Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Timm Taler oder Das verkaufte Lachen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Джеймс Крюс

Тим Талер или продаденият смях

 

Редактор: Митка Костова

Илюстрации: Пламена Тодорова

 

ИК „Пан ’96“, София, 2001

ISBN 954-657-313-2

История

  1. — Добавяне

Двадесет и пета кола
В червения павилион

Денят в замъка беше строго размерен. Сутрин точно в осем часа на вратата на Тим се почукваше, един приветлив млад прислужник, с когото Тим за съжаление не можеше да разговаря, влизаше в стаята без да дочака отговор, разтваряше завесите на прозорците и донасяше кана с гореща вода, за да напълни порцелановия умивалник.

След като Тим се измиеше и облечеше, той дръпваше широкия везан шнур на звънеца. Тогава прислужникът донасяше на поднос закуската. Поставяше една масичка пред прозореца, подреждаше върху нея приборите, наливаше какао в чашата, добавяше му захар и сметана, примъкваше един стол до масичката и чакаше с ръце на облегалката му, докато Тим благоволеше да седне, при което наместваше стола под него. След това той безшумно изчезваше.

Първия ден прислужникът се бе усмихнал широко на момчето. Но после той не се усмихна нито веднъж. А лицето му беше като че ли повече тъжно, отколкото сериозно, сякаш знаеше за грижите на Тим.

Тим от своя страна изтърпяваше мълчаливо всичките тия церемонии. Макар да усещаше съчувствието на прислужника и да изпитваше симпатия към него, той всеки път се радваше, когато церемонията със закуската завършеше най-после и той останеше сам пред прозореца.

След тая нощ, която беше почти пробудувал, на Тим никак не му се ставаше. Освен това още не беше съвсем светло, защото навън валеше проливен дъжд. Въпреки това той се изправи и церемонията с прислужника протече по същия начин, както всяка сутрин. Защото като придружител на барона Тим се бе научил на самообладание и дисциплина.

Той имаше чувството, че ще се превърне в едно от тия кучета на стълбата, ако не успееше скоро да стане отново едно смеещо се момче.

Телефонът иззвъня. Лефует се обади и го помоли да пият в пет часа заедно чай. В червения павилион.

Тим отвърна „Добре, бароне“ и продължи да закусва, при което премисляше каква ли ще да е причината за тая покана. Досега баронът просто бе идвал в кулата при момчето, когато искаше да говори с него. Значи съществуваше по-особена причина за тая среща в павилиона.

По време на обяд, който биваше оповестяван всекидневно точно в един часа с удар на гонг и за който Тим слизаше по една красиво извита, украсена с резби стълба долу на партера, по време на обяда баронът не продума нищо за поканата си за чай, макар момчето да седеше до него.

Селек бей, който обикновено идваше в замъка чак след обяд, този път се хранеше заедно с тях. Тим имаше чувството, че преди това се е състояло някакво важно заседание, защото досега в замъка не бе имало толкова мълчалив обяд.

Следобеда прекарваха обикновено в стаите си. Тим, в чиято стая имаше малка библиотека на немски език, най-често четеше. Особено му харесваха червено-кафявите с ленена подвързия томчета на долната лавица — произведенията на Чарлс Дикенс. Той поглъщаше романите за бедни нещастни деца както медените пасти на госпожа Бебер. Но се плашеше пред щастливия край на някоя такава история. Три романа просто остави недочетени, щом усети, че действието се развива към един щастлив изход.

Този дъждовен следобед беше като че създаден за четене на тъжни романи. Но Тим не започна да чете. Той седеше на ъгловото канапе до прозореца, гледаше към сивата долина, над която равномерно се изливаше дъждът, и се опитваше да възкреси в паметта си своите нощни планове. Но главата му си оставаше празна. Не можеше да мисли. Само гледаше дъжда и тъмните кучета на стълбата, и затворения кабриолет, който всеки следобед докарваше пресни продукти от Мосул.

Малко преди пет часа в стаята дойде младият прислужник с чадър в ръка и с жестове даде на Тим да разбере, че иска да придружи Тим до червения павилион. Но момчето взе чадъра от него и също така с жестове му обясни, че ще отиде самичък. След това облече своя лек дъждобран — бяха го купили на пазара в Атина — и напусна кулата.

dajd.png

На горния край на стълбата стоеше Селек бей. Той поздрави с енергично ръкостискане, при което му бутна в ръката една автоматична писалка. Макар да нямаше никой наблизо, Селек бей направи това твърде тайнствено. И му пошепна: „Подпиши с нея!“.

Преди Тим да успее да запита нещо, старикът вече бе изчезнал. Момчето пусна писалката в джоба си, слезе по стълбите и пресече фоайето към голямата портална врата на замъка, която един стар служител отвори пред него. Но преди да излезе навън в дъжда, някакъв глас го повика:

— Един момент, господин Талер!

Иззад близката колона се появи Зенхор ван дер Толен. Той махна на стария служител да се отдалечи и запита полугласно:

— Какво решихте, господин Талер? Вие ще ми обещаете контролните акции, аз ще ви подаря за тях едно голямо предприятие.

Тим едва не се изтърва да каже, че вече е сключил сделката с мистър Пени, но такъв тъжен дъждовен следобед имаше предимството, че правеше мислите лениви. Така Тим най-напред съобрази, преди да даде отговора си:

— Не мога да сключа тая сделка с вас, Зенхор ван дер Толен.

— Жалко! — рече португалецът с неподвижно лице. Повече нищо. Понечи да си тръгне, но се спря за миг: — Бъдете с нас поне в нашите планове за маргарина, господин Талер!

Тим не можа да си обясни тия две срещи. Най-напред тайнствената писалка от Селек бей, после неясната забележка на Зенхор ван дер Толен за участието на Тим в плановете с маргарина. „Остава още и мистър Пени да изскочи отнякъде“ — помисли си Тим.

И той се появи.

Когато момчето заслиза по стълбата на замъка под своя чадър, мистър Пени — също с чадър — стоеше край едно от мокрите каменни кучета.

— Моля, абсолютно мълчание за наши малко договор от йестърдей, е, аз исках каже: от вчера! — издума бързо той.

— Ще имам предвид — отвърна Тим, както правеше това вече много често.

Мистър Пени имаше изглежда още нещо на сърцето си, но очевидно не се реши да го каже. Кимна за довиждане и се заизкачва по стълбата.

Тим не знаеше какво да мисли. Предстоящият разговор с барона беше сигурно твърде важен за господата от фирмата, иначе те нямаше така един след друг да го причакват и заговарят. И той се отправи много умислен към павилиона. А тоя така наречен червен павилион се намираше на средната тераса в парка. Името му навярно идеше от огненочервения петел, който увенчаваше кръглия му покрив, защото самият павилион беше бял.

Подрязаните дървета и храсти приличаха на благородни господа, които са били изненадани от дъжда и премръзнали чакаха помощ. Тим забързано извървя алеята, която водеше до павилиона, защото баронът вече стоеше в полуотворената стъклена врата и гледаше насреща му.

— Три минути закъсняхте — рече той. — Задържаха ли ви?

— Да — отвърна Тим и баронът не запита нищо повече.

В кръглия павилион мебелите бяха леки, тапицирани с копринена дамаска в жълто и светлокафяво. Млада прислужничка им наля чай от един руски самовар и понечи да излезе. Тим забеляза, че тя нямаше чадър и й викна: „Момент!“. Когато жената се обърна, той й подаде своя чадър.

Прислужничката почти се изплаши. Полусмутено, полувъпросително тя погледна барона. Той обаче се засмя и й даде знак да изчезва заедно с чадъра.

— Вашите малки любезности, господин Талер, правят впечатление на хората. Продължавайте спокойно в тоя дух, но не бива да прекалявате.

Баронът помогна на момчето да съблече дъждобрана си и двамата седнаха.

— Вижте, господин Талер, хората са разделени на две, на господари и слуги. Нашето време иска да заличи тая граница, но това е опасно. Трябва винаги да има хора, които мислят и заповядват, и такива, които не мислят и изпълняват заповедите.

Тим спокойно отпи от чая си, преди да отвърне:

— Когато бях още съвсем малко момче, бароне, веднъж баща ми ми каза: „Не вярвай в господари и слуги! Вярвай само в умни и глупави хора. И отбягвай глупостта, когато тя не е добродушна!“. Някога си го бях записал в една тетрадка, затова още го помня.

— Баща ви всъщност е казал същото, което и аз, господин Талер. Защото умните са господарите, а глупавите — слугите.

Тим възрази:

— Селек бей ми обясни, че в Афганистан и Южна Америка господари са само онези, които случайно са били родени като такива.

— Раждането не е случайност — измърмори Лефует намръщено. — Впрочем, господин Талер, Селек бей е комунист. Въпреки своята религия. Само че той не го съзнава. Но аз знам, че той плаща в Южна Америка на една армия, която трябва да свали нашия президент. И знам още, че иска да разбунтува точиларите в Афганистан против нашия пълномощник Рамадула.

— Това го знаете? — ужаси се Тим така, че баронът се засмя звънко:

— Аз знам много повече, отколкото предполагате. Зная какво представлява вашият договор с мистър Пени, господин Талер. И се догаждам какво предложение ви е направил Ван дер Толен.

Тоя път Тим се задави с чая. Нима Лефует можеше да чете мислите? Но обяснението за мъдростта на барона беше много по-просто. Той сам му го даде:

— Всеки прислужник в тоя дворец е и мой шпионин. Не сте ли забелязали, господин Талер, че на вашата писалищна маса лежи нов лист попивателна?

— Не.

— Е, би трябвало да обръщате внимание на такива дреболии! Като се изправи старият лист попивателна пред едно огледало, може доста ясно да се прочете вашият договор с мистър Пени.

В тоя миг Тим разбра, че що се касае до сделки и търговия, не можеше да се мери с барона. Нощните му планове се изпариха като парата от чая. Момчето бе загубило един рунд в битката за своя смях.

— Ще предприемете ли нещо срещу Селек бей и мистър Пени, бароне?

Баронът отново се засмя:

— Не, драги мой! Достатъчно ми е, че съм информиран. Разбира се, ядосах се, когато научих какво вършат или възнамеряват да извършат двамата. Но за да мога да понасям леко ядовете, имам на разположение вашия смях. Той ме облекчава и освобождава от неприятното. Както виждате, господин Талер, служа си с него за полезни цели.

— Вие изглежда всичко в живота си употребявате за полезни цели, бароне?

— С две изключения, господин Талер: моят интерес към картините е безкористен и също интересът ми към рели… — Баронът се прекъсна и поправи: — Не, също и интересът ми към религията си има цел.

Тим бързо отклони разговора, защото сега нямаше подръка подходящ полилей. Запита:

— И какво ще стане с договора, който подписах с мистър Пени?

— Е, господин Талер, дали мистър Пени ще получи контролните акции, зависи от това, дали вие на двайсет и една година наистина ще влезете във владение на цялото мое наследство заедно с контролните акции. Останалата част от договора, разбира се, остава в сила. Днес, след една година, повечето акции на нашето параходно дружество в Хамбург ще бъдат ваши. Вие сигурно искате да възстановите господин Рикерт на поста му?

— Да — рече Тим без колебание.

— Е, дано догодина да е все още здрав и бодър.

Тая забележка, която Лефует изрече ей тъй между другото, уплаши момчето. Баронът без съмнение бе способен на всичко, можеше и по някакъв начин да погуби господин Рикерт. Затова той рече:

— Дожаля ми, че господин Рикерт загуби своята служба заради нашия телефонен разговор. Затова сключих сделката с мистър Пени.

Лефует си наля от една малка кристална гарафа малко ром в чая и запита:

— Един шприц и за вас?

Тим кимна, баронът наля и нему малко ром и рече:

— Ще ви направя едно предложение, господин Талер. Не се свързвайте по никакъв начин в продължение на една година с господин Рикерт и другите ваши приятели от Хамбург. Ако направите това, аз ще се погрижа след една година акциите на хамбургското параходно дружество наистина да станат ваши. Съгласни ли сте?

— Да — отвърна Тим, като поразмисли. А в себе си си каза: „Една година без смях е много, но цял живот без смях е непоносимо. Трябва да издържа тая година. Накрая може би ще науча как да надхитря барона. Като търговец, не мога да изляза насреща, но може би ще успея да разкрия хватките на частния барон Лефует“.

Баронът каза, сякаш бе отгатнал мислите му:

— Предлагам ви, господин Талер, да използваме тая година за едно околосветско пътешествие, което ще предприемем частно. Подарявам ви това околосветско пътешествие за вашия рожден ден. Впрочем, макар и със закъснение, моите поздравления!

Последва звънлив смях и докосването на студената му ръка.

Тим отпи глътка от горещия чай и отвърна:

— Много благодаря!

— А знаете ли, че току-що пихте от рома на щурмана Джони, господин Талер?

— Как така?

— Вие бяхте забравили в Генуа двете бутилки ром, които спечелихте от щурмана. Донесоха ги в хотела, а аз наредих да ги докарат тука, та да може наистина да се насладите на спечелените басове. Аз държа на дреболиите.

Тим не каза нищо. Само веднъж мислено си повтори поговорката на Джони: „Научи ме да се смея, спаси душата ми, щурмане“.

Лефует прекъсна мислите му:

— Но да преминем към деловата работа, господин Талер! Да поговорим за маргарина.

— Добре, бароне, да преминем към работата!