Кристин Кашор
Огнена (12)

Единайсета глава

На следващата сутрин Файър се събуди схваната от вчерашната езда. Марго й подаде хляб и сирене и купа с вода да си измие лицето. После Файър взе цигулката и засвири — първо бавно, а сетне все по-бързо, за да се разбуди. Усилието проясни ума й.

— Командирът не спомена това предимство на задачата ни — усмихна се свенливо Мила.

Муса надникна в палатката.

— Милейди, командирът ми нареди да ви предам, че към пладне ще минем край замъка на кралица Роен. Той иска да поговори с иконома й. Ще имате време да обядвате с кралицата, ако желаете.

 

 

— Яздиш вече втори ден — улови я Роен за ръцете. — Едва ли се чувстваш прекрасно както изглеждаш. Ето, тази усмивка ми подсказва колко съм права.

— Чувствам се по-изопната от тетива — призна Файър.

— Седни, скъпа. Настани се удобно. Свали шала. Половин час няма да пускам тук никакви празноглави зяпльовци.

Какво облекчение да освободи косата си! Тежеше й и я сърбеше, а шалът лепнеше след цяла сутрин езда. Файър се отпусна благодарно в стола, разтърка главата си и позволи на кралицата на Накс да сипе зеленчуци и яхния в чинията й.

— Защо не я подстрижеш? — попита Роен.

О, да я подстриже… Да я свали от скалпа си, да я хвърли цялата в огъня. Би я боядисала черна, но косата на чудовищата не хваща боя. Като малки с Арчър веднъж решиха да експериментират и я обръснаха. Поникна отново след час.

— Расте много бързо — обясни изморено Файър. — Установих, че се контролира по-лесно, ако е дълга. Късите кичури се изплъзват изпод шала.

— Трябваше да се досетя — кимна Роен. — Е, радвам се да те видя. Как са Брокър и Арчър?

Файър й отговори, че Брокър е чудесен, а Арчър — гневен както винаги.

— Не му обръщай внимание — посъветва я отривисто Роен. — Правилно постъпваш, че отиваш в Кралския град да помогнеш на Наш. Положително ще се справиш и с придворните му. Вече не си дете. Как ти се струва яхнията?

Файър си дояде яхнията — много вкусна, между другото — и се опита да прикрие удивлението, напиращо да се изпише по лицето й. Не била дете? Та тя отдавна не беше дете!

В този момент, разбира се, Бриган се появи на прага. Поздрави майка си и подкани Файър да яхне коня си и Файър тутакси се превърна в дете. Част от ума й блокираше, когато този войник се намираше наблизо. Замръзваше от студенината му.

— Бригандел! — Роен стана да го прегърне. — Дойде да ми откраднеш гостенката!

— В замяна на четирийсет войници. Дванайсет са ранени, та ти оставих и лечител.

— Ще се справим и без лечителя, Бриган, ако ти трябва.

— Семейството му живее в Малките сиви планини — обясни Бриган. — Обещах му да го оставя тук при първа възможност. Ще оцелеем и без него до средната крепост.

— Добре — кимна Роен. — Спиш ли?

— Да.

— Хайде, хайде. Майките винаги разбират кога синовете ги лъжат. Храниш ли се?

— Не — отвърна сериозно Бриган. — Не съм ял от два месеца. Гладна стачка срещу пролетните наводнения на юг.

— Чудесно! — Роен се пресегна към купата с плодове. — Изяж една ябълка, скъпи.

 

 

Файър и Бриган излязоха мълчаливо от замъка, за да продължат към Кралския град. Бриган изяде ябълката, а Файър си забули косата и се почувства по-спокойна до него.

Помогна й някак си да узнае, че той умее да се шегува.

 

 

Последваха три добрини.

Стражите на Файър я чакаха със Смол в края на колоната. Докато вървеше към тях с Бриган, Файър усети, че нещо не е наред. Опита да се съсредоточи — трудно нещо сред толкова хора. Изчака Бриган да спре да разговаря с капитана, дотичал при него да го попита за дневния график.

— Стражите ми са задържали някого — каза тя тихо на Бриган, когато капитанът се отдалечи.

— Защо? Кого? — сниши глас и той.

Усещаше само главното и най-успокоителното.

— Знам само, че мъжът ме мрази, но не е наранил коня ми.

— Не се сетих — кимна Бриган. — Трябва някак да им попреча да нападат коня ти.

След предупреждението на Файър ускориха крачка и се натъкнаха на неприятна сцена — двама от стражите на Файър държаха войник, който ругаеше и плюеше кръв и зъби. Трети страж го удряше през устата, за да го накара да млъкне. Ужасена, Файър се пресегна към съзнанието на стража да спре юмрука му.

После забеляза подробностите, които осветлиха сцената — калъфът на цигулката й се валяше в калта. До него лежаха останките от цигулката — натрошена до неузнаваемост, смачкана сякаш от жесток, освирепял ботуш.

Беше по-лошо, отколкото да я пронижат със стрела, Файър залитна към Смол и зарови лице във врата му. Не успя да сдържи сълзите, рукнали по лицето й, а не искаше Бриган да ги види.

Зад нея Бриган изруга остро. Някой — Муса най-вероятно — остави кърпичка върху рамото на Файър. Пленникът я забеляза и я обсипа с още по-гръмогласни хули — ужасни неща за тялото й и какво ще й причини. Думите се чуваха ясно, макар да ги изричаше с окървавени, подути устни. Бриган тръгна към него.

Не го удряй, проплака негласно Файър. Моля те, Бриган. Звукът на трошащи се кости не й помагаше да възпре сълзите. Бриган изруга още веднъж, пролая някаква заповед и Файър разбра от внезапно заглъхналите проклятия на войника, че му запушват устата. После Бриган и неколцина от стражите й го отведоха към крепостта.

Изведнъж се възцари тишина, Файър осъзна колко шумно хлипа и се насили да се успокои. „Ужасен мъж“, помисли тя, притиснала лице в гривата на Смол. „Ужасен, противен мъж…“ О, Смол, този мъж беше ужасен.

Смол изпръхтя и влажната му муцуна я побутна утешително по рамото.

— Съжалявам, милейди — обади се Муса зад нея. — Изненада ни. Отсега нататък ще допускаме наблизо само хора, изпратени от командира.

Файър си избърса лицето с кърпичката и се обърна към капитана на стражата. Стремеше се да не поглежда към купчината трески, разпилени по земята.

— Не те виня.

— Командирът ще ме обвини. И с право — уточни Муса.

Файър си пое дъх.

— Не биваше да свиря. Предизвиках го.

— Милейди, забранявам ви да поемате вината. Наистина ви забранявам.

Файър се усмихна и й подаде кърпичката.

— Благодаря.

— Не е моя, милейди, на Нийл е.

Файър позна името на един от стражите си.

— На Нийл?

— Командирът я взе от него и ми нареди да ви я дам, милейди. Задръжте я. Нийл има стотици. Много ценна ли беше цигулката?

Ценна беше, разбира се. Кансръл никога не купуваше евтини вещи. Но Файър не я ценеше заради това. Беше й скъпа заради необичайната и необяснима проява на доброта, с която вече се бе сбогувала.

Тя се втренчи в кърпичката на Нийл.

— Няма значение — каза с премерен тон. — Важното е, че командирът не удари този мъж. Помолих го мислено и той не го удари.

Муса прие очевидната смяна на темата.

— Учудих се. Обикновено той не удря войниците си. Този път обаче си помислих, че е неизбежно. Изражението му беше убийствено.

И си бе направил труда да поиска кърпичка за нея. И бе споделил загрижеността й за Смол. Три добрини.

Файър разбра, че се е страхувала от Бриган, защото се е опасявала омразата на човек, когото харесва, да не нарани сърцето й. Смущавала се е от грубостта и непроницаемостта му. Чувстваше се неловко и сега. Но вече не се страхуваше.

 

 

До края на деня яздиха бързо. По здрач спряха на равно скалисто плато. Палатки и огньове се ширнаха докъдето поглед стига. На Файър й хрумна, че никога не е била толкова далеч от дома. Знаеше, че Арчър тъгува за нея, и тази мисъл облекчи донякъде самотата й. Разбереше ли за цигулката, щеше да се разяри ужасно. Гневът му обикновено й създаваше неприятности, но сега би го приветствала. Ако Арчър бе тук, пламенната му натура щеше да й вдъхне сила.

Не след дълго очите на войниците наоколо я принудиха да влезе в палатката. Думите на мъжа, унищожил цигулката, не й излизаха от ума. Защо омразата насъсква мъжете да посягат на жените? Замисли се за недостатъците на чудовищната си същност. Силата на красотата й помагаше да контролира едни, но други изпълваше с необуздана лудост.

Чудовищата, особено женските чудовища, изваждаха наяве злото — заради желанието и безкрайните мрачни лабиринти на жестокостта. На всички слаби мъже тя действаше като опиат. А способен ли е някой да не злоупотребява с омразата и любовта под въздействието на наркотика?

Съзнанията на петте хиляди мъже я смазваха.

Мила и Марго я последваха в палатката, естествено, и седнаха наблизо, стиснали дръжките на мечовете си. Мълчаливи, бдителни и отегчени. Прииска й се да отиде незабелязано при Смол. Прииска й се да го доведе в палатката.

Муса надникна вътре.

— Извинете, милейди. Един войник от разузнавателните отряди ви носи цигулката си. Командирът гарантира за него, но нареди да ви попитаме за впечатленията би, преди да го пуснем. Той е пред палатката, милейди.

— Да — кимна изненадано Файър, усетила непознатия сред стражите си. — Безобиден е, струва ми се.

Безобиден и огромен, поправи се тя, когато излезе навън и го видя. Цигулката приличаше на играчка в ръцете му. Сабята му сигурно изглеждаше като джобно ножче, когато я размахваше. Ала лицето над грамадното тяло бе кротко, замислено и благо. Той сведе очи и й подаде цигулката.

Файър поклати глава.

— Много си щедър, но не искам да ти я вземам.

Гласът на мъжа прозвуча дълбоко, сякаш извира от земните недра:

— Всички знаем какво направихте преди месеци в замъка на кралица Роен, милейди. Спасихте живота на командира ни.

— И все пак не бива да ти я вземам — възрази Файър, защото той явно очакваше да каже нещо.

— Всички войници говорят за това — продължи той, поклони се и големите му ръце сложиха цигулката в малките й длани. — А и вие свирите по-добре.

Файър го проследи с поглед как се отдалечава тромаво — трогната, успокоена от гласа му и от огромната нежност, която войникът излъчваше.

— Сега разбирам как е възможно разузнавателните ви отряди да побеждават два пъти по-многобройни разбойнически шайки — отбеляза тя.

Муса се засмя.

— Добре е да имаш такъв човек на своя страна.

Файър подръпна струните на цигулката. Звучеше звънливо, остро, не беше изтънчен инструмент. Но все пак можеше да прави музика с нея.

И да покаже нещо.

Файър влезе в палатката, взе си лъка и излезе отново. Видя висока скала и тръгна към нея през морето от войници. Стражите й се втурнаха да я заобиколят. Очите на войниците се впиваха в нея. Тя стигна скалата и се покатери върху нея. Седна и намести цигулката под брадичката си.

Засвири на всеослушание музика, каквато й бе приятно да свири.