Джеймс Крюс
Тим Талер или продаденият смях (14)

Тринадесета кола
Бури и страхове

Разказът на Крешимир бе разстроил момчето. А през нощта и морето засили вълнението си. Затова Тим спеше неспокойно и се мяташе в съня си насам-натам. Посред лекия му неспокоен сън проехтя гръмотевица. Малко по-късно зловещо силната светлина на една светкавица проникна през клепачите на спящото момче, а нов страшен гръм избоботи в оглушените му от съня уши.

Тим скочи с вик от леглото. Стори му се, че бе чул през гръмотевицата своя собствен смях. Отвори очи и погледът му падна на малкото кръгло прозорче, наречено илюминатор, през което две воднистосини очи се бяха втренчили в каютата.

Страх и ужас притиснаха отново клепачите му, студена пот го обля и той се закова на мястото си, неспособен да мръдне. Така, превит одве, престоя дълго, почти цяла вечност, докато най-после се престраши пак да отвори очи и тихичко да повика Крешимир.

Стюардът не му отговори. Навън, зад тънката желязна стена, се пенеше морето и равномерно, с тътен удряше по нея. Тим не посмя да погледне вече към илюминатора. Извика по-силно Крешимир. Но пак не получи отговор.

Тогава той закрещя така силно, че собственият му глас го уплаши:

— Крешимир! — Това почти не беше вече човешки глас. Но и след този вик никой не се обади.

Тим отново затвори очи, за да не погледне неволно към илюминатора, и пипнешком затърси копчето на нощната лампа. Когато го усети между пръстите си, той го натисна с всичка сила. Лампата светна и момчето отвори очите си.

Заедно с тъмнината в ъглите на каютата се отдръпнаха и страховете му. Тим се наведе да погледне за Крешимир. Но леглото на Крешимир беше празно.

Тогава из ъглищата на празната каюта отново изпълзяха страховете. Момчето затрепери с цялото си тяло, видя се сам в огледалото над мивката как трепери и още повече се изплаши от разкривеното лице, което гледаше насреща му.

Но видът на собственото му отражение по един странен начин го хвърли в някаква яростна решителност. Той скочи от леглото и като полудял намъкна дрехите си. Сега страховете му сякаш бяха останали приковани в огледалото, а той самият бе придобил свободата да прави каквото поиска. Намери смелост да напусне каютата, да изтича в коридора. Напипа в тъмното желязната стълба и я изкатери, макар тя да се люлееше заедно с целия кораб. Навън една висока вълна го измокри целия, но той бързо, като се хващаше за разни въжета и железа, се изкачи до най-горната палуба и влезе в задимено топлата рулева кабина, която беше слабо осветена от един фенер с дебели стъкла.

Джони, хамбургската мечка, посрещна момчето със спокойно учудване:

— Какво правиш тук по това време?

— Къде е Крешимир, щурмане? — почти изкрещя въпроса си Тим, за да надвика тътнежа на една вълна, която се разби в стената на борда.

— Крешимир е болен, момчето ми. Но не се плаши. Само възпаление на апендикса, а от това днес никой не умира.

— Но къде е? — упорстваше Тим. — Къде е сега Крешимир?

— Един патрулен катер от бреговата охрана се оказа случайно наблизо. Той го откара на сушата. Не забеляза ли, че машините спираха по едно време?

— Не — отвърна сломено Тим. После добави с уверен глас: — Крешимир не е болен. Това е работа на барона. Аз видях очите му в илюминатора.

— Ти си видял в илюминатора очите на барона? — Джони се засмя. — Бълнуваш, мойто момче! Ела, съблечи се, вземи там онова одеяло и легни на канапето. При мен положително няма да сънуваш лоши сънища.

В топлата щурманска кабина край тоя благоразумен добродушен великан на Тим почти му се стори, че наистина всичко е било само плод на въображението му. Но после той си спомни отново за новините от радиото, за изчезването на барона чак в Рио де Жанейро, и отново се видя в огледалото над мивката: разтреперан, с грозно ухилено лице. И той реши, че всичко може да се очаква от тоя барон и че, доколкото това му е възможно, не бива никога вече да се бои от него. Защото за щастие Тим също бе видял барона уплашен и слаб.

Момчето легна мълчаливо на канапето, което се люлееше насам-натам и нагоре-надолу, защото тук горе движенията на кораба бяха по-силни, отколкото в каютата.

Обърканите мисли и едно неприятно чувство в стомаха не позволиха на Тим да заспи отново. Така той пролежа много часове буден, докато Джони стоеше спокоен зад руля и само от време на време изпушваше по една цигара. Постепенно и бурята утихна. През това време Тим се напрягаше да измисли някакъв съвсем изключителен облог. Трябваше да бъде толкова невъзможен, та непременно да загуби. Баронът бе използвал страха на Тим — сега Тим искаше на свой ред да го уплаши. Но колкото и да напрягаше мозъка си, никой облог не му се струваше невъзможен за дяволските способности на барона. Ако се хванеше на бас например, че лешникът е по-голям от кокосовия орех? Но кой ще се хване с него на такъв глупав бас? А отгде да знаеш, няма ли Лефует да открие някоя страна на света, където лешниците наистина да са по-големи от кокосовите орехи? Тим отхвърли и тоя облог, като много други през тази нощ. Защото всеки път си спомняше навреме случката с господин Рикерт в трамвая.

Но какво би било, хрумна му изведнъж, ако не може да се оправдае всичко с някакви скъсани жици? Какво би било, ако едно такова тежко, желязно нещо като трамвая изведнъж трябваше да напусне релсите си и да полети? Трамваят не е чучулига. А и Лефует не е магьосник въпреки всичките си зловещи способности.

Тим реши, че е открил ахилесовата пета на барона. Той се изправи на лакти и извика:

— Щурмане, знаете ли вече, че в Генуа има летящи трамваи?

— Я лягай и заспивай! — рече Джони без особена изненада. — Пак взе да бълнуваш.

— Извинявайте, щурмане, но тоя път аз съм съвсем буден. Знам със сигурност, че в Генуа има летящи трамваи. Басирам се с вас на бутилка ром!

— Хокусфокус! — рече Джони. — Питам се обаче, отгде ще намериш пари да платиш цяла бутилка ром?

— Имам една в торбата си — излъга Тим. — Какво, ще се хванем ли на бас или не?

Джони се обърна:

— Дори един милион да заложиш, пак няма да го повярвам. Защото две неща познавам прекалено добре: Генуа и трамваите.

— Тогава значи спокойно може да се хванете на бас. Шише ром за един щурман в края на краищата не е нищо.

— Ще ми дадеш ли честната си дума, че ще си легнеш и ще затвориш веднага очи, ако се басирам с тебе?

— Честна дума! — извика Тим.

— Ако в Генуа… — Той се прекъсна, защото нещо твърдо прелетя пред прозореца на рулевата кабина. Но изглежда не беше нещо опасно и Джони повтори: — Ако видя в Генуа летящ трамвай, аз ще съм загубил баса и ти ще получиш една бутилка ром. Ако не видя, тогава шишето в твоята торба ще бъде мое. Готово, а сега бъди така добър да си легнеш! След три часа започва дежурството ти.

Този път Тим наистина заспа. А в съня си усети, че се смее. Но насред смеха му задрънча тенекиеният звън на някакъв трамвай, който минаваше по небето над главата му. Когато на разсъмване щурманът го събуди, той още чуваше в ушите си звънтенето и това го плашеше.

Тим вече се боеше от Генуа.