Лев Давидичев
Горе ръцете! Или враг №1 (24)

Глава №23
Висок гост с нисък ръст

В главния щаб на шпионската организация „Гроб и мълния“ пристигна със специален самолет висок гост. И макар че на ръст бе по-нисък от всички посрещани на секретния аеродрум, гостът се считаше за висок.

Високият гост с нисък ръст бе облечен в черно мундирче, а бяла детска шапчица красеше главата му. Лявото му краче бе обуто в бяло ботушче, а дясното — в черно; на лявата си ръка носеше бяла ръкавичка, а на дясната — черна.

Зад високия гост с нисък ръст крачеха трима здравеняци, абсолютно еднакви, облечени в сиви полувоенни костюми и с черни барети. Светлосините им очи сякаш бяха замръзнали и като че нищо не виждаха.

Когато посрещачите отдадоха военни почести на приближаващия се висок гост с нисък ръст, той вдигна нагоре отначало лявата си ръчичка, изруга, вдигна ръчичката с черната ръкавичка и изкрещя:

— Майл!

Тримата здравеняци повториха съвсем точно неговите движения, също изругаха и креснаха:

— Фиг майл!

— Господа! — каза генерал Скрито-Покрито. — Позволете да ви представя нашия скъп и висок гост. Това е знаменитият господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрер Фон Гаден.

— Майл! — ревна високият гост с нисък ръст.

— Фиг майл! Фиг майл! Фиг майл! — изреваха тримата здравеняци.

— А това са моите любими копойчета, които много скоро ще станат също знаменити — обясни гордо Фон Гаден. — В багажника, марш!

Тримата здравеняци копойчета по съвсем необясним начин се напъхаха мигновено в багажника на автомобила и сами хлопнаха капака.

Няколко думи за високия гост с нисък ръст. От всички шпиони в света той имаше най-малкия ръст и най-дългия чин (оберфобергогердрамхамшнапсфюрер). Но в определени кръгове той бе известен под краткия прякор Чичо Сѐ-ям. Той отдавна вече не шпионираше, а беше най-големият специалист по младоците, тоест по подготовката на агенти от бебешка възраст.

Генерал Скрито-Покрито се интересуваше точно от това.

— Моите копойчета ще бъдат най-добрите диверсанти в света — хвалеше се по пътя Фон Гаден. — Те и сега вече вършат чудеса. Например номер девети може да се заравя в земята като къртица. Номер пети стои седемдесет и две минути под водата без акваланг и без да си покаже носа навън! А номер четиридесет и седми е чудо на чудесата! Стреля безпогрешно с два пистолета едновременно в различни посоки. Храни се само със сурово кучешко месо, затова ни едно куче не го закача. Парашута разтваря, нахалникът му неден, едва на четиринадесет метра от земята. Скача от осмия етаж право на асфалта.

— Господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрер, особено ме интересува вашата работа със сукалчетата. Вие пръв в света започнахте тоя поразяващ научен опит. Как ви дойде на ум наистина великолепната мисъл, че шпионите трябва да се подготвят именно от бебешка възраст.

— Забелязах — енергично отговори Фон Гаден, — че от година на година все по-трудно и по-трудно вербуваме хора за нашата работа. Вземеш на служба уж подходящ подлец, храниш го, обличаш го, плащаш му заплата, учиш го, но не получаваш никаква гаранция, че няма да се уплаши или че няма да те предаде. И затова нашата школа престана да изпълнява плана си. Началникът на Централхабщаба ми заяви право в очите: или плана, или вън! А трябва да отбележим, че и възнаграждението ми намаля. Защото аз работя на парче — за всеки агент. И реших: или да намеря нов, сигурен метод за подготовка на шпиони, или няма да понеса позора и ще си тегля куршума!

— Великолепно решение — възкликна генерал Скрито-Покрито, а поласканият Фон Гаден продължи:

— Освен това рухваше мечтата на моя живот. Та аз нямам намерение да отида на оня свят, хе-хе, с празни ръце. Аз трябва да поднеса на човечеството нещо, хе-хе, мнооого неприятно! И докато размишлявах над новия метод за подготовка на шпиони, аз забелязах колко много лоши деца има наоколо! Срещал съм едни такива почти съвършени мерзавци на десетгодишна възраст! Започнах работа — майн бог — блестящи резултати!

— Целият съм слух — прошепна генерал Скрито-Покрито. — Продължавайте, моля, високи госте! Откъде вземате невръстните деца? Какъв е принципът на подбора?

— За нас това не е проблем. Всеки истински войнолюбец счита за чест да ни даде детето си. Още повече, ние плащаме добре. Принципът на подбора — просто здрави екземпляри.

— А храненето, господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрер?

— И това е много просто. Щом получим сукалчето, веднага му слагаме металически зъби и му даваме месо. Сукалчето ще покрещи, ще покрещи, ще попищи, ще попищи, пък започва да дъвче. Глад град превзема, а дежурният ефрейтор, хе-хе, не е майчица. После следва обикновеният възпитателен процес: насъскване един срещу друг, основите на боя и шпионирането, изучаване на езици. Широко се прилага убеждаване чрез глад, жажда и пердах. До седмата си година, копойчетата живеят на открито, закаляват се, хе-хе.

— Прекланям се пред вашия ум — каза генерал Скрито-Покрито, — каква висока степен на затъпяване!

— Но това не е всичко! — възкликна Фон Гаден, увлечен в самохвалството си. — Най-важното е, че копойчетата може да се управляват по радиото. Всичко е много просто. Когато са на пет-шест месеца правим им трепанация — операция на черепа и им поставяме в мозъка микроскопични пластинки антени.

— Прекланям ниско глава пред вас — произнесе генерал Скрито-Покрито, но дори не се помръдна, а огромната му, без ни едно косъмче глава, подобна на диня, футболна топка или глобус, остана съвършено неподвижна.

Тук му е мястото да кажем, че главичката на Фон Гаден приличаше на пъпешче, на което едва се поместваха, наблъскани и пречещи си едно на друго, кръгли бухалски очи, силно заострен нос, извънредно широка уста и прекалено дълги уши.

Беседата продължи в кабинета, където на огромната маса бяха сервирани безброй неща и наоколо бяха строени петима слуги войници. В ушите им имаше тапи, за да не чуват. Командваше ги офицерът Рахит. И от неговите уши стърчаха тапи, но може да бъдете уверени, че той чуваше всичко до последната думичка!

Генерал Скрито-Покрито ядеше рядко, защото винаги беше зает, но почнеше ли да яде, унищожаваше просто нечовешки количества храна. Подчинените му пуснаха слух, че шефът им има камилско устройство за резервни мазнини, което му позволява дълго време да минава без храна.

А Фон Гаден ядеше при всеки удобен случай и също нечовешки много, тъй като храносмилателният апарат заемаше по-голямата част на малкия му организъм.

— Мога ли да бъда уверен, господин генерал, че каквото кажа, тук ще си остане?

— Не се съмнявайте нито за секунда, драги оберфобергогердрамхамшнапсфюрер! Но най-напред само един въпрос…

— Разбирам, разбирам! — Фон Гаден дълго се смя. — Всичките ми познати се чудят на това. Ботушките и ръкавичките ми са различни по цвят, защото, хе-хе, аз бъркам ляво и дясно. Старост — нерадост. Склероза на почвата на усилена умствена дейност.

— А шапчицата?

— Тя е да не забравям своята главна мисия — работата с децата и борбата с тях.

По време на разговора домакинът и гостът продължаваха да ядат. Офицерът Рахит и петимата слуги войници едва смогваха да сменят празните чинии с пълни.

— Досещате се, разбира се, защо ви поканих — каза генерал Скрито-Покрито и се учуди, когато Фон Гаден моментално изяде цяла гъска. — Вие сте единственият в света мой колега и съмишленик. Ние с вас първи оценихме ролята на децата в развитието на обществото. През последната голяма война вие се прославихте като специалист по масово унищожаване на подрастващото поколение.

— А, да! Да! — с радост или по-скоро с гордост възкликна Фон Гаден и сложи в грамадната си уста цяло пиле, млясна и изплю само едни оглозгани костици. — Мене дори ме съдиха за това, но аз, хе-хе, се измъкнах. Скрих се в едно затънтено място и написах своята, станала по-късно знаменита книга „Днес невинен младенец, утре — твой враг“. В нея доказах, че децата на враговете ни са нашето главно зло, съставих карта на света, в която посочих основните места, където има много деца. Считам, че децата са бъдещето на всяка страна, значи трябва своевременно, хе-хе, да ги пратим по-далечко. Лесно ще победим и най-силния враг, ако предварително се справим с неговите хлапаци и хлапачки!

— Премъдри, премъдри мисли! — похвали го генерал Скрито-Покрито и отбеляза със завист, че високият гост с толкова нисък ръст яде много повече от него. — Аз отдавна следя вашата работа и безкрайно й се възхищавам!

— Имайте предвид, че трябва да побързаме! — Фон Гаден дори престана да дъвче за малко. — Та децата от година на година, макар и по малко, макар не всички, но поумняват. Трябва да побързаме, докато децата на нашите врагове все още вършат дивотии, не учат, не уважават възрастните, капризничат, мързелуват. Разбира се, ако се случи такова мило чудо като нова голяма война, моите копойчета на бърза ръка ще се справят с каквото и да е количество деца. Моите копойчета пей дават да унищожават деца.

Масата се изпразни.

— Желаете ли да си починете, господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрер? От пътя…

— С удоволствие. Заповядайте да дадат на моя номер четирийсет и седми…

— Не се безпокойте. Той вече изяде две кучета.

Като изпрати високия гост с нисък ръст да си почива, генерал Скрито-Покрито изпи седемнадесет бутилки минерална вода и се отдаде на размисъл.

Да, както и предполагаше, Фон Гаден мислеше по принцип правилно, макар и доста ограничено. Той се бе досетил кой е главният враг — децата. Но предлага остарели методи — да се убива, убива, убива…

Това е загубена работа.

Едва ли ще може да се разпали обикновена голяма война. Затова „Гроб и мълния“ замисли нещо къде по-оригинално, коварно и резултатно…

Да беше изобретил по-рано копойчетата, цена нямаше да имат. За съжаление тях ги бива сега само за черна работа. Те не са нищо друго освен глупаци, управлявани по радиото. Но глупакът си е глупак, както и да го управляваш.

Виж, шпиончетата са друго нещо. Мозъчетата им, макар и малки, но са си техни. Да изпитаме шпиончетата в бой с копойчетата. Да видим: кой — кого?

А най-важният въпрос е, какво да се прави с Фон Гаден? Старецът вече бърка ляво с дясно. Всеки момент може да го пенсионират и тогава някакъв си барон Овен от Централхабщаба ще пусне в действие копойчетата, ще изплаши целия свят и ще провали операцията „Братче-готованче“! Още повече, генерал Скрито-Покрито не иска да има съперник в работата с децата и в работата по тяхното унищожение.

Той желаеше сам-самичък да действа против всички хора!

Ето това е мечтата на неговия живот!

Но генерал Скрито-Покрито някак си не вземаше предвид, че оберфобергогердрамхамшнапсфюрер Фон Гаден също мечтаеше да причини на човечеството огромна злина. И че обект на неговите кроежи са също децата.

И може би най-опасното в цялата тая история беше, че нито генерал Скрито-Покрито, нито Фон Гаден, никога, при никакви обстоятелства, не можеха да изменят на мечтата си.

Това бяха закоравели, опитни, упорити, убедени врагове на децата. Те бяха най-големите специалисти в света по борба с децата.

Яви се офицерът Рахит и доложи:

— Шефе, Мравка съобщи, че са пристигнали благополучно на определеното място.

— Има ли подробности?

— Надявам се да ги получа в най-скоро време.

— Господин Рахит — каза генерал Скрито-Покрито, — аз, разбира се, знам, че ни една твоя дума няма да бъде вярна, но ти напомням: ако посмееш да ме измамиш…

— Не се безпокойте, шефе. Не съм такъв глупак.

— Тогава — марш!

Генерал Скрито-Покрито нежно погали огромната си глава. Тя непременно ще измисли какво да се прави с господин оберфобергогердрамхамшнапсфюрера! Щом бърка лявото и дясното, ще сбърка и още нещо! А копойчетата му, хе-хе, ще му отнемем!