Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Timm Taler oder Das verkaufte Lachen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Джеймс Крюс

Тим Талер или продаденият смях

 

Редактор: Митка Костова

Илюстрации: Пламена Тодорова

 

ИК „Пан ’96“, София, 2001

ISBN 954-657-313-2

История

  1. — Добавяне

Шеста кола
Малкият милионер

Госпожа Бебер, жената на сладкаря, въртеше добра търговия през следващите дни. Магазинът й почти непрекъснато беше пълен с любопитни хора, които искаха да им разкаже историята с печалбата на Тим Талер. А своя разказ тя много умело подправяше с реклама на своите сладкарски изделия:

„… и тогава момчето ми каза, че иска да открадне парите от директора на водноцентралата. Впрочем у директора, всички там страшно харесват нашите тюрингски пасти. Да… и после значи рекох си, ще получа удар като чувам, че момчето се е върнало с хиляди в джоба си. Аз — презглава в новата си рокля и хайде при директоршата. То и без това си беше неделя и директоршата беше поръчала една торта, такава със захарен надпис: «Всичко хубаво за рождения ден!». Тия моят мъж ги прави великолепно! Да, и после там аз чувам, че изобщо у тях нищо не е крадено! Мила госпожо Бебер, каза ми директорът, аз знам, че вие сте разумна жена и вашите кифлички са много добри, но тук трябва да има някакво недоразумение. У нас, каза той, нищо не е откраднато, каза той…“ И така нататък, и така нататък.

Тим стана героят на деня — при съседите, в училище и отчасти дори вкъщи. Мащехата, която внезапно бе се сдобила с кожена яка за палтото си, бе станала по-предпазлива в отношението си към него, а доведеният му брат постоянно го обсипваше с въпроси за конните надбягвания: съседите го наричаха полушеговито, полузавистливо „малкият милионер“, а в училищния двор буквално се биеха за него.

Момчето се радваше на всеобщото внимание. То беше простило отдавна издайничеството на тримата си съученици и плесниците на мащехата. С удоволствие то би се шегувало сега с всички, но това вече не му се удаваше. Когато се опитваше да се засмее, то само отблъскващо се хилеше.

Скоро Тим изобщо изостави опитите си да се смее или да проявява остроумие. Той свикна лицето му да бъде винаги сериозно. А това може би е най-лошото, което може да се случи на едно дете.

Съседите започнаха да казват: „Станал е високомерен!“. Съучениците му го заотбягваха, след като бяха заситили любопитството си, и дори мащехата, която бе станала малко по-спокойна отпреди, го наричаше „Лимончо“, заради вечно киселата му физиономийка.

Впрочем мащехата вече никога не повтори, че спечелените по този начин пари не били честно спечелени. Изведнъж тя обяви конните състезания за почтени и законни. Дори запита Тим дали не иска да му даде двайсет марки от парите, та да може в неделя пак да отиде да залага.

Тим, който не бе получил от печалбата нито стотинка и погреба временно мечтите си за мраморна надгробна плоча и тротинетка, отказа от инат и тези двайсет марки. След историята със сметката при сладкаря той гледаше на мащехата си вече с други очи.

Вече не й вярваше. А и това е много лошо за едно дете.

През тази седмица Тим за пръв път в своя живот си пожела да няма повече недели. Боеше се, че мащехата ще го придума за ново посещение на хиподрума. И опасенията му се оказаха основателни. Още в събота вечер започнаха първите подмятания: „Не искаш ли още една филия, Тим? Всъщност човек трябва до три пъти да залага, когато му върви. Но както и да е, до утре има време. Можеш още да си помислиш дали ще идеш, или не, нали така?“.

И, разбира се, Тим все пак отиде! Не само защото Ервин и мащехата още на закуска започнаха пак да правят подмятания за конните надбягвания, но и защото Тим искаше да изпробва още веднъж договора. Този странен договор под хастара на шапката му, за който той вече не знаеше дали е една добра сделка, или пък — подла измама.

И тъй, тримата се отправиха с трамвая към хиподрума. От вълнение Ервин за пръв път имаше червени петна по бледите си бузи, а мащехата отново бъбреше за участие в залаганията. Тя даде на Тим двайсет марки със стотици излишни предупреждения и добави:

— Не залагай парите на Фортуна, Тим! В трамвая чух, че Фортуна нямала никакви шансове да спечели. Имала някаква конска болест ли, какво ли? Значи в никакъв случай за Фортуна!

Естествено, при това положение Тим нарочно заложи парите на Фортуна. С договора в шапката не можеше нищо да му се случи. Отгоре на това много държеше да докаже на мащехата, че повече от нея разбира тия неща.

Но когато излязоха на хиподрума, мащехата и Ервин не му обърнаха повече никакво внимание. Те прекалено много бяха опиянени от гледката и суетнята около тях: от фините дами и елегантните господа, от състезателните коне, които биваха развеждани за юздите пред зрителите, от нисичките жокеи с червени шапчици и от цялата шумяща и дърдореща навалица пред гишетата и оградата.

— Ти няма ли да гледаш? — запита го мащехата, когато Тим бе предал своя фиш.

Момчето поклати глава.

— На кой кон заложи? — запита го Ервин.

— На Фортуна! — отвърна Тим ненужно високо.

Мащехата избухна:

— Нафортуна? Абеналитиказах, че тоякон, тваго чух в трамвая…

Сигналният изстрел за старта на надбягването прекъсна глъчката. Зачу се конски тропот; зрителите почнаха да викат и да шумят, а мащехата и Ервин се втурнаха да си намерят място за един поглед към конете иззад всичките тия цилиндри, шапки и воали. Те застанаха недалеч от Тим, който седна на тревата, и Ервин от време на време му подвикваше нещо възбудено.

— Фортуна е трета! — крещеше той. И после: — Фортуна ги застига! — А накрая ликуващо и пискливо: — Фортуна води!

Но после Фортуна изглежда бе изчерпала силите си. Кобилата изостана назад, а Ервин закрещя: „Отидоха ни парите! Фортуна не може повече!“. Сега и мащехата обърна глава към Тим, а погледът й казваше: „Знаехсиаз! Акобешемапослушал!“.

Малко преди финиша Фортуна невероятно се засили. Ервин викаше като луд:

— Добре, Фортуна! Отлично, Фортуна! Давай, давай, давай!

Също и множеството крещеше все по-високо: „Фортуна, Фортуна!“.

fortuna.png

После през публиката мина един-единствен заключителен вик и Тим разбра — Фортуна бе победила! А господин Лефует също бе победил.

Впрочем Тим затова бе и седнал настрана, с надеждата да срещне господин Лефует. Но изпод малкото карирани каскети, които видя, го гледаха непознати лица.

Лефует никакъв не се виждаше. (Въпреки това обаче — макар и вече не кариран — той се намираше на хиподрума. Няколко пъти той огледа отдалече с присвити очи лицето на Тим.)

Ервин дотича запъхтян:

— Спечелихме! Дай фиша, Тим!

Но Тим задържа фиша в ръката си и почака, докато хората пред гишето се разотидоха. Чак тогава отиде да си вземе печалбата — чисти две хиляди марки!

— Спечелихме доста пари — каза той и подаде парите на мащехата. — Трябва да са две хиляди марки.

— Преброи ли ги, Тим? Мислиш ли, че не са те излъгали?

— Сигурно са толкова — възрази момчето.

— Дрън-дрън! Ягидайтука, дагипреброя!

Тя почти изтръгна парите от ръката на момчето, преброи банкнотите, сбърка, пак ги преброи и каза накрая:

— Точно са! Две хиляди марки!

И тогава изведнъж всички се смълчаха. Мащехата бе се втренчила в пачката банкноти в ръката си, Ервин стърчеше до нея с отворена уста, а Тим си беше със своята обикновена сериозна физиономия.

Най-после мащехата наруши мълчанието:

— Квошаправим сега с всичкитетия пари?

— Не знам — каза Тим. — Те са твои.

Тогава мащехата изведнъж се разплака. Не се знаеше — от радост ли, от изненада ли, от затрогване, или от всичко това заедно. Тя разцелува момчетата поред, обърса си очите с носна кърпичка и каза после:

— Елате, деца! Това трябва да се отпразнува!

И ето че Тим отново седеше под кестена в градината на ресторанта, където бе седял с баща си, с мошениците, а накрая и с карирания господин.

Мащехата бе станала весела и бъбрива:

— Тъазсизнаех, че Тим сиима съвсемспециални причини да заложи нафортуна! Голямгявол симити!

И тя го ощипа по ушенцето. После поръча сладкиши и лимонада. Но не медени пасти.

Ервин приказваше за електрически детски железници и кафяви обуща с гумени подметки. Само Тим седеше мълчалив като риба край тях — едно момче, което не можеше повече да се смее.