Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (14)

Глава №13
Как полковник Скрито-Покрито се гласи да стане генерал, като премахне от пътя си генерал Мишмашен

Полковник Скрито-Покрито се върна в кабинета си и, като че нищо не е било, продължи

да мисли,
        да разсъждава,
да преценява и да пресмята,
        да ПрЕтегЛЯ и да изучАва,
да сравнява
        и да прави изводи…

Той ни най-малко не се обиди от думите на шефа, защото началството има пълно право да говори всичко, което му хрумне в главата, дори ако тая глава на нищо не прилича. Тая глава сега дори не подозира, че нейният собственик е заплашен от грандиозна машинация от страна на главата на полковник Скрито-Покрито, която прилича на диня, футболна топка или глобус. Главата на мързеливия генерал Мишмашен не можеше да съобрази, че ако операцията „Плод-зеленчук“ се провали, и той ще загази! И главата на полковник Скрито-Покрито ще измисли как да стане това.

Когато ги повика Най-Висшето Най-Върховното Главнокомандване, полковник Скрито-Покрито няма да вземе да се разкайва:

— Простете, извинете, виновен съм, няма вече, готов съм да понеса всякакво наказание, аз съм глупак над глупаците, а вие сте умни!

Но ще каже следното:

— Това е моята първа и последна голяма грешка. Моля, дайте ми възможност да поправя вината си. Предлагам на вашето внимание операцията „Братче-готованче“, над която съм работил цял живот.

Най-Висшето Най-Върховното Главнокомандване ще бъде поразено, смаяно, възхитено, обезкуражено, зарадвано от плана на нечуваната и невиждана операция.

Генерал Мишмашен ще спи с отворени очи, а когато се събуди, ще чуе, че го свалят от поста ръководител на „Тигри-видри“, а на негово място назначават генерал Скрито-Покрито.

— За какво? — ще попита генерал Мишмашен по най-глупавия начин.

— В крайна сметка и за това — ще му отговори Най-Висшето Най-Върховното Главнокомандване, — че не може да бъде ръководител на голяма шпионска организация субект, който не си мие зъбите и ръцете и който е изобщо против хигиената.

А генерал Скрито-Покрито, като получи специални пълномощия и огромни средства, веднага ще се залови да подготви операцията „Братче-готованче“, която цял живот зрееше в огромната му, без ни едно косъмче глава.

Но засега всичко това бе още мечта, макар и напълно реална.

На полковник Скрито-Покрито му предстоеше да преживее и направи много неща преди да се издигне до чин генерал. Предстоеше му едва ли не да се пукне от дива злоба.