Майкъл Ридпат
Последна сделка (33)

33.

В заседателната зала се бяха събрали всички: Гил, Арт, Даян, Рави и Даниел от „Ревиър“, Иневър и Джери Питърсън от „Био-уан“. По мое настояване Гарднър Филипс бе привикал всички в офиса на кантората си рано в понеделник сутринта. Присъстваше и той самият естествено, при това заедно с колежка — много делово изглеждаща жена с химикалка и жълт бележник на масата пред нея.

Той стана и се здрависа с нас официално. Показа с жест, че можем да заемем местата си, и сам се настани вдясно от мен. Не го познавах много добре, но по някаква причина му вярвах безрезервно. В този момент имах нужда от отличен адвокат и бях благодарен на Гил, че ме бе свързал точно с него.

— Благодаря ви, че се отзовахте, дами и господа. Мисля, всички познавате моите клиенти Саймън Ейот и съпругата му Лиза Кук. Те разполагат с информация за „Био-уан“, която искат да споделят с вас. Саймън…

Усмихнах се на събралата се група. Даян ми кимна и отговори на усмивката ми; Рави изглеждаше или се правеше на разсеян; Даниел беше като хипнотизиран. Останалите само мрачно ме изгледаха. Гил не отместваше погледа си от мен и челото му беше набръчкано. Иневър едва сдържаше гнева си. Като цяло не разполагах с най-доброжелателно настроената аудитория.

— Имам лоши новини — започнах аз. — Лиза и аз се натъкнахме на доказателства, че препаратът „Неуроксил-5“ на „Био-уан“ е опасен за човешкия живот.

Всички се размърдаха неспокойно.

— Докажете го — поиска Иневър.

— Ще го направим — обещах аз. После им разказах цялата история: за безпокойствата на Лиза относно неуроксила, за записаното от телефонния ми секретар обаждане на Джон преди да бъде убит, за собствените ми разследвания из клиниките, включени в програмата. После казах, че Лиза е успяла да се добере до по-пълни данни и те са потвърдили първоначалните й предположения.

Иневър не пропусна момента да контраатакува:

— Какви данни?

— Не искам да навлизам в подробности — отсече Лиза. Гарднър Филипс изрично ни бе предупредил да не навлизаме в подробности как сме получили информацията. — Но мога да ви уверя, че те не оставят място за друго заключение.

— Това е абсурдно! — презрително изсумтя Иневър. — Вашите „заключения“ остават неподкрепени от факти. Следователно не са валидни за никого. Нека не си губим времето повече и да се захващаме всеки с работата си.

— Нима наистина не ви интересува увеличеният брой случаи на инсулт сред пациентите, вземали „Неуроксил-5“ по-дълго от шест месеца? — попита го Лиза.

— Не разбирам за какво говорите — студено отвърна Иневър.

— Отричате ли, че сте се опитали да убеждавате лекари да рекласифицират пациенти с инсулт като неподходящи да участват в програмата за изпитания на фаза три?

— Естествено. С изключение на случаите, когато това се е налагало. Много е лесно да се сбъркат мини инсултите с алцхаймер.

— А какво ще кажете за доктор Катаро? Признавате ли, че е бил загрижен? Известно ли ви е, че при аутопсията на двама негови пациенти, починали от инсулт, се е оказало, че са били болни от алцхаймер?

— Напълно е възможно. Но това са възрастни хора. Двама починали от инсулт — за статистиката това е напълно допустимо отклонение от нормата. Катаро само създаваше проблеми.

— И стана много удобно като загина при катастрофа, нали?

— Може и така да се каже — промърмори Иневър. После видя повдигнатите вежди около масата и побърза да уточни: — Вижте, излишно е да казвам, че съжалявам за смъртта му. Но той беше глупак и това е неоспоримо.

Непримиримостта на Иневър определено настройваше събралите се срещу него. Но досега този човек не бе признал нищо полезно за нас.

— Ще предоставите ли данните си за анализ от независими консултанти? — направо го попитах аз.

— Това е изключено — заяви той. — Става дума за информация с изключително значение за търговската страна на лекарството, която при това е с поверителен характер. Но Комисията по контрол над храните и лекарствените препарати естествено ще получи доклада за наблюдаваните отрицателни ефекти.

— Само че в извадка, състояща се предимно от възрастни хора, високият процент случаи на инсулт няма да удари експертите им между очите, нали? — язвително подметна Лиза. — Докато не анализират пълния комплект данни в края на изпитанията.

Иневър я изгледа гневно.

В този момент Гил проговори за пръв път:

— Откъде разполагаш с тези данни, Лиза?

— Не мога да кажа — отговори тя.

— Фалшификация! — възмутено извика Иневър.

Гил ни погледна.

— Предполагам осъзнавате колко сериозни са обвиненията, които отправяте. Ако се окажат истина, „Неуроксил-5“ ще бъде изтеглен от мрежата. Цената на „Био-уан“ ще се срине до нулата. Резултатът ще бъде катастрофален за всички ни.

— Знам — отговорих аз. — Бих желал „Био-уан“ да се бе оказала по-успешна инвестиция. Но не стана така. Сега е важно да осъзнаем, че колкото по-бързо приемем фактите каквито са, толкова по-добре ще бъде за нас.

Джери Питърсън ме бе наблюдавал внимателно, явно неспособен да реши за себе си лъжа ли, или казвам истината.

— Томас, не можем ли да анализираме данните от фаза три при нас? — попита той направо.

Иневър поклати упорито глава.

— Това би означавало да снемем анонимността от проведените досега клинични изпитания. Само че процедурата е под федерален контрол. Дори ако можехме да заобиколим по някакъв начин това ограничение, подобно решение ще доведе до драстично отместване в бъдещето на края на фаза три. Да не забравяме, че „Вернер Уилсън“ чака резултат в края на март.

Джери Питърсън не беше забравил. Затова си замълча.

— Всеки ден продължаване на тези изпитания носи опасността да умрат нови невинни пациенти — напомних аз. — Не можете да се скриете от този факт.

— Глупости — измърмори Иневър.

— Ти си един шибан кучи син, Ейот. — Това естествено беше Арт. Беше на ръба да избухне. Беше трезв, но бесен. — Ти винаги си бил настроен срещу „Био-уан“, това е истината — също като Франк. Обикновена завист, нищо повече. Но това е адски тъпа причина да унищожаваме най-добрата инвестиция на нашата компания.

— По-спокойно, Арт — намеси се Гил. — От онова, което чух, следва, че има вероятност да умрат невинни хора, ако не прекъснем изпитанията сега, докато не бъде извършен анализ на междинните резултати от независими експерти. Не можем да рискуваме чужд човешки живот…

— Няма никакви доказателства! — прекъсна го Иневър. — Приемаме на вяра онова, което ни казват тези хора. — Той обвинително посочи Лиза. — Уволних я и сега тя си отмъщава.

Гил ме погледна косо и продължи:

— Познавам Саймън от дълги години, доктор Иневър. А Лиза е дъщеря на мой добър приятел. Допускам, че може би преувеличават донякъде, но разбирам, че в думите им може да има и истина. Точно в момента не можем да кажем кое от двете е вярно. Затова предлагам доктор Иневър да предостави цялата информация, с която разполага, на Рави и той да я анализира. Ако се установи, че заключенията на Саймън и Лиза са правилни, прекратяваме изпитанията. И като казвам „цялата“, имам предвид наистина цялата информация, доктор Иневър.

— Това е абсурдно — протестира Иневър.

— Избирайте: или се подчинявате, или спираме изпитанията веднага. — Около масата се възцари тишина, докато всички осмисляха важността на току-що взетото решение. — Рави? — погледна го въпросително Гил.

— Не знам със сигурност дали ще мога да стигна до определен извод, докато не видя с каква информация ще разполагам. Но съм съгласен, че безопасността на хората има върховен приоритет — отговори той. — Ако се съди по думите на Саймън и Лиза, има основания за реални съмнения. Трябва незабавно да предприемем нещо.

— Даян, съгласна ли си?

Тя кимна.

Гил пое дълбоко дъх и попита:

— Арт?

— В никакъв случай! — извика Арт. — Това ще подкопае котировката. Ще унищожи „Био-уан“ и ще съсипе „Ревиър“! Не можеш да постъпиш така, Гил!

Умората от лицето на Гил се бе изпарила. Той се намести по-удобно на стола си. Изглеждаше напълно уверен. Беше истински ръководител на фирма, който знае какво трябва да направи. Сякаш сблъсъкът с надвисналата криза бе влял в него куража, нужен да забрави за момент за последиците.

— Джери?

Джери погледна Иневър, който седеше мрачен и непримирим, готов да скочи и да разкъса всеки, който му се опълчи. После сви рамене и лекичко се усмихна, сякаш казваше: „Е, жалко, но няма как“.

— Томас, давам ти срок до утре сутринта да предадеш на доктор Гупта цялата информация за „Неуроксил-5“, с която разполагаш — нареди той.

— Благодаря — каза Гил. — Макар да е излишно, ще ви напомня все пак, че предметът на тази дискусия трябва да си остане между нас. Всеки, който бъде засечен да продава акции, ще бъде изправен пред Комисията по ценните книжа.

Цялото същество на Иневър буквално излъчваше неприязън. Арт не изглеждаше по-щастлив от него. Останалите все още осъзнавахме случилото се. Ако не грешах, последиците за всички щяха да бъдат тежки.

— Това оставя един друг важен въпрос — напомних аз. Погледнаха ме с изражения, които варираха между объркване и смайване. — Някой е убил Франк. И някой вероятно е убил доктор Катаро. — Замълчах, за да придам на думите си нужната тежест. — Били са убити, защото са открили онова, което вече всички знаем за „Био-уан“. Искам да ви напомня, че хората, за които дискредитирането на неуроксила е най-нежелателно, са в тази стая.

— Това е нелепо! — изморено каза Иневър. — Нали не искате да кажете, че аз съм ги убил? Защо да го правя? Няма какво да крия. „Неуроксил-5“ е напълно безопасен.

Погледнах Арт. Той на свой ред ме изгледа гневно и го чух да измърморва:

— Нещастник.

Гил прочисти гърло и за пореден път показа, че има глава на раменете си.

— Гарднър, мисля, че е редно да извикаш полицията. Може би трябва да изчакаме идването им.

— Веднага — каза Гарднър Филипс и това сложи край на срещата.

Образуваха се няколко малки групички. Джери Питърсън се обърна към Иневър и започна да задава въпроси. И двамата изглеждаха ядосани, макар Джери да се владееше много по-добре. Гил отиде при Рави и подхвана някаква дискусия. След малко направи знак на Даниел да се присъедини към тях. От всички присъстващи в залата единствено Рави можеше да се смята за експерт по биотехнологиите. Подозирах, че той, а не Арт, ще трябва да приключи историята с „Био-уан“.

Арт остана да седи на масата; пиеше чаша след чаша минерална вода. Това едва ли щеше да му помогне да запази досегашната си позиция във фирмата.

Даян дойде при мен и Лиза. Усетих Лиза да се напряга.

— Лош ден за „Ревиър“ — отбеляза тя. Кимнах. — Но ако има проблем с лекарството, не можем да се преструваме, че той ще отпадне самичък — продължи тя. — Гил беше прав. Ще накараме Рави да го анализира.

— „Ревиър“ ще загуби милиони. Стотици милиони — ненужно напомних аз.

— Тази печалба досега беше само на хартия.

Постояхме, без да говорим, замислени за нерадостното бъдеще на фирмата.

После тя ни погледна. Усещах напрежението в стоящата до мен Лиза, но не смеех да я погледна в лицето.

— Е… успех на двама ви — усмихна ни се Даян и се обърна, за да отиде при Гил и Рави.

— Кучка — прошепна Лиза.

Не й възразих. Но и не бях толкова сигурен.