дълго и многозначително клатеха побелелите си глави.

Най-главният супер генерал предостави думата на началника на шпионската организация „Гроб и мълния“.

В началото генерал Скрито-Покрито говореше спокойно и дори малко мъгляво:

— Всички ние знаем. Всички ние разбираме. Ние имаме отлични войски и такова чудесно оръжие, че не трябва нищо да знаем, не трябва нищо да разбираме, а само да натискаме копчета. Но не е тайна, че и нашите врагове имат не по-лоша войска и оръжие, имат и копчета. И те може да се натискат. Много ни се иска да воюваме, но е много опасно.

Необходимо е да се измисли нов вид война. За това нещо сме се заловили ние, шпионите. И ето защо. Колкото и да се стараем, нашата шпионска работа стигна до задънена улица. Ние допринасяме малко полза. Организацията „Гроб и мълния“ предлага да се почне нова, невиждана досега война. Война без танкове, оръдия, самолети и картечници. Без кораби и подводници. Това ще бъде най-страшната война в историята на човечеството. Това ще бъде огромна война, потресаваща със своята подлост, жестокост, мерзост, вероломство и коварство! — И генерал Скрито-Покрито започна да пие нервно вода направо от каната.

Мадам майорите, обикновено невъзмутими, втренчиха в него очи, държейки високо в ръце своите свръх химикалки.

— В какво се състои работата? В какво се състои работата? — попитаха в един глас четирима генерали и един адмирал. — По-бързо отговаряйте! По-бързо отговаряйте!

Докладчикът не можеше да откъсне уста от каната, още повече че в нея имаше не вода, а коктейл.

— Същността! Смисъла! По-бързо! Същността! Смисъла! По-бързо! — настояваха нетърпеливо вече седем генерали и трима адмирали. — Или същността, или смисъла! Или смисъла, или същността! Иначе ще ти вземем каната!

— Не ми пречете! — извика генерал Скрито-Покрито. — Аз се вълнувам! Ето ви същността! Ето ви смисълът! Децата! Децата! Децата! Чилдрън! Киндер! Анфан! Бамбини! — Гласът му стана дрезгав, от време на време в него се прокрадваха някакви лаещи звуци. — Убиеш войник, а израства неговият син или двама сина, или един син и две дъщери! А ние ще унищожим всички деца и нашите врагове няма да имат бъдеще!

— Мисълта е интересна, но неизпълнима! — изскърца гласът на най-стария генерал и се разнесе из цялата зала. Казваха, че той изобщо не спи, за да не пропусне началото на новата голяма война и от дългогодишно безсъние трудно разбира. — Къде ще се намери такава глупава държава, която да чака спокойно, докато вие претрепете — бум! бум! бум! — всичките деца? И откога детеубийството се счита за война?

— Ние няма да убиваме децата — обясни сурово генерал Скрито-Покрито. — Те ще се унищожат сами. Да! Сами! Ще се унищожат!

Всички членове на Най-Висшето Най-върховното Главнокомандване го зяпаха в устата изумени, а най-старият генерал, кой знае защо, се изкиска, засрами се от кискането и попита много ехидно:

— Те… тези… какви бяха?… Деца… какво? Ще се изяждат едно друго ли? — Той скочи и заскърца с дрезгавия си глас: — Искам истинска война! Не искам да се занимавам с дечурлига! Искам да стрелям! Да убивам! Бум! Бум! Бум! Ура!

— Смисълът на операцията „Братче-готованче“ се заключава в следното! — продължи гръмогласно генерал Скрито-Покрито. — Още щом се появи на божия свят, разберете това, детето не е само дете, но и бъдещ войник или дори генерал, бъдещ работник или дори учен, тоест, бъдещ гражданин на враждебната ни държава. И тъй като за това нещо не се досеща, слава богу, нито едно дете, то дълго време върши щуротии. Именно от това ще се възползваме. Нашата задача е да направим така, че децата на нашите врагове да растат разглезени, мързеливи, капризни, болнави, мръсни. Ние ще успеем да ги накараме да не се учат, да се бият, да се заяждат, да не се мият, да се мотаят без работа, да говорят неприлични думи, да хулиганстват, да пооткрадват, да не уважават възрастните и да обиждат малките. Но главната, основната, кардиналната задача на нашата операция е да направим децата мързеливи, защото мързеливото дете вече е враг на своята държава и наш активен, надежден помощник. И ние, шпионите, казваме: да живее мързеливецът — нашата опора в борбата с човечеството! Слава на двойкаджиите — нашите приятели!

Постепенно, незабележимо, но неминуемо ще накараме децата на нашите врагове да престанат да се учат, да се мият, да си чистят зъбите. Трудно е, разбира се, да си представим кошмарната, страшната, ужасната картина на живота в една държава, където децата растат мързеливи, готованковци, безделници и нехранимайковци! Да се победи такава държава е фасулска работа. Тя сама ще пропадне!

Ние съвместно с голяма група учени и различни специалисти разработихме най-подробен план, насочен към моралното, а после и физическото осакатяване на децата чрез масово измързеляване-оглупяване. Ние вече изпробваме един препарат за масово оглупяване — будалин. Вкаран в кръвта на детето, той гарантира развитието на невероятен мързел, който в отделни случаи води до смърт.

Ние особено разчитаме на помощта на самите деца. Нашите специалисти доказаха научно, че някои деца — процентът им засега не е установен — са мързеливи по природа и трябва само умело и разумно, тактично и редовно да се поддържа в тях естественият им стремеж към готованство.

Най-напред ще изпратим през Северния полюс два десанта свръхгрижовни баби. Те така ще глезят децата, че скоро те, децата, съвсем ще оглупеят от мързел — ще се отучат дори да поемат и смилат храната, ще се отучат да се движат и разговарят. После ще изпратим през Южния полюс специално подготвени агентки — учителки-мъчителки, които ще убият у децата и последните остатъци от желание да се учат.

Няма да изброявам всички най-различни десанти, те са повече от шестдесет.

Повтарям и моля да се запомни: досега нито една шпионска организация в света през цялата история на човечеството не си е поставяла такава грандиозно жестока задача, за каквато се е заловила „Гроб и мълния“.

Моля Най-Висшето Най-Върховното Главнокомандване да утвърди плана на операцията „Братче-готованче“, да ми даде особени пълномощия и да удесетори кредитите. Завърших.

— Аз пък не разбрах! — изскърца гордо гласът на най-стария генерал. — Ще се изяждат ли един друг, или няма? Ако се ядат, то със сол или без?

— Не е изключена и тази възможност — отговори уморено генерал Скрито-Покрито. — Ние просто нямаме представа какво може да се случи, когато децата, всички деца, оглупеят от мързел. Но съвсем очевидно е, че ще се изяждат помежду си, разбира се, без сол. Нали ще ги мързи да солят! Тук ще спомена също, че ние планираме отделни случаи на детско самоизяждане.

— Глупаво, глупаво, глупаво! — изскърца най-старият генерал. — Искам истинска война! Искам да стрелям! Сам! С куршуми! За да убивам! Бум, бум, бум!

— Аз имам един въпрос — каза, като се изправи бавно, най-мрачният генерал, който на времето си, като разбра за края на последната голяма война, се разплака от безсилна злоба и оттогава нито веднъж не се усмихна, дори когато лекарите специално го гъделичкаха. — Не е ли възможно да се комбинират действията на вашите така наречени баби с действията на редовните войски? Вие по враговете — с баби, а ние по враговете — с топове! Аз лично, разбира се, ненавиждам децата. От тях наистина дявол знае какво ще израсне. Но ние, военните, не можем да не воюваме. На нас за това, както е думата, ни плащат. Ние искаме да стреляме! Ние сме длъжни да стреляме! Както правилно отбеляза предишният оратор, ние искаме да убиваме!

— Всички искат да убиват, но да се убива може по различни начини! — чу се силен, радостен глас. Заговори най-веселият генерал, известен с това, че не можеше без смях да гледа филм, в който снаряди или бомби попадаха в къщите на хората. — Хайде да унищожаваме, ако щете деца, ако щете хора, само да не се пукнем от смях! — И той се смя дълго и шумно, като се държеше за корема, смя се докато се измори.

— Аз съм във възторг от плана на операцията „Братче-готованче“ — каза най-младият генерал. Той още ни веднъж не бе воювал, но затова пък беше прочел всички книги за всички войни на всички езици. — Според мене генерал Скрито-Покрито е успял да открие и сполучливо да формулира представата за нашия главен враг — детето. Защото именно от децата, моля обърнете внимание, израстват тъкмо ония хора, които се борят за мир в света, тоест, явяват се наши най-зли врагове. Да стреля, да убива умее, извинете за израза, всеки глупак. А вие вникнете в дълбокия смисъл на операцията „Братче-готованче“! След нейното изпълнение нашите врагове няма да имат ни войници, ни генерали, ни работници, ни учени, нищо освен безделници, мързеливци, готованци и нехранимайковци от двата пола! Това е чудесно! Бих казал, гениално, но не съм уверен, че всички присъстващи знаят значението на тая дума. Аз с цялата си млада душа съм за операцията „Братче-готованче“! На добър й час! Форберст!

От мястото си скочи и подскочи около метър и половина най-злият генерал, знаменит с това, че през последната голяма война беше убил повече свои войници, отколкото войници на противника, и закрещя:

— Глупости, измишльотини, щуротии, безумие, ди-ди-ди-ди-дивотии! — И нищо повече не можа да каже, защото целият се тресеше от злоба, но всички знаеха неговата гледна точка: да стреля в когото и да е, само и само да убива.

Най-добрият генерал поиска думата. Той бе толкова добър, че нито веднъж в живота си не беше ударил ни един войник: за тая работа той си имаше квалифицирани специалисти по биене. Сам нито веднъж не бе стрелял, дори не беше заповядвал да се стреля, той сам бе заповядвал да заповядат да се стреля, а и това вършеше с най-нежен глас.

— Прелестен замисъл — каза той, — съвсем по мой вкус. Наистина, защо да унищожаваме децата? Това е — пфу! — грубо. Жестоко е дори. Антихуманно. И наистина, защо пък сами да не се изядат помежду си? Не е важно със сол ли, без сол ли, с горчица или с пипер. Това е въпрос на вкус. А вкусовете, както се знае, са различни. Чудесна е идеята за детското самоизяждане. Очарователно е хрумването за свръхгрижовни баби. Известно е, че една агентка, превърната в баба, може в отделни случаи да причини такова зло, каквото не е по силите на цял взвод морски пехотинци. И най-важното, всичко е хуманно, изтънчено, дори изящно грациозно. С две ръце, нито една от които ни веднъж в живота си не е ударила нито един войник, гласувам за операцията „Братче-готованче“.

След това стана от мястото си най-глупавият генерал, който и генерал стана, само защото никога нищо не разбираше и затова слушаше всички, изпълняваше всички заповеди, без да разбира смисъла им. Той заговори, като трудно намираше думите:

— Пържени картофи и варен лук с детски травматизъм при рекогносцировка. Мързелът е голям, а димът отива паралелно в мастилницата на атаката откъм левия фланг е изгодна. Не обичам тия, забравих кои, но във вторник без събота морски съединения в кръста. Ура! Аз гласувам без пробив по фронта фрагментарно. Това е.

Стана най-умният генерал. Началството имаше добро мнение за него, защото никога с никого не спореше и никога с никого не се съгласяваше. Никой никога не знаеше, за какво мисли той, и мисли ли изобщо.

Най-умният генерал стана, постоя, като мислеше нещо си за нещо, сви рамене, закани се някому с пръст, усмихна се, намръщи се и седна.

Обсъждаше се още дълго време. Всички вече се измориха, мнозина искаха да си хапнат, а някои вече мечтаеха добре да си поспят.

Адмиралите проточиха обсъждането. Те не говореха чак толкова много, но по моряшки навик след всяка дума се олюляваха по три-четири минути, сякаш под краката си имаха палуба на кораб.

Стенографките мадам майори една след друга припадаха от умора.

— Завършвайте! — чу се командата на най-главният супер генерал. — Дебатите прекра… ти!

Всички въздъхнаха облекчено. Там е работата, че обсъждането беше празна формалност и абсолютно нищо не значеше. Резултатът зависеше само от това, какво ще реши най-главният супер генерал.

— Стани! — чу се нова команда. — Мирр-но! Мъл-чи! Своето мнение забрааааа… ви!

Тишината беше толкова пълна, каквато всъщност трябва и да бъде, когато се решава съдбата на цялото човечество.

Чуваше се само как се тресеше най-злият генерал. Други звукове нямаше.

— Одобрявам и утвърждавам плана на операцията „Братче-готованче“ — каза най-главният супер генерал. — Новото винаги с труд си пробива път дори в шпионската работа. Ние ще изпълним молбите на генерал Скрито-Покрито, с изключение на една. Той моли да удесеторим кредитите, а ние ще ги ушестнайсеторим. Ако операцията се провали, край на цялата организация „Гроб и мълния“ начело с генерал Скрито-Покрито! По местата!

В автомобила генерал Скрито-Покрито успя да поспи, да възвърне напълно силите си и влезе в огромния си кабинет бодър, уверен, страшен, готов за всякакъв труд.

— Поздравявам ви, шефе, за грандиозния успех! — каза офицерът Рахит.

— Мерсидаря — отговори началникът на „Гроб и мълния“. — Заповядвам: утре, в осем нула-нула часа първа проверка на бойната готовност на първия десант на агентките — свръхгрижовни баби!

— Слушам!

— В дванайсет нула-нула часа първа проверка на бойната готовност на отряда, агентки — учителки-мъчителки!

— Слушам!

— В деветнайсет нула-нула часа първа проверка на бойната готовност на първа рота агенти — свадливи пенсионери!

— Слушам!

Край на седма част, най-кратката, но затова пък може би най-важната в романа