Кристин Кашор
Огнена (31)

Трийсет и първа глава

Тази пролет снеговете започнаха да се топят рано. В деня, в който Първа и Втора армия заминаха от Наводнената крепост за Северния фронт, снежната покривка се беше превърнала в неравномерно пръснати буци с коричка и отвсякъде се чуваше шум от капеща вода. Реката ревеше.

Армията на Джентиан в Наводнената крепост, все още предвождана от един от окаяните пикийци на Майдог, не се бе предала. Изгладнели и останали без коне, те бяха направили нещо много по-отчаяно и глупаво: бяха се опитали да избягат пеш. На Наш не му беше приятно да издаде такава заповед, но го стори, налагаше се, защото ако ги пуснеше да тръгнат, те щяха да се присъединят към Майдог и към неговата армия в Мраморното възвишение. Беше истинско клане. Когато врагът остави оръжието, воините наброяваха едва няколко стотици, а само преди месеци войската им бе наброявала петнайсет хиляди.

Наш спря, за да уреди предаването на пленниците и ранените в Наводнената крепост, Файър помогна на лечителите на Джентиан. Имаха огромна нужда от нея. Тя коленичи в искрящата вода, която се плъзгаше по скалите към гладната река, и държа ръката на един умиращ.

 

 

Файър, охраната й, неколцина лечители, оръжейници и други служители — и на разстояние сивата петниста кобила — яздеха подир Първа и Втора армия на север.

Минаха съвсем близо до града, достатъчно близо, за да видят реката, придошла почти до мостовете, Файър се протегна колкото можа към Хана и Тес, но макар да мяркаше тъмните силуети на дворцовите кули, извисяващи се над неразличимите сгради, не успя да ги стигне. Бяха недостъпни за нея.

Малко след това се приближиха към обширните северни лагери, смайващо близо до града. Гледката не беше приятна — възвишението беше занемарено, покрито с плесенясали и подгизнали палатки, някои от които в момента се намираха насред наскоро образували се потоци. Безмълвни и изтощени, войниците от Трета и Четвърта армия се лутаха сред палатките. Когато пристигнаха Първа и Втора армия, лицата им постепенно и колебливо грейнаха, сякаш не се осмеляваха да повярват в миража на конното подкрепление, появило се сред толкова пръски, сякаш излизаше от езеро. Последва изморено и някак кротко ликуване. Приятели и непознати се запрегръщаха. Неколцина воини от Трета и Четвърта армия се разридаха окаяно.

Файър помоли войник от Трета армия да я заведе във военната болница. Трябваше да се захваща за работа.

 

 

Лечебниците на Северния фронт се намираха от задната южна страна на лагера на делсийците в набързо сковани дървени бараки направо върху каменистата равнина на Мраморното възвишение. Което ще рече, че в онзи момент подът беше хлъзгав от процеждащата се вода и на някои места — окървавен.

Тя бързо се ориентира, че тук работата няма да е по-различна и по-отчаяна от онази, която е свикнала да върши. Откри косата си и пое покрай редиците пациенти. Спираше само при нуждаещите се от нещо повече от нейното присъствие. Надеждата и ведростта нахлуха в помещенията като свеж ветрец, както бе станало и в лагера при пристигането на подкреплението, само че тук промяната беше нейно дело, ничие друго. Колко странно бе да го проумее, колко странно бе да има силата да накара другите да почувстват нещо, което самата тя не чувства, и после да улови намека за него в колективното им съзнание и да започне и тя да го усеща.

През отвора за стрелците в стената Файър мерна познат кон и ездач, които прекосяваха лагера към лечебницата.

Бриган спря в нозете на Наш и се свлече от седлото. Двамата братя разпериха ръце и крепко се прегърнаха.

Малко след това той влезе в лечебницата, облегна се на вратата и мълчаливо впери поглед в нея. Синът на Брокър с нежните сиви очи.

Тя заряза всякакви преструвки, всякакво приличие и хукна към него.

 

 

След известно време дързък воин от съседната постеля оповести на всеослушание колебанията си, че дамата чудовище ще се омъжва за краля.

— Какво те наведе на тази мисъл? — попита друг, недалеч от него.

Файър и Бриган не се откъснаха един от друг, но Файър се засмя.

— Отслабнал си — констатира тя между целувките — и си блед. Болен си.

— Просто съм малко мръсен — отвърна той и попи с устни сълзите по двете й бузи.

— Не се шегувай. Болен си, усещам го.

— Само съм изтощен. О, Файър, радвам се да те намеря тук, но не съм сигурен, че трябва. Това не е крепост. Нападат по всяко време.

— Е, ако ще нападат, значи трябва да съм тук. Способна съм да направя много добро, не мога да бездействам.

Ръцете му стегнаха прегръдката.

— Довечера, като свършиш работа, ще дойдеш ли при мен?

Ще дойда.

Глас пред лечебницата повика командира. Бриган въздъхна:

— Влез направо дори пред вратата да има опашка. Никога няма да успеем да се видим, ако чакаш да ме оставят свободен. — Докато поемаше, тя го чу да възкликва учудено пред склона: — Да му се не види, Наш. Това там речна кобила ли е? Забеляза ли я? Някога да си виждал такова превъзходно същество?

 

 

На практика броят на кралските воини на Северния фронт се беше удвоил. Планираха мощно нападение над Майдог на сутринта.

Всички знаеха, че тази битка ще реши войната. Вечерта над лагера като покров се разстла тревога.

Файър излезе за малко от лечебницата и тръгна между палатките, през лепкавите късове мъгла, които се издигаха от топящата се вода; охраната й кръжеше край нея. Войниците не бяха разговорливи, но очите им, ококорени и изтощени, я следваха навсякъде.

— Не — възрази тя на стража си, понечил да възпре един мъж с протегната към нея ръка. — Той няма да ме нарани. — Озърна се наоколо и убедено заяви: — Никой тук не иска да ме нарани.

Нуждаеха се просто от малко увереност преди битката. Навярно точно това би могла да им даде.

Вече съвсем се беше стъмнило, когато се натъкна на Наш. Седеше сам на стол пред палатките на щаба. Звездите пробиваха мрака и се наместваха по небето една по една, но той не ги забелязваше, защото беше обхванал с ръце наведената си глава, Файър застана до него. Стисна със здравата си ръка облегалката на стола му, за да запази равновесие, и извърна лице към вселената.

Той я чу — или пък я усети — до себе си. Пресегна се разсеяно да хване другата й ръка, впери поглед в нея, проследи живата кожа в основата на мъртвите й пръсти.

— Носи ти се слава сред войниците — отбеляза той. — Не само сред ранените, прочула си се в цялата армия. Знаеше ли го? Говори се, че красотата ти е толкова мощна, а съзнанието ти — толкова топло, настойчиво и силно, че връщаш хората от царството на смъртта.

— Мнозина умряха — тихо отвърна Файър. — Мъча се да ги задържам, но те се пускат.

Наш въздъхна и отдръпна ръката си. Обърна лице нагоре към звездите.

— Сега, когато армията ни се събра, ще спечелим войната, така да знаеш. Обаче светът не дава пет пари кой ще спечели. Ще продължи да се върти, колкото и човека да бъдат посечени утре. Дори ние с теб да загинем. — След малко той додаде: — Почти ми се иска и светът да изчезне, ако ние изчезнем от него.

Повечето войници в лагера вече спяха, когато Файър и стражът й излязоха от лечебницата и се приближиха до палатките на щаба. Тя отметна платнището пред входа на палатката на Бриган и го завари да стои пред маса, отрупана с карти, и да се чеше по главата, докато петима мъже и три жени обсъждаха разгорещено стрелците с лъкове, стрелите и посоката на ветровете на Мраморното възвишение.

Отначало командирите на Бриган не забелязаха ненатрапчивата й поява, но бързо я доловиха, защото макар и просторна, палатката не беше толкова обширна, че присъстващите да не видят някой новодошъл. Спорът секна, заменен от настойчиви погледи.

— Командири — обърна се към тях Бриган, видимо изморен, — надявам се това да остане единствения случай, когато се налага да ви напомням за добрите обноски.

Осем чифта очи се завъртяха обратно към масата.

— Милейди Файър — поздрави я Бриган. Изпрати й въпрос: „Как си?“

Изтощена.

„Достатъчно, за да заспиш?“

Да, струва ми се.

„Ще се забавя тук още малко. По-добре е да поспиш, докато все още можеш.“

Не, ще те почакам.

„Може да спиш тук.“

Ще ме събудиш ли, когато приключиш?

„Да.“

Обещаваш ли?

„Да.“

Файър помълча, после попита: Има ли начин да влиза в спалнята ти, без всички да забележат?

По лицето на Бриган пробяга мимолетна усмивка.

— Командири — насочи той вниманието си отново към офицерите, които с върховно усилие бяха заболи поглед в картите върху масата въпреки подозренията си, че техният пълководец и чудовището водят някакво чудато общуване без думи. — Моля да ме почакате отвън три минути.

Първо Бриган освободи по-голямата част от охраната на Файър, после въведе Муса, Марго и Файър в палатката, предназначена за негова спалня, и запали мангалите, за да не им е студено.

 

 

Събуди я пламъче на свещ и усещането, че Бриган е наблизо. Муса и Марго ги нямаше. Обърна се под завивките и го видя да седи върху един сандък и да я наблюдава. Чертите му бяха спокойни, скъпи и меки на светлината на свещта. Не успя да сдържи сълзите, бликнали в очите й от усещането, че той е жив.

— Повика ли ме по име? — прошепна тя, когато си спомни какво я е събудило.

— Да.

— Ще дойдеш ли в леглото?

— Файър, ще ми простиш ли, ако се утеша с красотата ти?

Тя се облегна на лакът и го изгледа удивено.

— Ще ми простиш ли, ако почерпя сила от твоята?

— Силата ми винаги е на твое разположение, но ти си силната, Файър. В момента не се чувствам силен.

— Понякога не се чувстваме такива, каквито сме — рече тя. — Но другите ни усещат. Аз усещам силата ти. — И тогава забеляза, че бузите му са мокри.

Беше заспала, облечена с негова риза, която намери в палатката, и обута със своите дебели чорапи. Изпълзя от постелята, прекоси мокрия под и застана до него. С боси крака и мокри стъпала се сгуши в скута му. Той я повдигна, премръзнала и разтреперана, и я притисна към себе си. Дишаше накъсано.

— Съжалявам, Файър. Съжалявам за Арчър.

Тя усети, че става дума за нещо повече. Усещаше за колко много неща на света съжалява той, колко много страдание, мъка и изтощение носи у себе си.

— Бриган — прошепна, — ти не си виновен за нищо. Разбираш ли? Не си виновен.

Притисна го силно, придърпа го към мекото си тяло, за да почерпи утеха от нея, докато плаче. Не спираше да шепне, да го целува, да чувства. Не си виновен. Не си виновен. Обичам те. Обичам те, Бриган.

След известно време той престана да плаче. Притиснал я вдървено в прегръдката си, започна да усеща целувките й и да им отвръща. Болката му се превърна в нужда, която тя също изпитваше. Той се остави Файър да го отведе в леглото.

 

 

Тя се събуди, примигна срещу силната светлина на факла в ръката на мъж, когото разпозна като един от оръженосците на Бриган. Зад нея Бриган се размърда.

— Гледай в мен, Андер — изръмжа той съвсем буден и напълно категоричен в очакването да му се подчинят.

— Извинете, сър — рече мъжът. — Нося писмо.

— От кого?

— От лорд Майдог. Пратеникът каза, че е спешно.

— Колко е часът?

— Четири и половина.

— Събуди краля и четиримата първи командири, доведи ги в кабинета ми и ме чакайте там. Запали лампите.

— Какво има? — прошепна Файър, когато войникът на име Андер запали свещ и излезе. — Майдог винаги ли изпраща писма посред нощ?

— За пръв път — отвърна Бриган и потърси дрехите си. — Мисля, че знам повода.

Файър се пресегна за своите дрехи и се облече под завивката, за да не излага кожата си на мразовития въздух.

— Какъв е поводът?

Той стана и затегна панталона си.

— Любов моя, не е нужно да ставаш. После ще дойда да ти кажа за какво става дума.

— Допускаш ли, че Майдог ще поиска среща?

На светлината на свещта той я стрелна с пламнали очи, стиснал устни.

— Така мисля.

— Значи трябва да участвам.

Той въздъхна кратко. Закопча на кръста си колана с меча и се пресегна за ризата.

— Да, трябва.

 

 

Майдог наистина искаше среща — среща, за да обсъдят условията за споразумение с Бриган и с Наш, за да избегнат сражението, което се очертаваше като най-унищожителното от началото на войната. Или поне така пишеше в писмото.

В кабинета на Бриган дишането им се превърна в студен въздух.

— Това е номер или капан — заяви Бриган. — Не вярвам Майдог някога да се съгласи на компромис. Нито пък дава пет пари колко хора ще загинат.

— Той знае, че вече сме равностойни по численост — отбеляза Наш. — И че го превъзхождаме значително по броя на конете, което е от огромно значение, понеже върху скалите има вода, а не сняг и лед.

Един от военачалниците, нисък, лаконичен и едва удържащ треперенето си, скръсти ръце:

— Освен това той знае моралното предимство на делсийските войници, когато кралят и главнокомандващият им заедно ги поведат в битка.

Бриган притеснено се почеса по главата.

— За пръв път усеща, че ще изгуби. За това залага някакъв капан и го нарича компромис.

— Да — съгласи се Наш. — Срещата е капан, но какво ще правим, Бриган? Знаеш колко ще ни струва едно сражение, а врагът ни твърди, че предлага друго решение. Ще откажем ли да го обмислим?

 

 

Срещата се състоя на скалистата равнина между двата лагера. На светлината на изгряващото слънце лорд Майдог, пикиецът съпруг на лейди Мургда, Бриган и Наш хвърляха дълги сенки, които потрепваха върху искрящата вода. На известно разстояние зад Майдог и неговия зет малка група гвардейци стояха мирно, с извадени и готови за стрелба стрели. Зад Бриган и Наш делсийски гвардейци правеха същото, като симетрията нарушаваше само присъствието на Файър с нейните шестима стражи, застанали зад Бриган. Направиха го преднамерено. Така враговете им всъщност ги предпазваха от вражеските стрелци.

Файър протегна ръце към Муса от едната й страна и към Нийл от другата, защото поради прекомерната си концентрация рискуваше да загуби равновесие. Не знаеше какво планира Майдог — не го разчиташе нито у него, нито у хората му. Усещаше обаче нещо като стегнати около гърлото й пръсти, затова смяташе, че нещата на тази скалиста равнина не са каквито трябва да бъдат.

Намираше се много назад и не чуваше какво говори Бриган, но той й изпращаше всяка своя дума:

— Добре — каза, — накара ни да дойдем тук. Какво искаш?

Зад Файър, твърде далеч, за да я вижда Майдог, но не достатъчно, за да не я усеща тя, кралската конна армия бе заела позиция в готовност да нападне и при най-малкия знак от Файър. Конете на краля и на главнокомандващия бяха при тях.

— Искам да се споразумеем — оповести Майдог силно и ясно. Тялото му беше късоврато и обикновено като на сестра му. Съзнанието му беше кораво и непроницаемо. Поразмърда се неволно и мярна Файър отвъд преградата, образувана от охраната. Присви очи и проницателно впери поглед в нея — остана колкото впечатлен, толкова и невпечатлен, а Файър не успя да разчете в тези сурови очи причината да дойдат тук.

Зад лорд Майдог, далеч от погледа на Бриган, но определено не толкова далеч, че да не я усеща Файър и да съобщава на Бриган, се намираше и армията на Майдог, също в готовност. Предвождаше я Мургда. Това предизвика безмълвното учудване на Файър. На януарския бал тя не знаеше доколко напреднала е бременността на лейди Мургда, но сега със сигурност беше поне в третия месец.

— Е, какво е споразумението? — попита Бриган. — Говори направо.

Стоманените очи на Майдог отново се насочиха към Файър.

— Предайте ни чудовището и ние ще се оттеглим от позициите си — обяви той.

Това е лъжа — предаде мислено Файър на Бриган. — Току-що го измисли. Иска ме, със сигурност ще ме вземе, ако му предложиш, но не затова сме тук.

„А за какво? Усещаш ли нещо необичайно в позициите на армията му? А в охраната зад него?“

Файър стисна Муса още по-силно с полумъртвата си ръка и се облегна още по-тежко върху Нийл. Не знам. Армията му изглежда готова за нападение. Но не мога да проникна в съзнанието на Мургда, затова не съм сигурна. Охраната му няма намерение да напада, ако ти или Наш не понечите първи. Не мога да разбера какво не е наред тук, Бриган, но нещо определено не е наред. Усещам го. Сложи край, преди да разберем какво.

— Няма да стане — отсече Бриган. — Дамата не е разменна монета. Заповядай на стрелците си да свалят лъковете. Срещата приключи.

Майдог лукаво изви вежди и кимна:

— Свалете лъковете — нареди той на охраната си и докато те изпълняваха заповедта, в цялото тяло на Файър нахлу паника заради тъй явното им покорство. Нещо никак не беше наред. Бриган протегна ръка настрани, за да освободи собствените си стрелци, и внезапно Файър изпищя от болката, която я разкъса, но чиято причина й бе неизвестна. Писъкът отекна зловещо и самотно, а един от стрелците на Бриган пусна стрела в гърба на Наш.

Пандемониум. Стрелецът предател бе повален от другарите си, а втората му стрела, несъмнено предназначена за Бриган, отлетя настрани и улучи един от пазачите на Майдог. Бриган се въртеше неистово между Майдог и зет му, а острието на меча му сякаш гореше на сутрешното слънце. На всички посоки се разлетяха стрели. Майдог и зет му се строполиха мъртви на земята. И после армията… Файър неволно бе призовала армията и ето и тя връхлетя буреносно.

В последвалия хаос най-сетне всичко се изясни, съсредоточи се в заострения връх на една-единствена цел. Файър се свлече на земята и запълзя по скалата към мястото, където Наш лежеше на една страна изглежда в предсмъртна агония, защото стрелата беше заседнала сериозно и надълбоко. Тя легна до него. Докосна лицето му с ранената си ръка. Наш, ти няма да умреш. Няма да го допусна. Чуваш ли ме? Виждаш ли ме?

Тъмните му очи се взряха в нея почти несъзнателно и той почти я видя. Бриган се строполи на земята до тях, стисна Наш за косата, започна да го целува по челото, давейки се от сълзи. Появиха се облечени в зелено лечители и коленичиха зад гърба на Наш.

Файър стисна Бриган за рамото и се взря в лицето му — очите му бяха празни от шок и скръб. Разтърси го, за да я види. Върви и поведи това сражение, Бриган. Тръгвай. Трябва да спечелим войната.

Той се хвърли в боя като обезумял. Чу го как крещи на Биг. Отвсякъде край опечалената малка група профучаха коне, заобикаляйки Файър, Наш и лечителите, както река обтича щръкнали скали. Сред оглушителния грохот Файър стана вир-вода. Опръскана с кръв и вода от конските копита, тя бе обхванала плътно с ръце лицето на Наш. Никога през живота си не се бе вкопчвала по-неистово в съзнанието му. Погледни ме, Наш. Погледни ме. Наш, обичам те. Толкова много те обичам.

Той примигна, взря се в лицето й и прошепна в съзнанието й: „Лесно е да се умре. Остави ме да умра.“

В мига на сблъсъка между двете армии тя усети как нещо експлодира и в собственото й същество. Толкова много страх и болка, толкова много помръкващи съзнания.

Не, Наш, няма да ти позволя. Не умирай, братко. Дръж се. Дръж се за мен, братко.