Кристин Кашор
Огнена (22)

Двайсет и първа глава

Ежегодния бал в двореца бе любопитна съставка на делсийската политика. Присъстваха всички изтъкнати и не дотам изтъкнати благородници. Седемте площада се превръщаха в бални зали. Преданите на трона и предателите танцуваха заедно, отпиваха от бокалите с вино и се преструваха, че са приятели. Майдог и Джентиан обаче обикновено не дръзваха да се появят, понеже щеше да е твърде пресилено да демонстрират дружелюбие. Цяла седмица дворецът гъмжеше от прислужници, стражи, домашни любимци и претенциозни гости. Конюшните бяха препълнени, а конете — нервни.

Брокър бе обяснил на Файър, че балът се провежда през януари в чест на удължаването на дните. Сега тя научи, че декември е месец за приготовления. Работници обновяваха всяко кътче от двореца. Миячи на прозорци висяха от таваните, а миячи на стени — от балконите, излъсквайки стъклата и камъните.

Гаран, Клара, Наш и Файър също се подготвяха. Ако Джентиан наистина замисляше да убие Бриган и Наш в дните след бала, а после да поеме към Наводнената крепост, за да подпали война, значи Джентиан и Гънър трябваше да бъдат убити на самия бал. Същата участ вероятно щеше да сполети и лейди Мургда. После Бриган щеше да препусне към Наводнената крепост и да започне войната, изненадвайки войниците на Джентиан в тунелите и пещерите им.

— Тунелна война през януари! — въздишаше Гаран. — Не им завиждам.

— А какво ще правим със Севера? — повтаряше Наш.

— На бала може да разпитаме лейди Мургда за плановете на Майдог, преди да я убием — предложи Клара.

— И как точно ще извършим убийствата? — попита Наш с див поглед, сновейки напред-назад. — Ще ги охраняват през цялото време, няма да допускат никого до тях, а няма начин да започнем война в двореца. Няма по-лошо време и място да убиеш тайно трима души.

— Седни, братко — помоли го Клара. — Успокой се. Разполагаме със седмици да го обмислим. Ще намерим изход.

 

 

Бриган обеща да се върне в двореца до края на декември. Пишеше, че е изпратил военен отряд на север да вземе лорд Брокър и да го доведе на юг. Старият командир бе предложил помощ на младия, в случай че избухне война, Файър се изуми. Не бе виждала Брокър да пътува по-далеч от съседния град.

Нощем на покрива, заобиколена от стражите си и затъжена за Бриган, тя се взираше в града под нея и се опитваше да проумее какво предстои.

На север делсийските войници претърсваха планините, тунелите и всички обичайни свърталища на Майдог. Кралските шпиони кръстосваха Пикия, Юга и Запада. Напразно — или Майдог бе скрил армията си много добре, или бе използвал магия да я направи невидима. Бриган изпрати подкрепления да подсилят крепостта на Роен, Средната крепост и Златните мини на юг. В града прииждаха войници.

Файър започна да разпитва капитан Харт за контрабандиста Кътър и младия му спътник с разноцветни очи, замъгляващ съзнанията на събеседниците си. Харт твърдеше, че не знае нищо и най-сетне Файър се принуди да му повярва. Все пак не изглеждаше момчето да е въвлечено в плановете за войната. Същото важеше за бракониера, за непознатия в горите й на север и за стрелеца, поискал да се наслади на гледката от покоите й. Каква бе тяхната роля Файър можеше само да гадае, при това сама.

— Съжалявам, милейди — обясни й Клара. — Сигурна съм, че е зловещо, но сега ще се съсредоточим върху войната и бала. По-късно ще мислим за момчето.

Единственият заинтересуван беше Арчър, но той не й помагаше, защото верен на природата си, предполагаше, че в дъното на всичко стои някой, който иска да му открадне Файър.

 

 

Оказа се, че на Клара й предстои да се съсредоточи не само върху войната и бала. Принцесата беше бременна.

Заведе Файър на разходка до пристанището, та бученето на водопадите да заглушава разговора им и никой, включително стражите на Файър, да не долавят думите им. Клара не се просълзи и й съобщи вестта без недомлъвки. Щом свикна с чутото, Файър осъзна, че не е особено изненадана.

— Бях невнимателна — призна Клара. — Никога не съм харесвала билките. Гадеше ми се от тях. А и досега не се е случвало да забременея. Май се самозалъгвах, че не мога да имам деца. И сега плащам за глупостта си, понеже ми се гади от всичко.

Файър не бе забелязала. През последните седмици Клара й изглеждаше спокойна и в цветущо здраве. Знаеше колко добра актриса е принцесата и вероятно бе най-подходящата жена за такова изпитание. Не й липсваха нито пари, нито подкрепа. Щеше да работи чак до деня, когато детето се роди, и веднага след това да заработи отново. Щеше да е силна и практична майка.

— Бащата е Арчър — съобщи Клара.

Файър кимна. Предусещаше го.

— Ще бъде щедър. И преди се е случвало.

— Арчър не ме интересува. Интересуват ме твоите чувства. Нараних ли те, като скочих в леглото му, и с глупостта си след това.

Думите й изненадаха Файър и я трогнаха.

— Не се чувствам наранена — отговори категорично тя. — Не контролирам Арчър и не изпитвам ревност. Не бива да се безпокоиш за мен.

— Странна си! — повдигна вежди Клара.

— Арчър ме е ревнувал достатъчно да ме отврати от това чувство — сви рамене Файър.

Клара се взря изпитателно в лицето на Файър, в очите й.

Файър срещна погледа й — спокойно и невъзмутимо, за да й покаже, че е искрена. Най-сетне Клара кимна.

— Изпитвам огромно облекчение. Моля те, не казвай на братята ми — добави, за пръв път с притеснен глас. — Ще решат да си разчистят сметките с него и аз ще се вбеся. Сега имаме по-належащи задачи. Моментът е крайно неподходящ. — Замълча и след малко добави: — А и не искам да му се случи нищо лошо. Не ми даде всичко, на което се надявах, ала това, което ми даде, е прекрасно.

 

 

Не всеки би приветствал такъв подарък.

Стражите на Файър — Марго, Муса и Мила — се редуваха да спят в спалнята й. Една сутрин Файър се събуди с усещането, че някой не е на мястото си. Чу Мила да повръща в банята.

Втурна се при нея и вдигна светлите й коси над лицето й. Погали я по раменете и по гърба и щом се разсъни напълно, разбра какво вижда.

— О, милейди — разплака се Мила. — О, милейди. За каква ли ме мислите!

През ума на Файър наистина пробягваха много мисли, а сърцето й бе изпълнено със състрадание. Прегърна Мила.

— Изпитвам само състрадание. Ще ти помогна, доколкото е по силите ми.

Мила се разхлипа още по-силно и се притисна към Файър.

— Билките ми свършиха — призна на пресекулки момичето.

Файър се ужаси.

— Защо не поиска от мен или от лечителите?

— Не посмях, милейди. Срамувах се.

— Защо не помоли Арчър!

— Той е лорд. Как да го безпокоя? — Сълзите давеха Мила. — О, милейди. Съсипах живота си.

Нехайството на Арчър ядоса Файър. Тя прегърна по-здраво момичето и й зашепна утешително. Мила сякаш се поуспокои.

— Искам да разбереш нещо — Файър я гледаше настойчиво. — И да го запомниш.

— Да, милейди?

— Винаги искай всичко от мен.

 

 

През следващите дни Файър усети, че е излъгала Клара. Вярно, не ревнуваше Клара и Мила за това, което бяха правили с Арчър. Ала не беше неуязвима за ревността. Макар да разискваше, да съзаклятничеше и да кроеше планове с кралското семейство, привидно съсредоточена върху бала и войната, вътрешно, в моментите на затишие, Файър се терзаеше.

Представяше си как собственото й тяло е градина с кафява пръст, приютила семе. Как ще топли семето, ако е нейно, ще го храни и ще го защитава; колко яростно ще обича тази точица дори след като напусне тялото й и разцъфне извън нея.

Когато започна да й се гади, а гърдите й се подуха, дори си помисли, че е бременна, макар да знаеше, че не е. Болката й доставяше радост. После, разбира се, кървенето се появи и разсея заблудите й — несъмнено бе изпитвала обичайните ежемесечни болежки. И се разплака сърцераздирателно, задето не е бременна, както плачеше Мила, защото е забременяла.

Тъгата я уплаши, понеже бе по-силна от волята й. Тъгата изпълваше съзнанието й с утешителни, ужасяващи мисли.

В средата на декември Файър взе решение. Надяваше се да е правилно.

 

 

В последния декемврийски ден — шестия рожден ден на Хана — момичето се появи пред прага на Файър с окъсани дрехи и разплакано. Устните й бяха разкървавени, а от дупките на панталоните й се подаваха ожулените й колене.

Файър нареди да доведат лечител. Когато се разбра, че Хана не плаче от болка, Файър отпрати лечителя, коленичи пред детето и го прегърна. Съсредоточи се да разнищи чувствата на Хана, доколкото й позволяват силите. Най-сетне проумя какво се е случило. Другите деца злорадствали, че баща й винаги пътува. Подхвърлили й, че Бриган иска да се отърве от нея. После й казали, че този път няма да се върне. Тя размахала юмруци.

С най-нежни думи, прегърнала момичето, Файър й обясни колко много я обича Бриган, колко тъгува, че я оставя сама, как идва първо при нея, щом се върне, как винаги говори за нея и с какво щастие го изпълва тя.

— Ти не би ме излъгала — кимна й Хана, когато най-после спря да плаче.

Имаше право. Затова не я успокои, че Бриган ще се върне и този път. Обещаеше ли й, рискуваше да излъже. Нямаше го от два месеца, а през последната седмица никой не бе чувал нищо за него.

Файър помогна на Хана да се изкъпе и й облече една от своите ризи с въздълги ръкави, които разсмяха Хана. Вечеряха заедно, а после, подсмърчайки от време на време, детето заспа в леглото й. Файър изпрати вест по един стражите си, та никой да не се разтревожи.

Когато долови ненадейно съзнанието на Бриган, за миг се разтрепери от вълнение. Овладя се и му изпрати мислено съобщение. Той дойде веднага при нея, небръснат и ухаещ на студ. Файър едва се сдържа да не го докосне. Обясни му какво са казали децата на Хана; лицето му посърна и се изопна от умора. Той седна на леглото, докосна Хана по косата и се приведе да я целуне по челото. Хана се събуди.

— Студен си, татко — промълви сънено, пропълзя в скута му и пак заспа.

Бриган я прегърна и погледна към Файър. Файър така се стъписа от щастието, обзело я при вида на сивоокия принц и детето му, сгушени на леглото й, че краката й се подкосиха. Отпусна се тежко на стола, който за щастие беше точно зад нея.

— Уелкли ми съобщи, че тази седмица почти не си излизала от стаите си, милейди — прошепна й Бриган. — Надявам се да не се чувстваш зле.

— Бях болна — отвърна дрезгаво Файър и прехапа език, понеже не смяташе да му казва.

Той се притесни и веднага й разкри тревогата си.

— Не — поклати глава тя. — Не бой се. Дреболия е. Вече съм добре.

Излъга, понеже тялото й още я измъчваше, а сърцето й кървеше като коленете на Хана. Надяваше се обаче скоро да се съвземе.

Той я погледна подозрително.

— Получаваш ли необходимите грижи?

— Да, разбира се. Моля те да го забравиш.

Той сведе очи към лицето на Хана.

— Редно е да те почерпя с торта за рождения й ден, но се налага да почакаме до утре — рече й.

 

 

Тази нощ звездите бяха студени и ронливи, а пълната луна изглеждаше безкрайно далеч, Файър се бе навлякла порядъчно — тялото й изглеждаше двойно по-голямо.

Свари Бриган на покрива, обърнал доволно лице срещу вятъра, без шапка. Тя събра замръзналите си длани и духна в тях да ги постопли.

— Безпомощен ли е студът пред теб, принце?

Той я поведе на завет зад широк комин. Предложи й да се облегне на комина. Тя установи с изненада колко приятно и топло е усещането — все едно се притиска към Смол. Стражите й се отдалечиха. Сред грохота на водопадите долетя приглушеното звънтене на камбанките над подвижния мост. Файър затвори очи.

— Милейди Файър… Муса ми каза за Мила. Ще ми обясниш ли какво става със сестра ми?

Файър отвори рязко очи. Облегнат на парапета, той се взираше в града. Дъхът му излиташе от устата като плътен облак.

— Ммм… — поколеба се тя, твърде изненадана да измисли подходяща защита. — Какво по-точно те интересува?

— Дали е бременна, разбира се.

— Как така да е бременна?

Той се обърна към нея и очите им се срещнаха, Файър се усъмни дали неразгадаемото й лице не е по-разгадаемо от неговото.

— Защото извън работата тя е непредсказуема — обясни сухо той. — И е по-слаба. Тази вечер яде малко и лицето й позеленя при вида на морковения пай. За пръв път виждам такова нещо, уверявам те. Или е бременна, или умира. — Очите му се насочиха отново към града и гласът му прозвуча безстрастно. — И не ми казвай кой е бащата на тези бебета, защото ще се изкуша да го поступам. А това ще е неловко, понеже очакваме Брокър да пристигне всеки момент, и дворецът е пълен с негови обожателки.

Щом бе стигнал до тези заключения, нямаше смисъл да увърта.

— И ще дадеш лош пример на Хана — добави кротко тя.

— Хмм… — той подпря брадичка в шепа. Дъхът му се разлетя във всички посоки. — Да разбирам ли, че двете са в неведение? И че трябва да си мълча. Толкова ли е нещастна Мила колкото изглежда?

— Съсипана е — призна тихо Файър.

— Иде ми да го убия!

— От гняв и отчаяние тя не разсъждава трезво. Не иска пари от него. Опитвам се да я вразумя и се надявам да си промени решението.

— Ще задържи работата си, ако иска. Няма да я уволня. Ще измислим нещо. — Погледна я стреснато. — Не казвай на Гаран. — Накрая добави мрачно: — Ах, милейди, сега светът не е приветливо място за бебета.

Бебета, помисли си Файър. Бебетата, които ще се появят на белия свят. Изпрати безмълвно послание: Добре дошли, бебета. И откри, стресната, че плаче. Това се превръщаше в симптом на бременностите на приятелките й — че тя не спира да плаче.

Бриган се преобрази — суровото му лице омекна, а ръцете му затърсиха несъществуваща кърпичка из джобовете. Той приближи до нея.

— Какво има, милейди? Кажи ми, моля те.

— Липсваше ми — избърбори тя. — Нямаше те цели два месеца!

Той я улови за ръцете.

— Кажи ми какво има, моля те!

Тогава, защото той държеше ръцете й, тя му каза всичко съвсем простичко — колко отчаяно иска да има деца и защо е решила да няма и как от страх да не се разколебае, е уредила тайно, с помощта на Клара и Муса, да вземе лекарствата, които ще го предотвратят завинаги. И всъщност не беше оздравяла, защото сърцето й се свиваше и трепереше, а сълзите й сякаш никога не пресъхваха.

Той я изслуша мълчаливо и смаяно. Дълго не продума, впил с безнадеждно изражение очи в ръкавиците й. Накрая отрони:

— Постъпих жестоко с теб в нощта, когато се срещнахме. Никога няма да си го простя.

Това бе последното, което Файър очакваше да чуе. Погледна го в очите, побледнели като луната.

— Съжалявам, че тъгуваш — продължи той. — Не знам какво да ти кажа. Ти си създадена да живееш на място, където се раждат много бебета, и да ги осиновяваш. Ще се погрижим Арчър да се навърта наоколо. Ще свърши добра работа, нали?

Тя се усмихна, почти се засмя.

— Почувствах се по-добре. Благодаря.

Той пусна ръцете й бавно, внимателно, сякаш се страхува да не паднат на покрива и да не се търкулнат надолу. Усмихна й се нежно.

— Преди не ме поглеждаше в очите, но сега ме гледаш — каза му тя, защото си спомни и й стана интересно.

— Тогава не беше истинска за мен — отвърна й той.

Тя сбърчи чело.

— Какво искаш да кажеш?

— Присъствието ти ме поразяваше, но вече свикнах с теб.

Тя примигна, изненадана от глупавото удоволствие, което изпита при тези думи. После се присмя на себе си и на заключението му, че всъщност е обикновена.