Брет Батълс
Чистачът (43)

42.

Взеха такси до „Доринт“. Раната на Куин отново започна да пари. Той се зачуди дали не се е инфектирала, но знаеше, че в момента не може да направи нищо.

— Някой ден ще му видя сметката — каза тихичко Орландо, за да я чуе само той.

Куин само кимна. Нямаше нужда да му казва за кого говори. Беше го видял в очите й, когато Тъкър си тръгна безразличен и арогантен както винаги.

Когато стигнаха хотела, Куин влезе пръв и внимателно огледа фоайето да не би Дъри да е там. Докато крачеше към рецепцията, една от младите жени зад нея му се усмихна в знак, че го е познала.

— О, господин Браг. Не знаех, че ще се върнете. Почакайте да проверя резервацията ви.

— Не, благодаря — отговори Куин. — Отседнал съм другаде.

— Добре — каза тя и го погледна въпросително.

— Всъщност търся един от вашите гости. Възрастен мъж. С него има малко момченце. Даде ми една книга и искам да му я върна, преди да замина.

— Американец — каза тя. Това не беше въпрос, а потвърждение на нещо, което вече знаеше.

— Така мисля.

— Значи е господин Куин — каза тя.

Куин я погледна.

— Моля?

— Господин Куин — повтори жената. — Със сина си Гарет.

Тоя мръсник Дъри беше задигнал името му! Без съмнение му е било забавно. Но същевременно беше и умно. От всички имена на света това беше последното, под което Куин би се сетил да го търси.

— Да. Правилно. Знаете ли къде мога да го открия?

Тя погледна екрана на компютъра, който стоеше на бюрото пред нея, и набра нещо на клавиатурата.

— Според информацията ни днес си заминава.

— Тръгна ли си вече?

— Не. Но след петнадесет минути ще дойде кола да го вземе.

— Чудесно. Ще го почакам при асансьорите.

Куин й благодари, после намери Орландо, която се бе спотаила в една от нишите до асансьорите. Каза й какво е научил, след това намери вътрешен телефон и на немски помоли телефонистката да го свърже с чистачките. Оттам нататък вече беше лесно. Престори се на объркан доставчик от обслужването по стаите и след секунди научи номера на стаята на Дъри.

— Аз ще се кача — каза Куин. — Ти остани да го чакаш тук, в случай че вече слиза и го изпусна.

— Шегуваш се — изсумтя Орландо.

— Пет минути. Ако не се върна дотогава, качи се и ти.

— Не — възрази тя. — Ти ще чакаш тук, а аз ще се кача.

— Това е глупаво и ти го знаеш — каза той. Почти можеше да усети яростта, която се излъчваше от цялото й същество. — Когато се качиш горе, няма да си способна да мислиш трезво. Дай ми минута да заема позиция и после звънни в хотела и поискай да те свържат със стаята му.

След кратка пауза тя се съгласи и каза:

— Върви. Губим време.

 

 

Апартаментът на Дъри беше един етаж над този, в който беше отседнал Куин. Тук имаше по-малко врати, което означаваше, че апартаментите са по-големи и вероятно са с по две спални.

Откри апартамента на Дъри недалеч от асансьора и се ослуша пред вратата. Единственият звук, който се чуваше, беше от работещ телевизор.

Вратите в „Доринт“ се заключваха автоматично, така че той дори не я опита. Вместо това извади пистолета и се прицели в ключалката. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои.

Точно когато издиша, вътре звънна телефон. Куин държеше здраво пистолета в очакване на точния момент.

Телефонът звънна втори път, после трети.

„Може би вече са тръгнали“, помисли Куин.

Четвърто позвъняване и пак нищо. Никой не вдигна.

Куин отпусна пистолета. Телефонът започна да звъни отново. Никой не вдигаше.

Да разбие вратата и да провери дали са още вътре? Или да слезе долу?

Но решението беше взето вместо него.

Вратата внезапно се отвори рязко и докрай. Куин реагира бързо — отстъпи назад и вдигна пистолета.

Дъри стоеше на прага. Носеше Гарет. С лявата си ръка притискаше момчето към гърдите си. В дясната държеше нож, опрян леко в гърба на Гарет. Куин видя и пистолет, напъхан под колана му.

— Голям глупак си, Джони — каза Дъри.

— Гарет, добре ли си? — попита Куин, без да му обръща внимание.

Момчето погледна през рамо към него. Беше се ококорило от ужас, но се притискаше здраво в Дъри. После зарови глава в рамото му.

— Добре е — отговори Дъри вместо момчето. — Защо да не е добре?

— Защото повечето татковци не използват синовете си за щитове.

— Уха — подигравателно отговори Дъри, — това беше добро попадение. А сега се махни от пътя ми.

— Не мога да те пусна.

Дъри се изсмя.

— Единственият начин да ме спреш, е да убиеш момчето. Нали разбираш, ако този нож се забие в него, твоята ръка ще е тази, която го държи. Наистина ли искаш да направиш това? Мислиш ли, че някога ще ти го прости?

— Пусни го — каза Куин. — Нали не искаш да пострада.

— Какво ще направиш? Ще ме арестуваш ли?

— Ще се погрижа да се отървеш.

— Боже мили, не се дръж като аматьор.

При асансьорите се забеляза движение. Беше Орландо.

— Гарет? — провикна се тя.

— Мамо?

Гарет рязко извърна глава. Орландо затича към тях.

— Здрасти, маце — каза Дъри и се обърна само толкова, колкото тя да види ножа.

Орландо спря като ударена от гръм.

Куин знаеше, че се бе надявала той да е сбъркал, но сега доказателството беше пред нея. Дъри, нейната отдавна мъртва любов. Жив.

Тя залитна, направи няколко предпазливи крачки към тях, протегна ръка и се подпря на стената, за да не падне.

— Добре изглеждаш — отбеляза Дъри. — Може би е заради детето.

— Моля те, Ди — промълви тя. — Пусни го.

— Ди? — Дъри се смръщи. — Да не би да се опитваш да ме разнежиш?

— Мамо! — възкликна Гарет, но не с вълнение, а почти като обвинение.

— Спомни си какво ти казах — обърна се Дъри към момчето.

То изгледа майка си колебливо, после пак се притисна в Дъри.

— Какво си му казал? — попита Орландо.

— Мисля, че това е нещо между него и мен.

— Какво му каза? — попита тя отново, но по-високо.

— По-тихо — засмя се Дъри. — Ще обезпокоиш другите гости. Нали не искаш този нож случайно да се плъзне?

— Всичко това не е нужно — намеси се Куин. — Играта свърши. Взехме кашоните от хотела. Онези, които сте докарали с Тъкър. Просто го пусни.

Лицето на Дъри стана сурово.

— Ти си идиот! Току-що съсипа чек за десет милиона. По дяволите!

— Всичко свърши — сухо каза Куин.

Дъри си пое яростно дъх и изръмжа:

— Не. Нищо не е свършило.

— Няма защо някой да пострада — настоя Куин.

— Не те чух — презрително изсумтя Дъри.

— Всички имаме нужда от отпускане. Няма защо някой да пострада.

— Не аз започнах това — отговори Дъри. — Ти го направи.

Очите му се преместиха от Куин към Орландо.

— За какво говориш? — попита тя.

Дъри изсумтя, после поклати глава и каза:

— Сега тръгваме.

Направи крачка към асансьора, но Куин се изпречи пред него.

— Извади си главата от задника и се дръпни да мина — изсъска Дъри.

— Куин — обади се Орландо.

Той я погледна и тя кимна. Куин неохотно отстъпи встрани.

Дъри се усмихна.

— Благодаря, Джони.

И понесе Гарет по коридора. Куин и Орландо го следваха към асансьорите. Виждаха очите на Гарет над рамото на Дъри. Бяха влажни, изпълнени със страх и несигурност.

Дъри спря на площадката пред затворените врати на асансьора и каза:

— Я някой от вас да натисне бутона, че ръцете ми са заети.

Нито Куин, нито Орландо помръднаха.

— Може би ти ще ми помогнеш — обърна се той към Гарет и се наведе напред, по-близо до таблото. — Натисни долния бутон.

Гарет протегна ръка и натисна бутона за надолу.

След по-малко от минута дойде празен асансьор. Дъри влезе заднишком и каза:

— Ние ще вземем този. — Премести ножа малко по-нагоре, после погледна Куин с пакостлива усмивка. — Джони, може би ще се присъединиш към нас? Ако дойдеш с мен, може и да пусна момчето.

Куин и Орландо едновременно направиха крачка към асансьора, но Дъри поклати глава.

— Само Джони, маце. — И кимна към пистолета в ръката на Куин. — Защо не оставиш това тук?

Куин подаде пистолета на Орландо.

— Носиш ли нещо друго? — попита Дъри.

— Не.

— Добре. — Той му махна да влезе.

Куин прекрачи в асансьора и хвърли поглед към Орландо. Същият страх и ужас, които беше видял в очите на Гарет, изпълваха и нейните. Само че имаше и още нещо. Омраза, безсилие и ярост.

Вратата се затвори и Орландо изчезна.

Дъри веднага пусна Гарет на пода. Но вместо да натисне бутона на конзолата, остави асансьора да стои на място неподвижен. Извади пистолета, щракна ножа и го прибра в джоба си.

— Ти ми създаде големи неприятности — каза с изненадващо лековат, почти игрив тон. — Отначало не бях сигурен дали да се гордея, или да се ядосвам. Но като се имат предвид парите, от които ме лиши, мисля, че ядът е по-добрият избор.

Куин го гледаше, без да продума.

— Но аз ще ти дам възможност, Джони, момчето ми. Възможност да оправиш нещата и да си платиш за предателството. Това е само една малка жертва за моите работодатели. Твоята глава в кашон ще е достатъчна. Не се тревожи, лично ще те убия. Няма да има повече провали. Дори ще ти обещая нещо. Когато свърша, ще пусна Гарет при майка му.

— Но мама е прекалено заета — обади се Гарет.

— Ти мълчи. Това е разговор между големи.

Гарет бавно кимна, после се облегна на крака на Дъри.

— Какво му каза?

— Казах му, че майка му няма време да се грижи за него и затова сега е при мен.

— Мръсник — тихичко каза Куин.

— По-добре отрано да научи какво е предателство. По дяволите, аз вече съм по-добър баща за него, отколкото си бил ти някога.

Тази забележка спря Куин. Той погледна въпросително своя учител, но той само се изсмя.

— Видях те да умираш — каза Куин.

— Видял си това, което си искал да видиш.

— Видях как те улучват куршумите.

— Чу пистолетна стрелба срещу купчина кашони. Онова, което видя, бяха няколко потрепвания от моя страна и съдържанието на пликче с кръв. Това е. Не провери раните ми. Ортега не ти даде достатъчно време, преди да те повали в безсъзнание.

Ортега, третият член на екипа им. Разбира се, че и той е бил замесен.

— Но аз ти проверих пулса. Нямаше.

— Стига, Джони. Има достатъчно лекарства, които могат да спрат сърцето. В моя случай по ме притесняваше как ще го накарам отново да заработи. Слава богу, Ортега беше наблизо с инжекция адреналин.

Куин знаеше, че бяха стояли достатъчно дълго, без да поемат нанякъде, и че асансьорът вероятно е изтрил първоначалната команда от паметта си и вече може да поеме нагоре или надолу.

Той се протегна рязко и натисна бутона за етажа над тях. Асансьорът бавно пое нагоре.

— Чудесно — коментира Дъри. — Но това няма да промени нищо.

Гарет се обърна към баща си и зарови лице в крачола му. На Куин му се стори, че чува хълцане, но не беше сигурен.

— Каза, че съм те предал. Защо мислиш така? — попита той, без да обръща внимание на казаното от бившия му учител.

— Не се ебавай с мен.

— Не ме обвинявай в нещо, което не съм направил — каза Куин. После изведнъж му светна. — Заради Орландо е, нали? Мислиш, че между нас има нещо? Никога нищо не е имало между нас.

— В началото бях сляп — изсумтя Дъри. — Доколкото знам, вие сте продължавали с години. Накрая град Мексико ви издаде.

— Това беше просто работа — възкликна Куин. — Нищо не е станало. Орландо не те е излъгала.

Дъри се изсмя.

— О, престорих се, че й вярвам, но не съм глупак, Джони. Вие двамата сами в една стая и нищо не се било случило? Да бе. Не получаваш нещо като това — той потупа момчето по гърба — от спане на земята.

Асансьорът забави ход, спря и вратите се отвориха.

— Я почакай! — каза Куин. — Значи си мислиш, че Гарет е мой син?

— Разбира се, че е твой син. Това получаваш, когато чукаш моето момиче.

Куин направо не можеше да повярва на ушите си.

— Гарет е твой син. Никога не съм докосвал Орландо. Не и в този смисъл.

— Дори не се опитвай да ми пробутваш тези глупости. Това не ти е шибаната гимназия, Джони, и аз не съм някой тъп идиот.

Вратите на асансьора започнаха отново да се затварят. Куин протегна ръка, за да ги спре, после премести ключето на „стоп“, бързо застана между двете врати с лице към Дъри и попита:

— Какво ще спечелиш с това?

— Време да поговорим.

Сега Гарет вече открито плачеше.

— Млъквай — озъби му се Дъри, но момчето само започна да плаче по-силно.

— Кажи на детето си да престане — изръмжа Дъри.

— Гарет — нежно каза Куин, — всичко ще бъде наред. Разбра ли?

Момчето не каза нищо, но след малко плачът му се превърна в тихичко хълцане.

— Между мен и Орландо никога не е имало нищо. Нищо. Дори не я бях виждал четири години.

— Разбираш ли сега какво исках да кажа с лош баща?

Очите на Куин се присвиха.

— Ако имах син, никога не бих му причинил това.

— Нямаше друг избор. Вероятно си си помислил, че като ме няма, Орландо ще е изцяло твоя. Но сбърка, нали? Щом умрях, тя не можеше повече да бъде с теб. Вероятно си е тръгнала, без дори да ти каже къде отива. Нали така? — Дъри се изсмя. — Трябва да знаеш как мисли жената. Мисля, че това е още нещо, в което съм по-добър от теб.

Куин се беше вторачил в учителя си. Искаше му се да изкрещи: „Грешиш!“, но не можеше да отвори уста.

— Джони, искаш ли да знаеш истината? Изобщо не ми пука какво си правил с нея — продължи Дъри. — По дяволите, та ти ми направи услуга, като ми помогна да разбера каква е всъщност. Ще ти кажа кое ме уби. Ти. — Дъри направи пауза. — Всичко направих за теб. Дадох ти всичко, от което имаше нужда. Обучение, опит, контакти. Но не беше достатъчно, нали? Не можеше просто да си ореш твоята бразда. Искаше и моя дял от работата.

— Не знаеш какво говориш. Никога не съм искал нещо повече от това, което си бил готов да ми дадеш.

— Говореше зад гърба ми. Направи така, че да бъда обвиняван за маловажни неща, които могат да се случат на всекиго. Накрая вече не получавах задачите, които обикновено ми възлагаха. Офисът престана да се обажда. Обаче къде отиде тяхната работа?

„Това не може да е истина“, помисли Куин. Самозаблудата на Дъри беше толкова сложна, толкова пълна. Не знаеше как да се бори срещу нея.

— Ти — продължи Дъри, — всичко получи ти. Точно както го беше планирал. Но и това не ти беше достатъчно. Ако бях жив, винаги съществуваше възможността да ти създам проблеми.

— Не — каза Куин.

— Затова накара Офиса да ти помогне. Питър щеше да е много щастлив да ме види пукнал.

— Не — повтори Куин. — Нищо от това не е вярно.

Дъри се усмихна.

— Зная, че задачката в Сан Франциско беше капан. Там щеше да се отървеш от мен, нали? Но аз те изненадах. Умрях малко преди да успееш да щракнеш тъпия си капан.

— Ти извърташ всичко — въздъхна Куин. — Не е имало план. Никой не е искал да те убива. Питър дори не искаше да участваш.

— Никога не го забравих. Няма начин да забравиш подобна измама. Разбира се, трябваше да се крия няколко години. След това си запробивах път отново, бавно планирах и чаках съвършената възможност. И когато времето дойде, бях готов.

— Биотероризъм? Затова ли си чакал?

— Майната му. Можеше да е и кражбата на камион тоалетна хартия, ако зависеше от мен. Просто ми беше нужно някои неща да се подредят.

— Офисът. Аз. — Куин направи пауза. — Орландо.

— Да, точно тая кучка беше проблемът. Прекарах първите си две години след Сан Франциско сам. Никакви контакти с някой от занаята. Имам предвид точно това. Никакви. Трябваше да направя така, че всички да повярват, че съм убит. Когато се появих отново, нея я нямаше. Едва не изпратих още начаса хора да я търсят, но се отказах. Имах по-големи планове. Не можех да рискувам по случайност да разбере. Така че трябваше да чакам и да използвам… по-малко открити методи. Можеш да разбереш това, нали?

Още една от максимите на Дъри: никога не се показвай, освен ако няма друга възможност.

— Отне ми доста време, но най-накрая успях да я намеря чак в Хо Ши Мин — похвали се Дъри.

— Чрез Тъкър ли?

Чу се смях.

— Не, всъщност чрез Пайпър — отговори Дъри самодоволно. — Не знаеше, че работи за мен. Сигурен съм, че ако знаеше, нямаше да е толкова услужлив. Изпратих Лио с него, за да ми бъде очи и уши. Но дори и тогава не можаха да я намерят. Не и без да вдигнат много шум. Със сигурност можеха да я подплашат да излезе на открито, но тогава щеше да разбере и пак да изчезне. Аз винаги знам по-добър начин.

Куин беше зяпнал своя ментор. Предполагаше какво се готви да каже, но не искаше да го чува.

— Макар и да се държеше настрана — продължи Дъри, — не се съмнявах, че ще знаеш къде да я намериш. Зная как мислиш. Помниш го, нали? Не би могъл да действаш, без да знаеш къде е. Нямах никакви съмнения, че ако те притисна малко, ще хукнеш право при нея. — Отново настъпи мълчание. — А що се отнася до теб, Джони, знаех точно къде си. Винаги съм те следил.

Куин усещаше как у него се надига ярост, но я потисна.

— Значи си наел Гибсън и ми отправи една по-специална молба.

Дъри се усмихна одобрително.

— Неговата работа беше да те подтикне да напуснеш Лос Анджелис. Когато пристигна във Виетнам, дойде редът на Лио. Всичко, което трябваше да направи, бе да те следи. Горкият Пайпър още не знае, че сме я намерили.

Асансьорът иззвъня, нещастен, че вратата му е толкова дълго отворена. Гарет хълцаше дълбоко, все едно се задушаваше.

— Време е за взимане на решение — каза Дъри. — Ще оправиш ли това? Или Гарет ще остане при мен?

Внезапно Куин усети, че вляво от асансьора има някой. Без да покаже по никакъв начин, че е почувствал нещо, той постави ръка на стената до отворената врата на асансьора, сякаш има нужда от допълнителна опора.

— Ще пуснеш Гарет още сега и ще сляза долу с теб — каза Куин. Нещо метално се докосна до ръката му.

Дъри пак се изсмя.

— Мисля, че ще го задържим още малко.

Куин вдигна пръсти и позволи на металното нещо да се плъзне под тях.

— Това е сделката.

Дъри вдигна пистолета и го насочи към главата на Куин.

— Влизай в асансьора. Чу каква е сделката.

Куин остана за миг неподвижен, после влезе в асансьора, но държеше ръката си така, че Дъри да не я вижда. Гарет все още стоеше притиснат в баща си и с гръб към Куин.

Щом Дъри се наведе напред, за да освободи ключето на „стопа“ и да натисне бутона за партера, дясната ръка на Куин се стрелна и сграбчи рамото на Гарет. Момчето изпищя, когато Куин първо го дръпна встрани от Дъри и после буквално го изхвърли през все още отворената врата в коридора.

Дъри се обърна светкавично, но Куин вече се беше хвърлил върху бившия си учител. Блъсна го в стената. Зад тях вратата на асансьора се затвори и кабината бързо потегли надолу.

Дъри отхвърли Куин назад с коляно, после понечи да вдигне пистолета. Но Куин вече беше насочил своя срещу него.

— Недей! — предупреди го той.

Но въпреки това Дъри вдигна пистолета. Куин го изрита точно в мига, когато дръпна спусъка. Куршумът прелетя безопасно над главата на Куин и се заби в стената на асансьора.

— Не искам да те застрелям — викна Куин.

Дъри стреля пак, но Куин отново успя да ритне ръката му.

— По дяволите, Дъри, престани!

Бившият му ментор отново се прицели в него. Този път Куин беше в неизгодна позиция и нямаше да може да изрита пистолета му навреме.

Нямаше друг избор.

Изкрещя отчаяно и дръпна спусъка. За разлика от пистолета на Дъри, този на полицая нямаше заглушител. Трясъкът изпълни асансьора за миг и го оглуши.

Нямаше нужда да стреля втори път.