Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (50)

Глава №49
Старши санитарят Тимофей Игнатиевич прилага метода на физическо въздействие върху организма на офицера Рахит

Поразителната бързина, с която оздравя офицерът Рахит се обяснява с това, че старши санитарят Тимофей Игнатиевич прилагаше тайно от охраната и медицинския персонал метода на физическо въздействие върху задната повърхност на организма.

Той, тоест старшият санитар Тимофей Игнатиевич, вземаше каиша, промъкваше се в стаята и извършваше, както той се изразяваше, профилактична санитарна обработка на пациента.

А пациента, то се знае, го болеше и разбира се, правеше опити да се изскубне, мяташе се, подскачаше, а движенията, особено по-резките, са едно от средствата за борба с мързела.

И така, комплексното използване на обикновения каиш и научните методи даде голям ефект.

От тримата заразени с будалин пръв оздравя лейтенант Василков. Едно прекрасно утро той се събуди, полежа още малко без да се движи, после стана и сам си прошепна:

— Май че бях болен от нещо.

— Мили ми Юрочка! — възкликна развълнувано Моисей Григориевич, като го видя да седи в леглото. — Вие сте първият, когото излекувах от болестта мързел, предизвикана от вкарване в кръвта на препарата будалин!

— А какъв е тоя препарат?

— След време ще разберете.

На другия ден оздравя офицерът Рахит. Това стана така.

Не бива да се забравя, че офицерът Рахит беше мошеник от класа. И щом съзнанието му взе да се възвръща, той веднага започна да хитрува. Много неща вече разбираше, но не се издаваше. Въпреки големия мързел, в главата му все по-настойчиво се промъкваше мисълта за някаква опасност.

Офицерът Рахит много се боеше от старши санитаря Тимофей Игнатиевич и това бе като че ли първата крачка към оздравяването. След всеки сеанс на профилактична обработка на задната повърхност на организма, офицерът Рахит все повече се подобряваше. И веднъж така ритна старши санитаря Тимофей Игнатиевич, че оня тупна на пода в несвяст, а от силното и рязко движение мързелът изскочи без остатък от организма на помощник-началника на „Гроб и мълния“.

Добре че дотича охраната.

И въпреки че методът на лечение прилаган от Тимофей Игнатиевич беше ненаучен, пациентът оздравя, а от тоя ден привърженикът на метода на физическо въздействие върху организма казваше, че е жертва на науката.

Моисей Григориевич веднага се досети как е протекъл курсът на лечение, но въпреки това се радваше. Така че много е възможно старши санитарят Тимофей Игнатиевич да е направил малък принос в науката, макар и по ненаучен път.

Но имаше още един болен, чието лекуване сега за сега не даваше никакви резултати.

Там е бедата, че всеки си има свой мързел. Да предположим, че грипът или ревматизмът (или, да речем, хремата) имат някакви еднакви признаци и изискват приблизително еднакви начини на лечение, то мързелът, повтарям, е за всекиго различен. И към всеки лентяй трябва да се намери, както казват специалистите, индивидуален подход и начин на лекуване. Мързеливото момиче Тамара трябва да се лекува по-другояче, отколкото например мързеливото момче Альоша.

Не ще и дума, след време науката ще постигне успехи в борбата с мързела. Но докато стане това, може да се случат много неприятни събития. Ето, да речем, вие, който държите в ръка тая книжка и я четете, се превърнете, за истински ужас на всички роднини и познати, в готованин! Разбирате ли сега сериозността на положението?

В организма на Толик Прутиков се бяха образували два вида мързел: неговият собствен и друг, който се развиваше под въздействието на будалина. Моисей Григориевич се стараеше да възвърне на момчето вкуса към храната, осъзнатото удоволствие да се движи. По тоя начин, а също и чрез многократно преливане на кръв от дейни и енергични хора, предполагаше, че ще отстрани и двата вида мързел.

Сутрин санитарите с голям труд събуждаха момчето и го обливаха със студен душ.

После го слагаха в специално кресло за хранене, така нареченото яж-кресло. Поставяха ръцете му в специални гривни, под брадичката му прикрепяха уред за дъвчене. Включваха мотора и апаратът заставяше Толик да взема храна, да я слага в устата си и да дъвче. За миг пропускаха през гърлото на момчето ток, предизвикваха кратък спазъм — храната преминаваше.

По тоя начин беше избягнато изкуственото хранене.

След закуска слагаха Толик на специален велосипед или в специална лодка и апаратите караха момчето да върти педалите или да гребе с веслата.

Уви, уви, всичко това не даваше положителни резултати.