Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (13)

Глава №12
Защо генерал Мишмашен е против хигиената

Полковник Скрито-Покрито отдавна бе надушил, че старателно подготвената лично от него операция „Плод-зеленчук“ се проваля.

Още когато ЪХ-000 му съобщи, че бил болен, нещо го загложди под лъжичката. Когато такъв тип го загложди под лъжичката, това означава, че не той е сторил някому голямо зло, а на него някой е сторил голямо зло.

Той не си задаваше въпроса как така най-добрият му агент и сърдечен враг се оказа страхливец и предател? От гледна точка на полковник Скрито-Покрито всеки във всеки момент може да стане страхливец и предател.

Друго нещо безпокоеше началника на Най-Централния Отдел: пълният провал на операцията „Плод-зеленчук“ всъщност означаваше почти пълен провал на цялата организация „Тигри-видри“. Та нали ЪХ-000 знае всичко! А щом знае всичко, то и всичко ще издаде! Следователно, той трябва да бъде ликвидиран час по-скоро. Но как?

Засега полковник Скрито-Покрито не удряше с юмруци по масата, не тропаше с крака по пода, не блъскаше в стената огромната си, без ни едно косъмче глава и нямаше никакво намерение да се пука от яд.

Засега той се занимаваше с обикновената си всекидневна работа, тоест, мислеше,

разсъждаваше,
        преценяваше,
                пресмяташе,
                        претегляше,
изучаваше,
        сравняваше,
                правеше изводи —

готвеше се да осъществи мечтата на живота си.

Главата му се потеше от силното напрежение, затова често я подлагаше под въздушната струя на деветстотин и седем вентилатора и чакаше да се охлади.

Той уважаваше, обичаше и пазеше главата си!

Веднъж генерал Мишмашен го попита:

— Не мога да проумея, какво ми напомня вашата огромна глава — диня, футболна топка или глобус?

Въпросът бе зададен с най-ехиден тон, но полковник Скрито-Покрито отговори не само сериозно, а и с достойнство:

— Всичко зависи от това, кога се сещате за главата ми, шефе. След богат обед тя ви напомня диня. На футболен мач ви напомня топка. А когато си мислите какви мащаби има дейността на „Тигри-видри“, моята глава ви прилича на глобус. Добре че вашата глава, господин генерал, на нищо не прилича.

Не си струваше да си спомня този разговор, но полковник Скрито-Покрито не забравяше нито за миг, че генерал Мишмашен го мрази до смърт, че го гризе люта завист тъкмо заради главата му.

Как така — генерал да завижда на полковник? Как така — началник да завижда на подчинен?

Ей тъй на, случва се.

Нали над всеки началник стои още по-голям началник и затова всеки началник е и подчинен. И началниците, които командваха генерал Мишмашен знаеха, че той има по-малко мозък в главата си, отколкото Скрито-Покрито.

Там е работата, че генерал Мишмашен беше невероятно мързелив, а особено го мързеше да мисли — уморяваше се от най-незначителната мисъл. Страшно обичаше да си седи в мекото генералско кресло и да си дреме, забравил, че е генерал и че има куп генералски грижи.

А помощникът му — офицерът Рахит — казваше на посетителите, че шефът е зает, но не уточняваше с какво именно.

Благодарение на дългогодишните всекидневни тренировки генерал Мишмашен усвои изкуството да спи с отворени очи. Може да се каже, че той не живееше, не ръководеше, не командваше, а здравата си подремваше във вреда на своята скъпа шпионска организация. Но той пък беше голям майстор в сложното изкуство да се събужда в нужния момент.

Генерал Мишмашен ядеше главно каша и кисел, за да не дъвче. Пък и нямаше с какво да дъвче — всичките му зъби отдавна вече бяха изпопадали, тъй като ги бе мил само осем пъти през живота си. Не си сложи изкуствени зъби: и без това го мързеше да дъвче. А за какъв дявол да си слага зъби, щом няма да дъвче с тях?

И, представете си, баща му — старецът Мишмашен, също генерал, но в оставка — често изправяше сина си в ъгъла!

Старецът Мишмашен, щом видеше, че синът му сяда да обядва с немити ръце, веднага командваше:

— В ъгъла, ходом марш! За двайсет и две минути!

И точно след двайсет и две минути се чуваше нова команда:

— Искай прошка, ходом марш!

Генерал Мишмашен се събуждаше и казваше:

— Простете ми, господин татко генерал, няма вече. Тоест, обратното, вече ще си мия ръцете преди ядене.

Само едно не го мързеше — да пише доноси, да се оплаква винаги и навсякъде, на всички и от всичко, да клюкарства, да пуска лъжливи слухове, да клевети. Всички се страхуваха от него.

Всички, освен полковник Скрито-Покрито, който единствен от подчинените знаеше абсолютно всичко за своя началник, дори и това, че в къщи често го изправят в ъгъла, защото е с немити ръце.

Как само мечтаеше генерал Мишмашен да му види сметката на този полковник Скрито-Покрито!

И ето че офицерът Рахит донесе радостната вест:

— Операцията „Плод-зеленчук“, шефе, е застрашена от пълен провал. ЪХ-000 мъти водата. А той няма да я мъти току-тъй.

Генерал Мишмашен се събуди от радост, подремна си от радост, пак от радост се събуди, извика началника на Най-Централния Отдел и го попита коварно:

— Как напредва подготвяната лично от вас операция „Плод-зеленчук“? Нали вашият верен враг, доблестният ЪХ-000, действа великолепно?

Като гледаше генерала право в очите и знаеше, че в същото време той дреме, полковник Скрито-Покрито отговори спокойно:

— Получиха се известни затруднения и естествено някои усложнения, свързани с тях. Мъчим се да ги отстраним. А що се отнася до ЪХ-000… той е винаги в ръцете ни.

Генерал Мишмашен с голям труд долови смисъла на думите, подремна още седем секунди и каза:

— Ще имам пред вид вашето съобщение… Щях да забравя. Както зная от достоверно място, вие си миете зъбите всеки ден, а ръцете — по няколко пъти на ден. Нали?

— Тъй вярно, шефе. Зъбите си мия два пъти на ден — сутрин и преди лягане.

— Разрешете да узная, с каква цел го вършите?

— Хигиена, шефе. Чистотата е здраве. Здраво тяло — здрав дух!

— Духът ви може да е здрав — каза иронично генерал Мишмашен, след като подремна. — Но какъв е умът ви? Нима ставате по-умен от това, че два пъти на ден си миете зъбите, а ръцете — преди всяко ядене? Нима хигиената е направила някого по-умен? — И той заспа прав и с отворени очи.

Полковник Скрито-Покрито позна кога шефът се е събудил и попита:

— А нима нечистоплътността е направила някого по-умен?

— Не, не! — извика генерал Мишмашен така радостно и силно, че сам себе си събуди. — Хигиената няма никакво отношение към ума. И дали преди ядене си миеш ръцете, или не, от това по-умен няма да станеш. На нас ни трябва не здрав дух, а здрав ум. Аз считам, полковник — говореше той вече насън, — че вие губите много време за хигиената и това нездраво увлечение се отразява отрицателно на вашата работа. Нали в това време, когато най-безгрижно си чистите зъбите или, кой знае защо, си миете ръцете, работата ви е в застой. Когато и вие и аз бяхме млади, вие ми се струвахте изключителен човек. Мечтаехте и мечтата ви беше прекрасна — да предадете всички хора! Дори се хвалехте, че при първия удобен случай ще предадете и мен. Е?

— И вас, шефе, ще предам при първия удобен случай. Моля не се безпокойте. Ще му дойде времето.

— Ще видим, ще видим — каза генерал Мишмашен гръмко и пак сам се събуди от това. — Не ми харесва вашето увлечение по хигиената, от която никому не става по-топло. Като старши по звание и възраст ви съветвам: повече работа, по-малко хигиена! Ако операцията „Плод-зеленчук“ се провали, няма да видите генералски пагони. Вървете си.

И генерал Мишмашен задряма прав и с отворени очи.